Няма като как да не пусна тема, просто няма
Толкова съм щастлива, че с думи не мога да го изкажа
Днес бях при нашите деца - нашите, защото аз поне
си ги чуствам така. Може за трети път да ходя в този дом,
но чуствата ми са толкова силни, сякаш тези деца са си мои
Днешното Коледно тържество в Перник беше най-прекрасния
подарък за Имения ми ден
Бяхме аз, Роси , Писна ми и Влади
Децата бяха много превъзбудени и с трепет очакваха Дядо Коледа.
Изпяха толкова много и прекрасни песни.
Аз бях направила албум със снимки за моята кръщелница Яна,
която толкова му се зарадва, че тичаше от дете на дете и от
сестра на сестра, та чак до директорката да се похвали и да
покаже снимките си
След няколко неуспешни опита едвам я накарах да седне малко и да ми даде албума, за да може
пълноценно да участва в тържеството
Когато влезна Дядо Коледа всички нетърпеливо зачакаха да чуят името си.
Нaгушках и нацелувах почти до задушаване така скъпия ми на сърцето Божидар, който освен, че е адашче на сина ми, му е и като брат близнак. Може би затова така ми е влезнал под кожата и толкова много ми се иска да си го взема, а щом го видя започвам да плача.....
Видяхме и нагушкахме бебоците, които са приказно сладки
Тръгнахме си изпълнени с невероятни емоции и ............... мъничко тъга, но много скоро ще се върнем
Щастлива съм !
Снимки ще кача по-късно в yahoo когато легне Бобо
