Отговори
  • София
  • Мнения: 1 152
Здравейте, мили момичета! Аз съм регистрирана от много време, но за първи път ще пиша във форума. До момента съм го изчела целия и именно това ме накара да споделя болката, която тая в себе си. Разбрах, че тук има много мили и добри хора, които могат да ти помогнат.
Историята, която ще ви разкажа не е моята лична, а на мой роднина, но по стечение на обстоятелствата  и аз съм намесена. Роднините ми осиновиха прекрасно момиче на 1 година. В момента принцесата, която аз обичам като свое дете е на 6 години. Тя все още не знае, че е осиновена, но главния проблем не е в това или поне не в момента...
Семейството е разклатено. Майката няма истинско майчинско чувство, защото постоянно бие детето и му прави ненужни забележки. Имам чувството, че осинови детето само, за да има  и тя като останалите си колежки дете. Не може майка да отказва на детето си да спи при нея само защото тя днес не е на кеф или да й казва, че тя ще я остави, защото баща й си имал любовница. Аз нямам дете, но според мен детето е над всичко останало. Над теб, над живота ти-то е най-святото и милото.
Мъжът иска да се разведат, но няма сили да го направи поради причината, че детето не знае, че е осиниовено, а тя в ярост може да й каже без да се замисли как и по какъв начин.
Не  знам какво да правя.. Cryаз обожавам това дете, то за мен е една принцеса, която много прилича на мен. Бащата е моят роднина и искам да му помогна някак..
От това, което чета виждам, че е трябвало по-рано да се каже на детето, но майката няма желание...Бащата търси начин, говори с психолози, а тя нищо..
Много ме е страх как ще й се каже и как ще реагира...Детето споделя на мен всичко и чувствам, че понякога има страх от майка си, страх, който аз никога не съм изпитвала по адрес на моята майка.
Много ще съм ви благодарна, ако споделите нещо с мен...аз самата не знам какво точно...объркана съм и оплашена за детето..
Благодаря на всеки един прочел дългата ми тема.

# 1
  • на път
  • Мнения: 2 804
Лоша работа ... Когато ние осиновявахме нашето детенце, психоложката ни каза, че има няколко мнения за възрастта на която осиновеното дете трябва да научи истината, но крайният срок е 6 години - преди да тръгне на училище и попадне в новия за него стрес на учебна среда, учебен колектив, изисквания на преподаватели и т.н. Тъжно е, че точно такова детенце /подложено на стес от единия родител/ трябва да научи истината за произхода си, но май ще е по-тъжно за него да продължава да живее така и научи за осиновяването си в периода на следващия стрес на "израстването" си /12 - 16 години/. Хубавото все пак е, че има кой да го дари с топлина и обич и е щасливо че ви има вас!
Успех и кураж   bouquet

# 2
  • преди Варна/сега Горна Оряховица
  • Мнения: 4 258
За какво ли му е такава майка,като невижда майчина ласка,какъв е смисъла да насилват нещата родителите и да се правят на семейство.Така излишно усложняват обстановката,детето освен че страда и се страхува от майка си,но то страда и заради конфликтните ситуации между родителите си.
Минете на разходка покрай някой дом за сираци,и започнете разговор какви деца са там и защо,ето благотворителният коледен базар в събота и неделя дето беше в НДК беше идеална възможност да се поведе подобен разговор.
Тук има и психолози,може би те ще дадат по-точни и правилни съвети!

# 3
  • космополитно
  • Мнения: 941

Люксен, представяте ни една доста сложна и многопластова семейна ситуация с предистория по-стара от 6 год. В нея са вплетени съдбите на една жена, нейния съпруг, осиновеното им дете… и Вашата собствена…
Съвсем естествено е нещата да НЕ се оправят, в следствие на дискусията, която ще се провокира тук от този Ваш постинг… Но със сигурност всеки ще изрази мнение с желанието и надеждата да помогне… Надявам се тук да намерите ценни съвети и интересни идеи.

Ще се опитам да бъда по някакъв начин полезна за случая, който ни предлагате като Ви изложа хипотезите, които ми хрумнаха, докато четях Вашето изложение.
Ще изградя тезата си като използвам като скелет (база) за разсъжденията  си цитати от Вашето изложение.
На повърхността е представена една отхвърляща майка (която като, че е застрашаваща детето си); загрижен баща...

 
Цитат
..Бащата търси начин, говори с психолози, а тя (майката) нищо..

...и едно дете жертва…

Проблемът съвсем не е в тайната около осиновяването (макар, че тя е нещо допълнително отежняващо семейната ситуация) и Вие самата сте стигнали до това заключение:
Цитат
…... В момента принцесата,  е на 6 години. Тя все още не знае, че е осиновена, но главния проблем не е в това или поне не в момента...Семейството е разклатено....

Да наистина “главния проблем” е в съпружеско-родителската двойка. Много вероятно е той да е съществувал или тлеел още преди осиновяването на детето. Допускам и че е възможно осиновяването да е било надеждата на тази двойка да заздрави съюза си. Към този илюзорен ”начин за справяне” прибягват много съпружески двойки, които се надяват да останат заедно или да преодолеят затрудненията си като… си родят дете…
Децата, обаче не могат да поправят затруднените взаимоотношения на двойката,защото те са ги заварили, а не причинили. Но остават триангулирани (вкарани в триъгълника, очертаващ взаимоотношенията: мама, татко, дете) между родителите си, чийто конфликт може да е явен, но може и да не е заявен?
От написаното от Вас става ясно, че мъжът в семейството е заподозрян (а възможно и да е факт), че си има любовница…
Цитат
Не може майка да отказва на детето си да спи при нея... , защото баща й си имал любовница... ..
Бедата не е в това ,че тази ”студена” майка не допуска в леглото си детето. На 6г. възраст децата трябва да са наясно с очертаните правила и граници: ”В спалнята спят мама и татко, а децата си имат свое легло и стая!”… Но в съпружеското легло се оказва само майката: гневна, чувстваща се изоставена и предадена. Децата са много интуитивни и чувствителни. Вероятно детето се чувства виновно за затрудненията на родителите си и се опитва да ги помири като се опита да влезе/заеме ролята и мястото на отсъстващия съпруг. Но там - в съпружеската субсистема не му е мястото… В тази насока на мисли майката се опитва отново да очертае и отстои вътресемейните граници. Друг въпрос е начинът, по който го прави ръководена от деструктивните си чувства!?...

В тази сложна семейна динамика присъствате и Вие доста вплетено. Какво имам предвид: Вие сте разтревожена и търсите помощ за проблем, който е симптом за затруднени взаимоотношения между двама семейни души Вие сте извън границите на тяхното нуклеарно семейство, но загрижено присъствате в техните взаимоотношения. Несъзнавано или по силата на кръвта Вие дори взимате страна и оценявате, дори на моменти съдите кой, кой е и какъв принос има в тази ситуация… Нещо повече: Вие се идентифицирате с детето. Бих предположила, че някои отношенчески аспекти на очертаната ситуация наподобяват на Ваши детски преживявания:
Цитат
…Историята, която ще ви разкажа не е моята лична…

Цитат
…обожавам това дете, то за мен е една принцеса, която много прилича на мен....

Естествено истинската жертва в тази история е детето. Това, че то е осиновено и все още не знае наистина не е водещото. Разпадът на семейството винаги се преживява тежко от децата. Те винаги имат страховете, фантазиите и усещанията за вина, че са допринесли за разрива на семейството си. При осиновеното дете травмата от загубата на семейство ще е още по-дълбока, болезнена и увреждаща, защото тази загуба ще е още едно доказателство за детето, че то е ЛОШО и рушително и затова съвсем естествено е, че никой не го иска!

Ясно е, че НЕ СЕГА Е МОМЕНТА ЗА РАЗКРИВАНЕ НА ТАЙНАТА ПО ОСИНОВЯВАНЕТО!!! Това ще бъде много жестоко и виктимизиращо (вменяващо вина на жертвата) за детето, а и няма да доведе до никакъв конструктивен резултат!

Тъй като съвсем очевидно е, че проблемите на това семейство са симптом за нарушената комуникация в двойката и за затрудненията в самата съпружеска двойка, (откъдето рефлектират и върху родителските функции на съпрузите) бих препоръчала:

1.)   Съпрузите да си поговорят в отсъствието на детето и да решат и изберат какво ще е бъдещето на семейството им: дали ще се опитат да се разделят или да живеят заедно, но по интелигентен начин.
2.)   Каквото и да е становището им по точка 1.)да потърсят помощта на
3.)    Легитимен семеен консултант или фамилен психотерапевт (такива професионалисти има вече от години в България.) Той ще им помогне да се справят с кризисните за брачната двойка взаимоотношения, като ги анализира заедно с нея и на по-късен етап съвместно изработят нов тип отношенчески модел.
На този етап ще се работи само със съпрузите-родители. Първо те трябва да преодолеят враждуващите взаимоотношения помежду си…
      4) Едва на по-късен етап: независимо дали двойката ще се раздели или семейството ще остане да живее в старата конфигурация може да се работи върху това кога и как - по какъв начин на детето да започне да се дава информация за осиновяването му.

Това, което искам да подчертая е, че семейството е система, в която всички елементи са взаимосвързани, а протичащите процеси- циркулярни. Идеален вариант  би бил да се работи с цялата система (тогава процесите на промяна ще са по-бързи и ефективни). Но за системата и за желаната промяна може да се работи и през един неин член желаещ да инвестира време и енергия в тази насока.
Промяната в единия елемент ще предизвика промяна и във всички останали елементи на системата!
Вие казвате, че бащата –Ваш роднина е склонен да потърси и приеме психологическа помощ. Вие също заявихте необходимост от помощ и желание за промяна. Може би през тези първи стъпки процесите към нея вече са тръгнали?…

Поговорете и набележете следващите стъпки! Детето и тайната, около него оставете настрана. Сега не й е времето, а подходящия възрастов момент за въвеждане на темата за осиновяването и без това е подминат!

Този казус е за високо интелигентно разрешение от големите, замесени в случая. На детето ТЕ трябва да подсигурят пространство, в което да се чувства обичано и сигурно, а не да бъде поставяно в конфликт на лоялност спрямо единия или другия си родител!...



# 4
  • Мнения: 487
Ще бъда кратка.
Не мисля, че трябва да се намесваш в решенията на това семейство, по простата причина, че то освен майка има и баща.
Ако той реши, също може да й разкрие истината.
Не се сърди, че съм рязка, последното което искам е да обидя някого, но не виждам защо ти ще вземаш решение вместо него.
Ако той е такъв какъвто го описваш, вярвам, че ще намери правилния път.

# 5
  • Linz
  • Мнения: 11 619
Ох... защо трябва да се казва на децата че са осиновени?
Половината ми приятелки от детството бяха осиновени. Днес всички са жени над 30 г. и повечето имат свои деца. Но и до ден днешен нито една не знае, че не са я отгледали биологичните й родители. Една от тях имаше съмнения, но родителите й ги разсеяха.
За това момиченце не знам... добре, че има теб Peace

# 6
  • Мнения: 883
Рени, аз съм в позицията на осиновена и на осиновителка едновременно. Моите деца знаят, че са осиновени и това е част от тяхното АЗ. Те не се чувстват ощетени от съдбата или по-нещастни от другите деца, или с нещо по-различни. Аз от своя страна научих, че съм осиновена чак когато и двамата ми родители починаха, съвсем случайно. Мога да ги разбера защо са взели решение да не ми казват, защото "тогава" времената бяха други, отношението към осиновените деца и към хората, осиновили дете, беше друго. Не им се сърдя. Но ще ти кажа, тъжно ми е и ме боли, че не научих по-рано. Това по никакъв начин нямаше да промени отношението ми към хората, които цял живот са били моите "мама" и "татко". Но наистина съжалявам, че не знаех и не можах да им покажа колко много уважавам това, което са направили, колко съм им признателна за чудесното детство, което имах, съжалявам за всички онези моменти, в които волно или неволно съм ги огорчавала и в които те може би са треперили от страх и не са можерли да спят от ужас да не би някой да ми разкрие тайната...
Питаш трябва ли на осиновените деца трябва да се казва, че са осиновени. Да, трябва - това е моето твърдо убеждение. Защото
1. Те имат право да знаят истината
2. Имат право да знаят, че някъде там има една жена, която дори да не е можела да поеме отговорността да ги гледа, ги е обичала достатъчно, за да се погрижи да им осигури може би по-добро бъдеще /като подпише документите за тяхното осиновяване/;
3. Защото децата ни са компилация от това, на което ние сме ги научили и на онова, което им е генетично заложено
4. И най-накрая защото ние, осиновявайки ги, не сме направили нищо лошо, от което трябва да се срамуваме и което трябва да крием.

Много съм мислила по тези въпроси. С много хора съм разговаряла. Имам доста приятели с осиновени деца - и в България, и в чужбина. И за себе си съм убедена, че ТОВА е правилното.
Естествено, всеки решава сам. Не искам да убеждавам никого в правилността на своите мисли.

За конкретния случай - напълно съм съгласна с Venecias - не бива да се замесва детето в конфликта на възрастните - без значение дали е осиновено или не, детето не бива да се превръща в изкупителна жертва или в средство за разрешаване на сблъсъка. Винаги може да се намери подходящ момент и начин да се поговори с детето за различните начини, по които хората се събират, за да създадат семейство. Но тук първо родителите трябва да се разберат помежду си какво искат от бъдещето и какво искат за детето си. Едва след това трябва да се подходи към разговора за осиновяването.

Желая ти успех, Люксен. Дано твоята племенница има достатъчно разумни родители, които да поставят нейното щастие пред собствените си интереси и разногласия.

Дефи

# 7
  • София
  • Мнения: 1 152

Люксен, представяте ни една доста сложна и многопластова семейна ситуация с предистория по-стара от 6 год. В нея са вплетени съдбите на една жена, нейния съпруг, осиновеното им дете… и Вашата собствена…
Съвсем естествено е нещата да НЕ се оправят, в следствие на дискусията, която ще се провокира тук от този Ваш постинг… Но със сигурност всеки ще изрази мнение с желанието и надеждата да помогне… Надявам се тук да намерите ценни съвети и интересни идеи.

Ще се опитам да бъда по някакъв начин полезна за случая, който ни предлагате като Ви изложа хипотезите, които ми хрумнаха, докато четях Вашето изложение.
Ще изградя тезата си като използвам като скелет (база) за разсъжденията  си цитати от Вашето изложение.
На повърхността е представена една отхвърляща майка (която като, че е застрашаваща детето си); загрижен баща...

 
Цитат
..Бащата търси начин, говори с психолози, а тя (майката) нищо..

...и едно дете жертва…

Проблемът съвсем не е в тайната около осиновяването (макар, че тя е нещо допълнително отежняващо семейната ситуация) и Вие самата сте стигнали до това заключение:
Цитат
…... В момента принцесата,  е на 6 години. Тя все още не знае, че е осиновена, но главния проблем не е в това или поне не в момента...Семейството е разклатено....

Да наистина “главния проблем” е в съпружеско-родителската двойка. Много вероятно е той да е съществувал или тлеел още преди осиновяването на детето. Допускам и че е възможно осиновяването да е било надеждата на тази двойка да заздрави съюза си. Към този илюзорен ”начин за справяне” прибягват много съпружески двойки, които се надяват да останат заедно или да преодолеят затрудненията си като… си родят дете…
Децата, обаче не могат да поправят затруднените взаимоотношения на двойката,защото те са ги заварили, а не причинили. Но остават триангулирани (вкарани в триъгълника, очертаващ взаимоотношенията: мама, татко, дете) между родителите си, чийто конфликт може да е явен, но може и да не е заявен?
От написаното от Вас става ясно, че мъжът в семейството е заподозрян (а възможно и да е факт), че си има любовница…
Цитат
Не може майка да отказва на детето си да спи при нея... , защото баща й си имал любовница... ..
Бедата не е в това ,че тази ”студена” майка не допуска в леглото си детето. На 6г. възраст децата трябва да са наясно с очертаните правила и граници: ”В спалнята спят мама и татко, а децата си имат свое легло и стая!”… Но в съпружеското легло се оказва само майката: гневна, чувстваща се изоставена и предадена. Децата са много интуитивни и чувствителни. Вероятно детето се чувства виновно за затрудненията на родителите си и се опитва да ги помири като се опита да влезе/заеме ролята и мястото на отсъстващия съпруг. Но там - в съпружеската субсистема не му е мястото… В тази насока на мисли майката се опитва отново да очертае и отстои вътресемейните граници. Друг въпрос е начинът, по който го прави ръководена от деструктивните си чувства!?...

В тази сложна семейна динамика присъствате и Вие доста вплетено. Какво имам предвид: Вие сте разтревожена и търсите помощ за проблем, който е симптом за затруднени взаимоотношения между двама семейни души Вие сте извън границите на тяхното нуклеарно семейство, но загрижено присъствате в техните взаимоотношения. Несъзнавано или по силата на кръвта Вие дори взимате страна и оценявате, дори на моменти съдите кой, кой е и какъв принос има в тази ситуация… Нещо повече: Вие се идентифицирате с детето. Бих предположила, че някои отношенчески аспекти на очертаната ситуация наподобяват на Ваши детски преживявания:
Цитат
…Историята, която ще ви разкажа не е моята лична…

Цитат
…обожавам това дете, то за мен е една принцеса, която много прилича на мен....

Естествено истинската жертва в тази история е детето. Това, че то е осиновено и все още не знае наистина не е водещото. Разпадът на семейството винаги се преживява тежко от децата. Те винаги имат страховете, фантазиите и усещанията за вина, че са допринесли за разрива на семейството си. При осиновеното дете травмата от загубата на семейство ще е още по-дълбока, болезнена и увреждаща, защото тази загуба ще е още едно доказателство за детето, че то е ЛОШО и рушително и затова съвсем естествено е, че никой не го иска!

Ясно е, че НЕ СЕГА Е МОМЕНТА ЗА РАЗКРИВАНЕ НА ТАЙНАТА ПО ОСИНОВЯВАНЕТО!!! Това ще бъде много жестоко и виктимизиращо (вменяващо вина на жертвата) за детето, а и няма да доведе до никакъв конструктивен резултат!

Тъй като съвсем очевидно е, че проблемите на това семейство са симптом за нарушената комуникация в двойката и за затрудненията в самата съпружеска двойка, (откъдето рефлектират и върху родителските функции на съпрузите) бих препоръчала:

1.)   Съпрузите да си поговорят в отсъствието на детето и да решат и изберат какво ще е бъдещето на семейството им: дали ще се опитат да се разделят или да живеят заедно, но по интелигентен начин.
2.)   Каквото и да е становището им по точка 1.)да потърсят помощта на
3.)    Легитимен семеен консултант или фамилен психотерапевт (такива професионалисти има вече от години в България.) Той ще им помогне да се справят с кризисните за брачната двойка взаимоотношения, като ги анализира заедно с нея и на по-късен етап съвместно изработят нов тип отношенчески модел.
На този етап ще се работи само със съпрузите-родители. Първо те трябва да преодолеят враждуващите взаимоотношения помежду си…
      4) Едва на по-късен етап: независимо дали двойката ще се раздели или семейството ще остане да живее в старата конфигурация може да се работи върху това кога и как - по какъв начин на детето да започне да се дава информация за осиновяването му.

Това, което искам да подчертая е, че семейството е система, в която всички елементи са взаимосвързани, а протичащите процеси- циркулярни. Идеален вариант  би бил да се работи с цялата система (тогава процесите на промяна ще са по-бързи и ефективни). Но за системата и за желаната промяна може да се работи и през един неин член желаещ да инвестира време и енергия в тази насока.
Промяната в единия елемент ще предизвика промяна и във всички останали елементи на системата!
Вие казвате, че бащата –Ваш роднина е склонен да потърси и приеме психологическа помощ. Вие също заявихте необходимост от помощ и желание за промяна. Може би през тези първи стъпки процесите към нея вече са тръгнали?…

Поговорете и набележете следващите стъпки! Детето и тайната, около него оставете настрана. Сега не й е времето, а подходящия възрастов момент за въвеждане на темата за осиновяването и без това е подминат!

Този казус е за високо интелигентно разрешение от големите, замесени в случая. На детето ТЕ трябва да подсигурят пространство, в което да се чувства обичано и сигурно, а не да бъде поставяно в конфликт на лоялност спрямо единия или другия си родител!...




Много Ви благодаря! HugВие ми помогнахте страшно много.
Най-силно впечатлени ми направи това, че и аз съм преживяла нещо подобно-да, преживяла съм и точно това не искам да изживява детето. Не искам да преживява всичко това...аз го изживях на 14 години, а тя е само на 6. Sad
За съпружеското легло сте много права, но майката отхвърля детето с думите-''Махай се, няма спиш при мен, разкарай се''. Не мога да приема това отношение. Cry
Преди една седмица ми каза какво иска за нова година..истинска магическа пръчка, която да направи така, че мама и тати да не се карат. Cry Как да Ви кажа...обожавам това дете...искам да помогна на нея...Не знам дали можете да ме разберете Sad Тя е моята зодия, има реакции като мен, виждам себе си в нея...затова не искам тя да изживее това, което аз, тя не го заслужава. Всеки път, когато ме види ми разказва какво е станало в детската, с приятелчетата й..Майка й реагира с думите-''Това са глупости, не я занимавай кака ти..''Споделя ми, че мама и тати се карат и плаче скрито от тях...Искам да й помогна на нея, искам тя да е щастлива, а не такава...може би вече се повтарям, но много ме боли..
Не искам да виждам тъжните й очи...боли ме от тях.. Cry
Толкова много имам да говоря, но ми е неудобно повече, вероятно и аз самата имам нужда от психолог.
Благодаря Ви още един път, Вие сте страхотен човек. Hug
П.П. В момента съм на работа и не мога да пиша повечв, но като се прибера ще пиша отново.

# 8
  • преди Варна/сега Горна Оряховица
  • Мнения: 4 258
Люксен аз невиждам нищо осъдително в желанието ти да помогнеш ,/ако можеш /и търсиш съвети!Немисля,че с това се бъркаш в техните отношения...дано по-скоро се разреши проблема за да не са дълго тъжни детските очички
Дефи    202uu   bouquet

Общи условия

Активация на акаунт