Проблемът ми е, че дъщеря ми обяви твърдо, че не иска да ходи на тържеството в ДГ, защото аз не мога да отида. От отдавна знае, че трбва да лежа и респективно, че няма да присъствам, но досега привидно го приемаше нормално. Категорично отказва да дойдат баща й, бабите и дядовците й. Повтаря само, че няма да ходи и си личи, че й е много криво и ми е /макар и несъзнателно/ сърдита 
. Не знам как да процедирам и какво да й кажа. Най-малкото е глупаво да пропуска тържествот, а и участва в групов танц и липсата й сигурно ще затрудни другите. Но пък колкото повече й говоря, че трябва да отиде и че на мен също ми е много мъчно, че няма да я видя, но тати ще снима и т.н., толкова повече се заинатява. За сега реших нищо да не й говоря и да й обръщам повече внимание, но рано или късно ще трябва да я убедя. А не знам точно как. Дали просто да й кажа, че това е положението без много съчувствие /което забелязвам я кара още повече да се самосъжалява/ и съответно въпреки привидното и нежелание родата да отиде да я гледа? Дали пък да не говоря с учителката й? Или да пропусне тържеството щом така иска? Или да й обещая подарък-компенсация за това, че не съм могла да дойда. Проблемът сигурно не е чак толкова голям, но мен си ме тормози и ще съм ви благодарна, ако дадете съвет.
Притеснявам се и че това е резултат от зараждаща се ревност към евентуалното бъдещо бебе. В началото много се радваше, после ми се наложи да лежа и респективно нещата за нея много се промениха - наложи й се много неща да прави сама, голяма част от збавленията отпаднаха. Не говорим за бебето, но 1 - 2 го е споменавала като казва бебето ти , въпреки че многократно съм й повтаряла, че то е и на трима ни и че винаги ще си я обичам все така.
. Не знам как да процедирам и какво да й кажа. Най-малкото е глупаво да пропуска тържествот, а и участва в групов танц и липсата й сигурно ще затрудни другите. Но пък колкото повече й говоря, че трябва да отиде и че на мен също ми е много мъчно, че няма да я видя, но тати ще снима и т.н., толкова повече се заинатява. За сега реших нищо да не й говоря и да й обръщам повече внимание, но рано или късно ще трябва да я убедя. А не знам точно как. Дали просто да й кажа, че това е положението без много съчувствие /което забелязвам я кара още повече да се самосъжалява/ и съответно въпреки привидното и нежелание родата да отиде да я гледа? Дали пък да не говоря с учителката й? Или да пропусне тържеството щом така иска? Или да й обещая подарък-компенсация за това, че не съм могла да дойда. Проблемът сигурно не е чак толкова голям, но мен си ме тормози и ще съм ви благодарна, ако дадете съвет. Притеснявам се и че това е резултат от зараждаща се ревност към евентуалното бъдещо бебе. В началото много се радваше, после ми се наложи да лежа и респективно нещата за нея много се промениха - наложи й се много неща да прави сама, голяма част от збавленията отпаднаха. Не говорим за бебето, но 1 - 2 го е споменавала като казва бебето ти , въпреки че многократно съм й повтаряла, че то е и на трима ни и че винаги ще си я обичам все така.
Липсваше ми 
а и кажи, че приемаш нейното решение. Тя е голяма и може да решава такива въпроси сама, но всяко решение си има последствия и затова трябва тя да обясни на госпожите и на децата защо няма да отиде на тържеството.
И аз имам същия проблем - Малчо е на 2 години и половина, не участва в програмата, но категорично не желае да ходи на тържеството и да вижда дядо Коледа. С нищо не мога да го убеда - като му кажа "ще ти даде бомбони" казва "не искам", "ще имаш нова играчка" - "имам си, не искам да го виждам" .... Май ще трябва да пропуснем тази година .....