Малкият ми син например е много привързан към жената, която се грижеше за него в дома си с няколко други деца, и според мене има защо. Тя го гледаше в продължение на 3 години, къде почасово, къде почти целодневно, според моето натоварване. В момента също ходи при нея за по няколко часа веднъж на две седмици, на нас не ни е много удобно, живеем вече не толкова близко до нея, но той продължава да брои всеки ден до следващата им среща. От наесен обаче тръгва на предучилищна и няма е с толкова мобилна програма. Да не говорим, че има вероятност догодина тази жена да е съвсем надалече от нас.
И се чудя ... ако заприиска това дете да ходи при нея, как да му обясня, че това не може да стане? И че една толкова романтична и много съществена част от детството му всъщност е била бизнес? Жената също го обича и очаквам да има картички и други дистанционни общувания. Но дали това стига?
В най-удобния възможен сценарий детето вече ще е достатъчно голямо и ще има други приоритети (училище, съученици ...). С брат му стана така, в един момент сам не искаше вече да ходи през ваканциите при нея, считаше се за голям. Но пък той не е бил толкова привързан към дома й. Аз от своя страна нямам собствен детски опит с детегледачки, нито се сещам за познати, които да имат, съответно не знам как се развиват тези отношения, които за нас са бизнес, но за децата не съвсем.
Има ли някой, който е минал вече по този път, и знае как се поддържа връзка с бивша детегледачка, и как се представя тази ситуация на детето?