той ни посрещна на входа,хвана детето ми за ръка и го поведе по стълбите.още качвайки ги той каза -"да наистина това е прогресивна мускулна дистрофия".с това едно изречение той смаза всички мой надежди.влязохме в някакво предверие,седнахме той продължи да наблюдава детето ми как се движи без да направи физически преглед и каза на сестрата че това е 100% дюшен.прие го в болницата за изследвания,взеха ни кръв на него му направиха някакво изследване с игли в мускулите.на втория ден от престоя му в болницата дойде някаква рехабилитаторка и ни качи на втория етаж за да ми покаже как да го раздвижвам.беше се надвесила над него и каза-"горкото дете,язък за хубавото момченце", веднага след това ми обясни че има частен кабинет във който трябва да водя детето си на рехабилитация.тогава каточели в мен нещо се съвзе,грабнах си детето и без да се обадя на някой напуснах болницата.когато се прибрахме мъжът ми реши на другия ден да отидем и да вземем епикризата,но за съжаление не ни я дадоха.след време аз разбрах ,че др.литвиненко и др.христова работят заедно.детето ми в момента е на 5г. , тича като щуро без да спре,проблема се оказа ,че има плоскостъпие.откакто носи ортопедични стелки няма проблем.детето ми не помни нищо за моя радост , но нанесената ми психическа травма остава завинаги.
П.С.
споделям това свое преживяване с вас с надеждата да ви предпазя от подобни КОШМАРНИ преживявания.