АРМАГАН

  • 2 158
  • 33
  •   1
Отговори
  • Мнения: 2 070
   

    Снощи като се прибрах апартаментът беше пълен с изненадки. Бабата на мъж ми дошла с някаква кола и докарала всевъзможни нещица, зимнина както се казва. Не успяла никой да види, дори и правнучката си и отпрашла обратно. Как няма да оцелява българина при такива добри баби и с тази все още запазена традиция. Все още има хора, които всяка събота и неделя си ходят по селата, ровичкат земята и тя им се отблагодарява... Но се сетих за социализма, когато това си беше масова практика, хвърчат коли с буркани, кори с яйца, съученичките ми си ходеха по селата да копаят царевицата, аз малко градско чедо го раздавах и се чудех що така се оплакват от тая царевица... Сега се питаме - какво ще правиш weekend - а и се ходи не на село, а "на вилат" /през соца селото и вилата си бяха отделни неща, сега масово всичко е вилата/...

Пиша това, защото все си казвам - абе защо тия хора - майки, баби, не си гледат спокойно старините и защо не спрат така да се уморяват и да се бъхтят, но в същото време се радвам на всички армагани от страна на роднини, особено на чиститие плодове и зеленчуци, откакто станах майка... Нямам визия за себе си дали ще копкам оматки в пенсионна възраст.. Не знам, времето ще покаже.

А защо се зарадвах толкова на донесеното - ми аз като расла и пасла в Дунавската равнина съм виждала само ягоди, череши, всевъзможни овошки, френско грозде и касис, тикви, дини и пъпеши, домати и краставици... Та това, което ни чакаше ми е е адски екзотично:

Много лешници, нар и лимони, самардала, разсад с лавандула /лятото си я берем цъфнала/, разните му там буркани с кво ли не, билки дето рядко се намират, с които да лекуваме малката като се разболее /някакъв си волски език, който бил на изчезване/... Лятото смокини в големи количества...

Мястото е Гурково, някъде между Стара Загора, Сливен и Казанлък /как мирише лятото а рози...чудно/... Точно на Прохода на републиката... Толкова е малка тая България и какви разнообразия на една ръка разстояние...

Ами това е, малко като поздрав за Чужбинките е тая тема...

И да са ни живи и здрави бабите и майките, бащите и дядовците също...

# 1
  • Мнения: 5 393
Наистина да са живи и здрави бабите и дядовците. Всеки път когато отида да ги видя си тръгвам с пълен багажник неща според сезона. Един път не съм си тръгнала с празни ръце.- кори с яйца, месо, зеленчуци от градината, зимнина...... ooooh!И всеки път щом кажа да не ми дават толкова много и да си оставят за тях-те едва ли не се обиждат. Crossing Arms Доставя им голямо удоволствие да дават такива армагани и не приемат отказ.  Naughty
Аз все още си казвам" Отивам на село- при баба(или при дядо)".  Heart Eyes

# 2
  • Мнения: 5 539
Да са ни живи и здрави бабите наистина!
Ама това Гурково, не ги ли обгазяват много често там. Четох някакви ужасни данни... #Crazy Не е много екологичен район

# 3
  • Мнения: 2 070
Абе малко  в страни е от обгазяването, или то по-скоро е накъдето задуха вятъра. Но си права донякъде, защото според хорицата там от две години нещо имало с краставиците и доматите не в ред... Розите и лавандулата още се изкупуват за чужбина, а за тях има много строги изисквания да са екологично чисти. Не знам, времето ще покаже, дано се включи някоя местна мама да каже... Иначе там си имат още нещо местно и известно - ралито с магарета, един нарко дилър  /Злати Баретата/, бай Михни, бившия съпруг на М.Михнева и една розоварна....

Сетих се и още нещо - как тези чанти с провизии винаги са разделени много по-равно/ от баба ми / между майка ми и леля ми... Едно към едно.. А те после си менкат която от каквото има повече нужда.

# 4
  • Мнения: 2 891
При нас тази традиция продължава с пълни обароти. след като се пенсионира, баща ми замина на село и сега от него взимаме армаганите Simple Smile

# 5
  • София
  • Мнения: 6 743
Да са живи и здрави наистина  Hug   bouquet
КАк ми  е мъчно за сиренето което правеше баба  Cry (мир на душата и  Praynig).
Сега чакам другата ми баба в петък на гости.Да ни види новата къща - и знам, че със сигурност ще има домашен армаган  Hug  Heart Eyes    bouquet
Ох, хем ми стана мило...хем тъжно от тази тема  Sad

# 6
  • Мнения: 293
засрамвам се ужасно... всеки път, когато бабата ни праща по автобус разни работки, крещя вкъщи: пак ли ще се чудим кой да излезе в работно време!

Толкова ми беше писнало, направо предпочитам да си купим каквото там.. ама айде, вече съм шофьорка, мисля, няма да имам такива грижи.. Стига да е жива и здрава жената, че ето сега е влязла в болница, ох.

# 7
  • Мнения: 9 990
Никога не съм обичала сладко, компот и домашна лютеница SickОт дете...Правеха, печаха, затваряха, пренасяха-после се хвърляше поне половината. ooooh!Ако нещо ми се дояде-има го на пазара, в магазина.Гледам и туршии продават, и кисело зеле....всичко...Аз не правя подобни неща, не приемам и да ми дават-просто не ми харесва това. Peace

# 8
  • Мнения: 3 423
колко романтично...

# 9
  • Мнения: 2 070
Никога не съм обичала сладко, компот и домашна лютеница SickОт дете...Правеха, печаха, затваряха, пренасяха-после се хвърляше поне половината. ooooh!Ако нещо ми се дояде-има го на пазара, в магазина.Гледам и туршии продават, и кисело зеле....всичко...Аз не правя подобни неща, не приемам и да ми дават-просто не ми харесва това. Peace

И аз не ям сладко и лютеница, не бих седнала да правя компоти... Но от сърце се радвам на плодовете и зеленчуците, по-вкусни са тези на дядо ми със сигурност. Заради него имам традиция на рождения ми ден /2юни/ да черпя всичките ми гости с огромно количество вкусни ягоди и шампанско... А тези лешници дето сега ги донесе бабата сигурно на пазара струват луди пари...Касис и френско грозде не съм виждала някъде да се продават.  Предполагам, че всеки, който може да си позволи много неща спира и да си ги прави, но много хора продължават да правят само защото  е домашно и е по-различно.

Не е това темата де, просто исках да подчертая жеста, традицията, взаимопомощта, която ни помага да оцеляваме или поне трапезата ни да е шарена и уютна... Коледа идва, да си обърнем внимание на бабите и дядовците все пак...

# 10
  • При хората, които обичам
  • Мнения: 3 192
Моята баба почина, Бог да я прости, но още помня ухаещите тутманици, които изпращаше по автобуса. Разчиташе си времето идеално - тутманикът винаги пристигаше с температура, подходяща за ядене на момента. И винаги имаше отделно опечени късчета за "шифиьорчето" Heart Eyes

# 11
  • Мнения: 2 070
Моята баба почина, Бог да я прости, но още помня ухаещите тутманици, които изпращаше по автобуса. Разчиташе си времето идеално - тутманикът винаги пристигаше с температура, подходяща за ядене на момента. И винаги имаше отделно опечени късчета за "шифиьорчето" Heart Eyes


Извинявай, мир на праха и на бабата, но много ме развесели това за разчитането на времето.... представих си го малко кака изчаква или как бърза и е припряна... Ами това е - лично отношениелл И от магазина можеш да го вземеш и после подариш с лично отношение, но тръпката е друга, удоволствието също...

# 12
  • При хората, които обичам
  • Мнения: 3 192
Ама така си беше Joy Тя питаше  "За вечеря или за закуска" и съобразяваше месенето и печенето с разписанието на автобусите...

# 13
  • Там където е семейството ми
  • Мнения: 2 510
   



Пиша това, защото все си казвам - абе защо тия хора - майки, баби, не си гледат спокойно старините и защо не спрат така да се уморяват и да се бъхтят,
Да ти е жива и здрава бабата. Simple Smile
Правят всичко това,защото просто така са свикнали,все да има.
Баба ми въпреки,че е на почти 80 год.почти не може да върви,но въпреки това,има градинка рай,и разни животинки.
Мазето и никога не го помня да е празно.Все буркани правила,все разни зимнини.
Чичо ми и се молеше да разпродадът животинките да не се бъхти,пък тя викаше"Ама как нали без месо ще останем-домашното си е домашно,щом съм на село,трябва да имам аз животни,не може без тях"
Върви и обяснявай,че сега по-магазините има всичко и просто за нейните години е вече непосилно да се бъхти.
Винаги,когато отида при нея,не ме е изпращала със празни ръце,въпреки,че аз си правя зимнина,защото просто ми харесва да правя.

# 14
  Аз предпочитам майка и татко да не се уморяват толкова.По-добре всичко да си купувам.Като ги гледам как тичат на село , на вилата и защо?Кой знае какво не изкарват, само се тровят.Все им мрат зайците,нещо , което преди години не се е случвало.Прасне градушка, очука им продукцията.Постоянно се разправяме за тая работа.Не виждат , че са болни, но продължават. Луда работа е това.Да си гледат там за себе си в дворчето каквото има и толкова.
Аз имам градина , но си гледам само малини и подправки, даже за цветя нямам време.И не мисля да се заробвам с кърска работа.Никой не е прокопсал от това.Живея в квартал, където хората ламтят и са много алчни.Не излизат от нивата.Е, това ако е смисъла на живота.И до един са разкривени и болни.

Общи условия

Активация на акаунт