А има ли поетеси сред нас?

Като бяла мъгла те прегръщам,
скривам всичко от теб.
Не че искам, недей да се мръщиш,
днес си мой, утре може би не.

И в момента дори не те питам,
ти дали си съгласен с това.
Не че искам, недей да опитваш
да смениш тази с друга игра.

Свикна, вероятно помогнах,
да измисляш безброй правила.
Не че искам да спреш,продължавай,
но недей да забравяш,
днес съм бяла мъгла,
и ще скрия това, от което
цял живот ще те браня,
ще те искам, ще нарушавам забрани,
а в залог ще останат
всички невидяни от тебе неща.
       

Пуполино, поетесите (и поетите) са в в Клюкарник - тема "Обичате ли стихове". Това е любимата ми тема, има много страхотни неща. 

Да, знам темичката в "Клюкарника", но си помислих, че и това по своему е хоби и след като тук си имаме теми за литература, фотография и други подобни занимания, може да си направим и такава. А и в "Клюкарника" по-скоро темата е за любими стихове, докато тук идеята ми е да пускаме само свои неща. 
Все пак се извинявам, ако темата се сметне за дублиране и е излишна. Ако е така, моля, модераторите да я изтрият.
Поздрави на всички ви! 

gerik,
дай още от тези детски стихчета да се ограмотя малко, че за срам и резил съм станала - нито едно не си спомням. 

         ЗАЛЕЗ

         Слънцето високо в небето
         като нас залязва всеки ден,
         а залезът е вътре в сърцето,
         когато ти от мъка си  сломен. 

         И плачеш ти защото мен ме няма,
         не те поглеждам с влюбени очи
         от мене само любовта остана
         и споменът от хубавите дни.

         Огледай се и ще ме видиш
         на снимката, където се усмихвам
         в любимата ни песен ще ме чуеш,
         и спомни си танцът ни нестихващ.

         И стичат се сълзи горещи   
         от сълзи мокро е лицето,
         а споменът за първите ни срещи
         от мъка къса ти сърцето.

         Недей да плачеш и недей жалиш
         аз винаги ще бъда в твоя спомен
         и друга в тебе нова обич ще запали
          и ще замести моят образ скромен.   
             


         Слънчев и прекрасен ден е.                Има зла ламя голяма.                 
         баба меца кротко дреме,                     възпитавала децата
         Тя почива си от дни                            и прогонвала ината.
         щот главата я боли                              Всеки малък пакостливко,
         Миналият понеделник                        бързо ставал работливко,
         се разходила до Мелник,                     Меченцето се уплаши
         взела своето синче                               и към вкъщи то отпраши, 
         - малко палаво мече.                            там прегърнало Мецана
         Казвало се то Беличко                         и послушно вече стана.
         ала това не е всичко   
         знаели го и в горите
         -вечно ходел по белите
         Та вървели те из Мелник
         в онзи слънчев понеделник,
         и видели едно пони
         мечо хукнал да го гони
         ала спънал се и паднал
         в дупка някяква пропаднал.
         Баба меца се завтече
         да спасява свойто мече
         викнала да и помага
         кой ли мислиш-Баба Яга.
         И Беличко те спасили,
         после здраво го набили.
         за да помни и да знае
         като хукне да играе
         да внимава, да се пази
         -може нещо да го сгази.
           
         Малко мирнало мечето,
         но нали си е проклето
         поразия пак направи.
         Както си вървял сърдит
         срещнал селският чешит
         -Бате Зайо знаменит
          Той го дръпнал за ушите
          и го смъмрил за белите
          след като го понаказал,
          чудна приказка разал.
          За змей крилат и опашат   
          страшен,зъл със страшен глад.
          Змеят дебнел от засада ,
          кой навреме не си ляга,
          кой си зъбките не мие,
          кой не слуша и се бие.
          Змеят грабвал го завчас
          и завеждал го в Кавказ,
          там ги няма тати, мама 
               

         
         
           
         

Ей, много се радвам, че още някой се престраши да се включи в темичката! 
Какво става? Толкова ли сме срамежливи? Така ми се иска да чета хубави стихове, защото вярвам, че стойностната поезия не е само тази, която се продава на площад "Славейков".

Айде и аз да се отчета отново:

Очакване

Хладен вятър нашепва за свежест,
за утихващи бури и сняг,
аз към тебе вървя цяла вечност,
да те срещна на пролетен праг.

Как ухае гората на младост!
Тъмни облаци бягат далеч.
Унесена в своята радост,
аз прегръщам земята и теб.

Аз прегръщам най-святото чувство,
що донесе на мен пролетта,
потопена в ухания пъстри,
пак докосвам с очи любовта.

Поздрави и весели празници на всички ви!   

Браво, момичета, страхотни сте!   
Аз пиша стихове от малка, споделяла съм ги само с най-близките си и въпреки, че сега стилът ми е съвсем различен от този, в тийн годините, ще ви напиша едно мое старо стихотворение (писала съм го на 17 г.).

Аз вечно ще те търся по света,
такъв какъвто все си те представям
и ще протягам своята ръка,
но твоята, уви, не ще улавям.

Ще търся нерушимата любов,
която в песните възпяват,
ще търся вярността до гроб
и дните бавно тъй ще отминават.

И хората с насмешка лека
ще казват, че не съм добре,
но търся аз човешкото в човека,
това едва ли знаят те.

И нека тъй премине ми живота -
да търся там, където няма брод,
това да бъде моята Голгота,
защото аз съм просто Дон Кихот!

Страхотно пишете момичета   
И аз се записвам в отборе, но друг път ще пусна мои "произведения" 

Аз не претендирам да съм поетеса или да разбирам от това как се пише поезия...
Но ви пускам някои неща - всяко нещо, което съм писала е вдъхновено от лично преживяване.

...Смъртта...

Не знаеш кога
ще дойде отново
Не знаеш кога
ще почука на твойта врата
Дали ще те вземе
или ще си тръгне сама?
Тя минава през всички стени
Щом веднъж е решила
с душата ти ще отлети

Ако знаеше за нейната визита
щеше ли да те е страх?
Тя обаче никога не пита
Докосва те, превръща те в прах
Ако знаеше, че тя идва за теб
Ако знаеше, че няма да има "след"
Щеше ли на пътя да се спреш
И просто да чакаш да умреш?

Ето, тя стои пред теб
Гледаш я в очите - лед!
Какво ще й кажеш
Може би ще се покаеш
Каква е последната ти мисъл
Има ли въобще от мислите смисъл?!
С кого ще си вземеш последно "сбогом"
И дали ще липсваш
на някого в света огромен?...

Тя протяга ръка
Докосва те и край
За секунда,
за стотна дори
Още някой затвори
завинаги очи
Тъжно, а светът още се върти!...

*******

Само лед

Сълзите ми замръзват
в ледената самота
Думите са само скреж
в тази тежка тишина
Любовта ми умира в снега
Защо не ме разбра?
Защо не ме разбра?

Никой не може да стопли
премръзналата ми душа
Късче по късче тя се чупи в нощта
Ледени ръце протягам към теб
Но ти не си огън -
ти си само лед, ти си само лед

Снежинки се оплитат в косите
Сълзи се крият в очите ми
Дали ще мога да вдишвам пак
Без тебе как да живея
кажи ми как

Никой не може да стопли
премръзналата ми душа
Късче по късче тя се чупи в нощта
Ледени ръце протягам към теб
Но ти не си огън -
ти си само лед, ти си само лед

*************

Слънцето залязва, умирам с него аз
Облаци го скриват, буря заглушава моя глас
Пръсти в пясъка зарявам-търся частица от теб
И с последния си дъх изричам "обичам те"
Очите гледат небето, пълнят се със сълзи
Сълзи, или капки дъжд-така или иначе боли

Къде си ти, къде си
Аз знам-взеха те черните вълни
Къде си ти, къде си
Няма те, а кой ще ме спаси
Къде си ти, къде си
Да ме прегърнеш с пясъчните длани
Къде си ти, къде си
Да ме целунеш с устните засмяни

Нощта дойде и всичко взе
В черното небе тлее моето сърце
Разбито и ранено, убито,изпепелено
Лежа на брега сама-просто една сянка на жена
моля се да дойде края
Ще те търся аз в рая

Къде си ти, къде си
Аз знам-взеха те черните вълни
Къде си ти, къде си
Няма те, а кой ще ме спаси
Къде си ти, къде си
Да ме прегърнеш с пясъчните длани
Къде си ти, къде си
Да ме целунеш с устните засмяни

Ох, как обичам поезията.
И понякога четенето на стихове ме мотивира да излея преживяванията си  в мерена реч,  май повече стихоплетствам и стихоблудствам, но пък си харесвам "писанията", защото са истински.
Мога да споделя, но ако не ви харесат, няма да се обидя, защото са си мои рожби, а "нали на майката са свидни цветовете, нейните деца..."



Аз съм само жена -
                               слаба и беззащитна
срещу напора на твоите чувства.
Помогни ми,
            ръка протегни,
мост бъди ми
            във водовъртежа на дните.
Аз съм просто жена,
                                 от сивотата на дните ме изведи,
бъди безнадеждна надежда
                                              за глътка вода
и от себе си ме спаси.


             -  ххх  -
 

Изгубих се.
И коя съм - не зная!
Вече не съм това,
                              което бях.
Не познавам себе си
                               и не помня
това, което съм днес,
                               дали някога бях.
Изненадват ме мисли,
                                които са чужди,
живея нечий друг живот.
Заобикалят ме сякаш лица познати,
а съм затворена  в тъмен кивот.
Моята рожба, моите най-близки-
да, това е моят ден,
а всичко останало,
                               комерсиално и пошло
изсмуква малкото сили от мен.
И спохождат ме сънища,
                                      тревожни, пророчески,
и преследват ме други, непознати светове...
Кога съм жива...няма отговор!
И кое, и къде ме зове?

Писала съм ги преди няколко години, когато бях попадвала във вакуум, а сега пиша на детска тематика, нали съм баба на почти едногодишна внучка, но й рецитирам римушките само на нея и тя се радва на мерената реч.  Последните неща бих могла да пиша по-нататък.