Провокирах се от темата на Додо и реших да открехна капака на недоволството си по повод Коледа, погледната от гледна точка на консуматорството.
За мен е проблем, че дядо Коледа от добродушен старец в шейна, теглена от елен, се превърна в консуматорско страшилище и трафикант на всякакви подаръци от сой и промоционални боклуци. Не само Кока-Кола е виновна за това, макар че ако помолите децата си да опишат добрия старец, ще видите как наднича рекламния образ със заветната бутилка в ръката си.
Как пък едно ангелче не видях, което да не държи в ръката си я шампанско с нахлупена червена шапчица, я новата конзола Xii, ситроен на изплащане или персийски пътечки на промоция.
Всичко това носи атмосферата на насилена радост и често във високите тонове на поредната реклама дрънкат звънчетата на вялост и умора. Мразя да слушам радио през декември, защото 18 часа в денонощието на главата ми дуднат шоу-бизнес ментета /не споменавам изключенията/, които са си заработили ефирно време с вълшебната дума „коледа” покрай иначе пълната помия. Една местна радиостанция изби рибата, като препрограмира началото на всяко парче, така че първите двайсетина секунди да дрънчат жизнерадостни звънчета! Порка мизерия... представете си U2 с дрънкалки в началото.
Не мога да отида до тоалетната, без някой да се опита да ми навре в лицето поредната тричава промоция „4 на цената на 3 плюс боклук като премия” и като допълнителен бонус пластмасова петолъчка за върха на елхата. Като казах сега тоалетна, се сетих, че миналата година дори продаваха тоалетна хартия с аромат на канела. Кво му пука на задника ти от тоя факт?
Тук, в Германия, истерясването започва от средата на октомври и приключва около средата-края на януари, за да бъде веднага заменено от ... боядисани великденски яйца и ухилени зайци!!!! Е как да кажа на детето си, че само един ден в годината е Великото Тайнство на Рождеството и само един ден – на Възкресението, като му набутват шоколадови „тайнства” всеки ден. Нали точно в това е смисълът на понятието „празник” – ден, различен от делника. Някак си не успявам да се концентрирам върху самия празник и неговия смисъл, а дори когато това стане, дълбоко в себе си се радвам, че мога в следващите няколко седмици да си рапортувам „свободно” на ушитe. Не мога да си представя как би изглеждал един обикновен 24 или 25 декември, изваден от контекста на такъв ключов културен момент, но много ми се иска да си остана с простичкото удоволствие на добродушния дебеланко, който с труд се промъква през комина, за да остави подаръците под елхата.
Как я мислите вие тая работа?
За мен е проблем, че дядо Коледа от добродушен старец в шейна, теглена от елен, се превърна в консуматорско страшилище и трафикант на всякакви подаръци от сой и промоционални боклуци. Не само Кока-Кола е виновна за това, макар че ако помолите децата си да опишат добрия старец, ще видите как наднича рекламния образ със заветната бутилка в ръката си.
Как пък едно ангелче не видях, което да не държи в ръката си я шампанско с нахлупена червена шапчица, я новата конзола Xii, ситроен на изплащане или персийски пътечки на промоция.
Всичко това носи атмосферата на насилена радост и често във високите тонове на поредната реклама дрънкат звънчетата на вялост и умора. Мразя да слушам радио през декември, защото 18 часа в денонощието на главата ми дуднат шоу-бизнес ментета /не споменавам изключенията/, които са си заработили ефирно време с вълшебната дума „коледа” покрай иначе пълната помия. Една местна радиостанция изби рибата, като препрограмира началото на всяко парче, така че първите двайсетина секунди да дрънчат жизнерадостни звънчета! Порка мизерия... представете си U2 с дрънкалки в началото.
Не мога да отида до тоалетната, без някой да се опита да ми навре в лицето поредната тричава промоция „4 на цената на 3 плюс боклук като премия” и като допълнителен бонус пластмасова петолъчка за върха на елхата. Като казах сега тоалетна, се сетих, че миналата година дори продаваха тоалетна хартия с аромат на канела. Кво му пука на задника ти от тоя факт?
Тук, в Германия, истерясването започва от средата на октомври и приключва около средата-края на януари, за да бъде веднага заменено от ... боядисани великденски яйца и ухилени зайци!!!! Е как да кажа на детето си, че само един ден в годината е Великото Тайнство на Рождеството и само един ден – на Възкресението, като му набутват шоколадови „тайнства” всеки ден. Нали точно в това е смисълът на понятието „празник” – ден, различен от делника. Някак си не успявам да се концентрирам върху самия празник и неговия смисъл, а дори когато това стане, дълбоко в себе си се радвам, че мога в следващите няколко седмици да си рапортувам „свободно” на ушитe. Не мога да си представя как би изглеждал един обикновен 24 или 25 декември, изваден от контекста на такъв ключов културен момент, но много ми се иска да си остана с простичкото удоволствие на добродушния дебеланко, който с труд се промъква през комина, за да остави подаръците под елхата.
Как я мислите вие тая работа?
, сигурно биха ме връхлитали подобни емоции. 
) но и не мога да придавам на удобните в ежедневието вещи култова форма просто са удобни няма нищо празнично в тях. 