Еволюция на мирогледа

Не знам доколко ми е еволюирал мирогледа всъщност. Аз от детската ясла/където всъщност за първи път съм се влюбила в сегашният си мъж, ама не знаехме доскоро, щото после пътищата ни са се разделили за двайсетина години /до преди две-три години се влюбвах ако не ежедневно, то поне ежеседмично. Последното предполага, че съм се влюбвала в какви ли не типажи. От съседското момче, през бунтар, един дето си живееше по хижите, един дето се обичаше толкова, че не му оставаше време да обича други, лошото момче на града, един мафиот, двама- трима съученици от техникума, един-двама шефа, два-три клиента и един-двама колеги/когато бачках като сервитьорка/, още един-два клиента от подвизаването ми в рекламата, да не забравя три виртуални любови, преминали в реални има и още май/остарявам и не помня/. Та ако изтипосам всичкият снимков материал, ще задръстя клюкарника .
Вкусовете ми, така като се замисля никога не са се променяли, защото не съм имала точно определени такива.

Аз се замислих по темата и установих, че мирогледът ми не е еволюирал кой знае колко.  
Мина през баскетболист- мечта в основното ( замина за Канада), един пълен гъз в гимназията (замина за Щатите), "лошото момче" в студентските години, но тоя модел почти си ми стои. Няма да пускам фотоси, понеже ме мързи, а и ти си постнала Бон Джоуви, което изчерпва почти всичко. Може би бих сложила Боно, който ми е най-секси за всички времена. После интелектуалците - хубави спомени, но настават едни драми, едни сложни анализи. Пазя добро чувство, де. После човек се жени, ражда и се забива във форума  

От фиОлогията ще да е, бас ловя  

Тъййй... Чакай сега да видим...
Първото ми гадже в детската градина беше Маринчо. Помня, че беше дебеличък (но това не означава, че съм харесвала дебели мъже  ) Другото, което помня, е че му четях книжката "Лакомото мече", а той ме гледаше с нямо обожание, понеже още не можеше да чете. Дет' се вика, запленила съм го била ентелектуално  
Второто ми гадже в детската - Здравко, всъщност не ми беше гадже, но си бях наумила да се оженя за него. Много ме улесняваше фактът, че баща му беше колега на нашите и бачкаха в една стая. Та един хубав ден звъннах в службата, поисках да говоря с чичо Тошо и директно му заявих, че ще се женя за Здравко и трябва да му купят костюм   Чичо Тошо онемя, а мен вечерта ме набиха. Оттогава ми мина всякакво желание за брак.
Гаджето ми в първи клас - Стоянчо, беше единственото момче, по-високо от мен. По този критерий и го избрах. Редовно го защитавах от хулигани и се биех за него (в онзи период мечтаех да стана боксьорка).
В четвърти клас си паднах по един съученик заради математическия му гений. Ходехме заедно по олимпиади, обсъждахме решенията на задачите и си държахме ръцете, ах  
От шести клас нататък започва периодът на нещастните ми любови и не ми се задълбава, че ще ми стане мъчно рано сутрин в неделя.
Истината обаче е, че винаги съм си падала по лоши момчета (то коя ли жена не си пада). В моя случай "лоши момчета" не означава "мутри", а по-скоро леко амбивалентни мъже с пороци, с уклон към интелектуалщина и незнаещи какво да правят с живота (всъщност това звучи по-скоро като "муньовци").
Другият пагубен за мен типаж е Индиана Джоунс. Той пък ми разказа играта в малко по-зряла, следстудентска възраст, когато започнах да търся "спокойния пътешественик". Дори имах една неблагополучна връзка с археолог. В този период ключът към моето сърце и легло беше репликата "Ходил съм в Тибет"  
Каквото и да си говорим обаче, на тоз не бих му отказала никога  

ъх, сега шса срамим ли?
първо едно момче от нашия клас, което имаше големи уши и тренираше състезателни танци. Пламка, ако случайно четеш тук... Крррасавец като Роберто Бенини  
Следващият ми изгорник беше приятел на братовчед ми, избран в деня, в който изпращахме братовчед ми да следва и някой ми каза колко ли му е тъпо, че не са го приели. Е, той замина за Полша да следва самолетостроене, което ми се видя ужасно романтично като ситуация и няколко ваканции подред се чудех как да си повредя грамофона в отсъствието на братовчед си, за да го помоля да ми го поправи   Поне беше красив, русоляв и робъртредфърдоподобен, макар и леко склонен към пълнеене.
дотук засега, че детето си е обуло ботушките и чака пред вратата.
общо взето опасният типаж е "умилителен".

Доне, кво си правила с мъжа ми в детската градина?

Оф, Дона, и ти си от мазохиските

Аз съм от другия тип - dominatrix. С едно-две изключение всичките са ми били послушни... Едно от двете изключения обаче ме научи на много ценни неща за живота - например колко лошо и лесно могат да те превърнат в парцал, ако позволиш да ти се размие идентичността заради друг...
За съжаление и послушния тип, и 'лошото момче' много бързо омръзват, а лелеяната златна среда не се намира лесно.

   =>      =>      =>      =>      =>      =>      =>   

Развивала съм вкуса му към литературата  


Ми ето бе, плановете ми за женитба със Здравко, без той да подозира, са си чиста проба доминация  

Всъщност, при мене е смесено - обикновено аз съм доминиращата, властната, избухливата. Затова мъжете ме тормозят по подмолни и курвенски начини.

Никаква еволюция не съм претърпяла.
От 13 годишна харесвам само един тип мъже  - едри, умни, интересни, нежни, доста по-възрастни.

Вкусът ми се формира, когато излезе един филм.
Ето този човек.... ми се залепи за мозъка за цял живот.
http://www.moderntimes.co.il/files/pics/121Gerard%20Depardieu.jpg

след като изигра и Роден... за мен просто съмнения нямаше.
времето показа, че като си програмираш  харддиска , подсъзнателно търсиш
и намираш точно това, което търсиш..
оф рано е за повече разсъждения.

Ах, това е мойто мъж бе 

В детската Калоян ми подостряше моливите. А аз постоянно ги чупех  Когато рисувахме, той рисуваше мен... Русо хлапе с големи не помня какъв цвят очи Сладки малки спомени

В основното училище седяхме на един чин с Павел, който също рисуваше страхотно  И четяхме списание Космос, търсехме истории за праисторически животни и после той ги рисуваше. 
Павел беше скромно дете, аз също

В гимназията стана сложно... Голям хит бяха по онова време шведите Europe и вокалистът им, който като тръснеше фризирината си грива и ти хвърляше сърцето в петите, а дланите ти се изпотяваха... После открихме Депеш Мод и тогава стана много new wave, ходехме и се постригвахме в стил, познат само на слушащите тази музика
Там също обаче наживо имаше един баскетболист, понеже беше Данчо, му викаха Джордан  Бригади, лагерни огньове... Еех  Приличаше на Браян Адамс. Тоз Браян Адамс колко сънища е отнесъл

След това настана луда работа Започнах да слушам U2 /Боно, моя мечта и досега/, Extreme /Nuno Bettencour - ооох/, Джон Бон Джови и Стинг. Малеее, Стинг... Имаме в града един двойник на Стинг... Познаваме се с този човек. В библейския смисъл на думата...  Ако се сетя още, ще се включа

Хубава тема!!!

Като се замисля не съм претърпяла особено еволюция.
В първи клас нямах интерес към никой от съучениците ми , залитах по комшията 6 години по-голям, и така винаги по батковци от 6 на горе разлика.
В гимназията се радвах на доста голямо внимание от страна на съученици, но аз никога не съм имала интерес към тях, тогава бяха на ред батковците с хубаво тяло, завършили и тип лошо момче.
Последната година от гимназията и първите стъпки в университета пак бяха на мода лошите момчета, но вече типичните им представители, в поведение, вид , държание и т.н. пак състуденти не са представлява ли интерес за мен.
Започнах работа паралелно с ученето-там се нагледах на старчета търсещи вниманието на 20 годишните за мен нещо не допустимо.
И так се стигна до съпруга ми, който е много различен от всички момчета в живота ми.

и мойто , бе!

Е и мойто