Здравейте! От доста отдавна влизам в този сайт и съм съпрочастна с вашите проблеми! Вече трета година не можем да имаме наше бебче. По принцип всички мои близки и познати , които са запознати с проблема ни все казват: " Има време, не пришпорвайте нещата, ще стане" Да, да , ама не. Вече започваме да се отчайваме и да си кажа честно омръзнами да ходя по доктори и те все да ми казват че е рано да се притеснявам понеже имам време. Най-накрая се реших да се регистрирам и да споделя своята болка с вас, понеже е трудно да се говори на тази тема с всеки. Радвам се че има такива места , където човек може да сподели болката си и поне малко да му олекне.
- Публикувана: 30 ноем. 2006, 14:46 ч.
- Последно мнение: 17 дек. 2006, 20:07 ч.
Хората казват, че когато споделиш олеква.............
Здравей,
Три години са си бая време
И думички от рода на „има време” и „не се притеснявай” вече едва ли вършат някаква работа и никак не са препоръчителни за спазване!
Трябва вече да вземете много сериозни мерки и да откриете проблема.
Попаднала си на правилното място
Ще опмагаме с каквото можем.
Миличка какви изследвания сте правили и при кой д-р ходите?
Три години са си бая време
И думички от рода на „има време” и „не се притеснявай” вече едва ли вършат някаква работа и никак не са препоръчителни за спазване!Трябва вече да вземете много сериозни мерки и да откриете проблема.
Попаднала си на правилното място
Ще опмагаме с каквото можем.Миличка какви изследвания сте правили и при кой д-р ходите?
Здравей мила,
знам колко е трудно, когато това толкова чакано събитие не се случва. Ние успяхме да изчакаме само шест месеца и тръгнахме по лекари и добре, че го направихме.
Три години са доста дълъг период.
Тук има много момичета, които могат да ти помогнат със съвети какво да направите
Мисля, че може би трябва да се обърнете и към друг лекар, щом като сегашни ви казва, че има време и да не бързате. Всеки уважаващ себе си лекар, след година, най-много година и половина неуспешни опити за бебе ще назначини необходимите изследвания и за двамата и ще предприеме нещо, а няма само да ви успокоява. Смени лекаря!
И ви желая много късмет и успех!
знам колко е трудно, когато това толкова чакано събитие не се случва. Ние успяхме да изчакаме само шест месеца и тръгнахме по лекари и добре, че го направихме.
Три години са доста дълъг период.
Тук има много момичета, които могат да ти помогнат със съвети какво да направите
Мисля, че може би трябва да се обърнете и към друг лекар, щом като сегашни ви казва, че има време и да не бързате. Всеки уважаващ себе си лекар, след година, най-много година и половина неуспешни опити за бебе ще назначини необходимите изследвания и за двамата и ще предприеме нещо, а няма само да ви успокоява. Смени лекаря!
И ви желая много късмет и успех!
Наистина олеква ,но....................... проблема си остава !
Аз съм почти на твоето дередже ...така да кажа !
Вече 1,5 година нищо.....Започнах да ходя по доктори 1,2,3 различни неща.....
Но миличка всичко е в твоите ръце. Избери специалист по репрудуктивно здраве... Обясни му за какво става въпрос/надявам се да попаднеш на Човек/ и от там на сетне -стандартна процедура :1000 изследвания и накрая заключение /позитивно разбира се, стискам палци/
Моят съвет е да не чакаш повече ! Време е.... Тук момичетата са невероятни ,ще ти помогнат с каквото могат! Само питай !Е успех на теб ! Само не се бави ,времето просто тече!
Аз съм почти на твоето дередже ...така да кажа !
Вече 1,5 година нищо.....Започнах да ходя по доктори 1,2,3 различни неща.....
Но миличка всичко е в твоите ръце. Избери специалист по репрудуктивно здраве... Обясни му за какво става въпрос/надявам се да попаднеш на Човек/ и от там на сетне -стандартна процедура :1000 изследвания и накрая заключение /позитивно разбира се, стискам палци/
Моят съвет е да не чакаш повече ! Време е.... Тук момичетата са невероятни ,ще ти помогнат с каквото могат! Само питай !Е успех на теб ! Само не се бави ,времето просто тече!
Здравейте всички и много ви благодаря за вниманието и съветите ви. Вече съм посещавала редица лекари, но най вече съм си ходила при д-р Арнаудов. При него се лекувах близо 1.5г, направихме редица изследвания, подложих се на различни лечения но като цяло нямаме някакви съществени проблеми. Дойде моментът в който трябваше да се реша да си направя за да се установи дали тръбите ми са нормални. Само че ми беше нужно доста време за да се реша на тази крачка , а и да си кажа честно доста е важна. Денят когато трябваше да постъпя в болницата мъжът ми ми каза че не е съгласен и станаха едни красиви......Нали се сещате. И на него не му е лесно постоянно да ходи по женски доктори и там всичките тия бременни жени ...........ужасно е.
Да си призная честно вече просто не издържам да ходя по доктори, бабички, врачки и всякакви такива. Чувствам се толкова ужасно че повече просто не може и да бъде. 
. Изчела съм всичко което съм намерила и съм опитвала всичко, за което са ми казвали. Да си призная честно направо се отчайвам вече, просто никога не съм си представяла че могат да ми се случат толкова лоши неща наведнъж. А сега и всичките тия празници........направо имам чувството че ще полудея. Търсих причината и в себе си , даже напуснах работа за да съм си повече време в къщи и да не се изнервям допълнително, но и това не помага. Всичкото това ходене по доктори е толкова скъпо, че просто няма и накъде повече. Ако съм сигурна че ще се получи от първия път съм готова веднага да дам колкото и пари да искат, но нали знаете....това няма гаранция. А да си призная честно и доста трудно успявам да навия съпруга си, той е малко срамежлив и се чувства неловко, когато трябва да дойде с мен за изследвания. Така че нещата наистина са в моите ръце но.....не знам дали още имам сили....
. Изчела съм всичко което съм намерила и съм опитвала всичко, за което са ми казвали. Да си призная честно направо се отчайвам вече, просто никога не съм си представяла че могат да ми се случат толкова лоши неща наведнъж. А сега и всичките тия празници........направо имам чувството че ще полудея. Търсих причината и в себе си , даже напуснах работа за да съм си повече време в къщи и да не се изнервям допълнително, но и това не помага. Всичкото това ходене по доктори е толкова скъпо, че просто няма и накъде повече. Ако съм сигурна че ще се получи от първия път съм готова веднага да дам колкото и пари да искат, но нали знаете....това няма гаранция. А да си призная честно и доста трудно успявам да навия съпруга си, той е малко срамежлив и се чувства неловко, когато трябва да дойде с мен за изследвания. Така че нещата наистина са в моите ръце но.....не знам дали още имам сили....
Всеки има моменти в които просто му се плаче и живота му се вижда черен. Ако е просто такъв момент-поплачи си- ще те изслушаме и ще се опитаме да те утешим. И аз съм си мислила- не мога повече. И какво следва след това?
1. Приемам нещата и се опитвам да осмисля живот без деца
2. Вземам се в ръце и продължавам с опитите да забременея, което включва ходене по доктори, изследвания и не на последно място средства за горните.
3. Смяна на партньора с надеждата причината да е в него и надежда да намеря нов, ако може преди да съм влязла в критическата.
4. Обявявам, че живот без деца няма смисъл и му слагам край!
Ако се сещаш за други варианти- приемам предложения.
Моето предложение към теб е следното (може да ти прозвучи грубо, но го мисля така)
Тръгни пак на работа- за да не се фиксираш само върху проблема си а и финикийските знаци не са за пренебрегване.
Опрости си програмата, като спреш да ходиш по врачки и тем подобни. Полза от тях няма!
3 години ходиш по доктори и ако правилно съм разбрала още не знаеш дали тръбите ти са проходими. От там се почва и от свястна спермограма. Ако мъжа ти е на друго мнение, ще ми е интересно да го чуя.
Пишеш, че си изчела всичко- добре, но надали ще можеш сама да си помогнеш, и причината сама няма да намериш. То затова си има хора, дето с години следват и специализират.
Гаранция, че ще стане от първи път няма- ако няма първи път няма как да има втори. Ако те е страх, че може да не стане и затова не пробваш, то помисли направо за осиновяване (ако е вариант за теб)
Не си позволявай да изпадаш в самосъжаление- полза няма, дори не му олеква на човек. За съжаление не си нито първата, нито ще си последната. На всички тук са ни се случили много лоши неща. И повярвай ми може и много по-ужасно да е.
Аз се боря от 8 години и ми идва де се ошамаря, че първите 3 ревах и се тръшках без да предприема нещо сериозно по въпроса, освен да се осланям на изказването на една врачка, че ще имам 2 деца.
Колкото за Коледа- вместо да се натъжаваш- си обещай, че догодина по Коледа ще сте трима и си направи тази година генерална репетиция.
Много нещо изписах, дано ти е от полза
с най-добри пожелания
някой, който знае за какво говориш
1. Приемам нещата и се опитвам да осмисля живот без деца
2. Вземам се в ръце и продължавам с опитите да забременея, което включва ходене по доктори, изследвания и не на последно място средства за горните.
3. Смяна на партньора с надеждата причината да е в него и надежда да намеря нов, ако може преди да съм влязла в критическата.
4. Обявявам, че живот без деца няма смисъл и му слагам край!
Ако се сещаш за други варианти- приемам предложения.
Моето предложение към теб е следното (може да ти прозвучи грубо, но го мисля така
)Тръгни пак на работа- за да не се фиксираш само върху проблема си а и финикийските знаци не са за пренебрегване.
Опрости си програмата, като спреш да ходиш по врачки и тем подобни. Полза от тях няма!
3 години ходиш по доктори и ако правилно съм разбрала още не знаеш дали тръбите ти са проходими. От там се почва и от свястна спермограма. Ако мъжа ти е на друго мнение, ще ми е интересно да го чуя.
Пишеш, че си изчела всичко- добре, но надали ще можеш сама да си помогнеш, и причината сама няма да намериш. То затова си има хора, дето с години следват и специализират.
Гаранция, че ще стане от първи път няма- ако няма първи път няма как да има втори. Ако те е страх, че може да не стане и затова не пробваш, то помисли направо за осиновяване (ако е вариант за теб)
Не си позволявай да изпадаш в самосъжаление- полза няма, дори не му олеква на човек. За съжаление не си нито първата, нито ще си последната. На всички тук са ни се случили много лоши неща. И повярвай ми може и много по-ужасно да е.
Аз се боря от 8 години и ми идва де се ошамаря, че първите 3 ревах и се тръшках без да предприема нещо сериозно по въпроса, освен да се осланям на изказването на една врачка, че ще имам 2 деца.
Колкото за Коледа- вместо да се натъжаваш- си обещай, че догодина по Коледа ще сте трима и си направи тази година генерална репетиция.
Много нещо изписах, дано ти е от полза
с най-добри пожелания
някой, който знае за какво говориш
Bo, не се отчайвай...Започни стъпка по стъпка. Разбери причината първо извинявай ако знаеш нещо
Направете всечки изследвания. Намери добър доктор! Отстрането проблема ако има такъв и може да се отстрани.
На мен само това да направя ми отне 4 години...
Но после всичко стана за 3 месеца.
Сега сме много щастливи и след успешна стимулация се надявам този месец да се зарадваме за Коледа с нова бременност.
А докторите казваха, че инвитро ми е единствения шанс, а и съм на 38 години.
Дано съм ти вдъхнала кураж. Важното е да не се отчайваш и да вярваш, че ще стане.
П.С. Моите тръби бяха запушени, имам хиперпролактинемия, а това се оказа, че е довело до тотално объркване на функцията на яйчниците ми, понеже явно съм го имала много дълго време без да разбера. А и сега левият ми яйчник не функционира въпреки стимулациите. Нямам овулация и единствения ми шанс е да се предизвика с лекарства. Фоликулите ми не могат да пораснат достатъчно и остават като кисти добре, че се абсорбират.
И въпреки всичко беба се роди по съвсем нормален начин,след много лека бременност.
Направете всечки изследвания. Намери добър доктор! Отстрането проблема ако има такъв и може да се отстрани.
На мен само това да направя ми отне 4 години...
Но после всичко стана за 3 месеца.
Сега сме много щастливи и след успешна стимулация се надявам този месец да се зарадваме за Коледа с нова бременност.
А докторите казваха, че инвитро ми е единствения шанс, а и съм на 38 години.
Дано съм ти вдъхнала кураж. Важното е да не се отчайваш и да вярваш, че ще стане.
П.С. Моите тръби бяха запушени, имам хиперпролактинемия, а това се оказа, че е довело до тотално объркване на функцията на яйчниците ми, понеже явно съм го имала много дълго време без да разбера. А и сега левият ми яйчник не функционира въпреки стимулациите. Нямам овулация и единствения ми шанс е да се предизвика с лекарства. Фоликулите ми не могат да пораснат достатъчно и остават като кисти добре, че се абсорбират.
И въпреки всичко беба се роди по съвсем нормален начин,след много лека бременност.
Благодаря на всички за куража и за съветите ,които ми давате! Много се радвам че тук човек може да сподели болката си с хора които наистина могат да разберат. В момента съм в период , който просто ме изкарва извън релси , но съм решила след нова година да започна да посещавам д-р Минев. Надявам се че той ще може да ми помогне и това ще бъде последният доктор пред който се налага да обяснявам всичките наши проблеми.!!!! По принцип аз съм много силен човек и обожавам децата, не мога да си представя живот без тях!!! Рано е да се отказвам, просто имам нужда от нещо което да ме разсее! 
Направила съм всички изследвания,които моят доктор ми назначи, пазя си всички резултати, така също два пъти правихме и спермограма. От всичко това не се оказа да имаме някакви сериозни проблеми...хормоните бяха в ниски граници но все пак в норма а спермограмата беше идеална, така че нямаше нещо което да говори за заболяване. След това близо половин година бях на постоянно ежемесечно наблюдение на видеозон и стимулиране с различни хапчета. Аз дори си пазя всичко което съм пила, понеже когато отидеш на нов доктор никой не ти дава някакъв картон, с който да покажеш докъде си стигнал. В началото пих Duphaston но вече не си спомням колко време, след това нямам спомен как се казваше второто, но накрая завършихме със стимулации с клостилбегит. Всичко вървеше идеално, имаше идеални фугекули и всичко необходимо, лигавици , овулации и всичко. Толкова често ходих на прегледи че направо се чувствах постоянна. Правих всичко и всеки месец чаках и чаках и чаках , но нищо. Няколко фалшиви тревоги ме изкараха съвсем извън релси, особено последната която беше съвсем наскоро. Беше ми закъсняло с 6 дни и в един момент чакането беше непоносимо и потърсихме консултация с лекар. Отидохме при друг доктор-неутрален , беше една жена и тя като ме прегледа ми каза просто да си купя един тест за бременност!!!!То за това не ми трябва лекар.... Още в момента в който се прибрахме вкъщи положението се изясни. Дадох си малко време да се поразсея , но всяко едно такова закъснение ме кара да се надявам и след това съм страшно разочарована. Затова съм в това състояние и в момента, просто хората от нас не са запознати с тези ни проблеми и постоянно натякват неприятно на темата или пък други "Вещи" в забременяването ти дават акъли-"Ама вие така и вие иначе....." Просто колкото и да има се усмихваш и да сменяш темата то вътрешно си боли и то много и прибирайки се вкъщи започваш да плачеш и плачеш и се питаш защо е необходимо да се случва всичко това!!! Затова най накрая се реших да ви пиша, просто във ваше лице виждам опора и вие ми давате кураж. Омръзна ми да ме упрекват и разубеждават. Аз също като всички нормални жени искам да имам свои деца, на които да давам всичката тая обич която чувствам, а не постоянно да се радвам на чуждите дечица , които макар и със своята невинност ме карат да се натъжавам от това че много често те се появяват точно там където не са желани, а ние толкова дълго ги чакаме.......Спирам да пиша защото написах цял роман........... 
bo_83, историята ти до голяма степен съвпада с моята, но аз много бързо се ориентирах към подходящ специалист - в случая ендокринолог, защото ако има хормонален проблем, това е човека, който наистина може да го открие. Благодарна съм на лекарката, при която бях, че побърза да ме успокои и отпрати като ми видя добрите резултати на репродуктивните хормони, а ми назначи нови изследвания. Проблемът беше открит и решен.
Ти не пишеш какво ти е изследвано, имай предвид, че хормоналните нива много бързо се менят.
Иначе това със страничните доброжелатели ми е до болка познато... и ние с мъж ми се чудехме как да парираме подобни питания, а след това се потапяхме в самосъжаление...
Ти не пишеш какво ти е изследвано, имай предвид, че хормоналните нива много бързо се менят.
Иначе това със страничните доброжелатели ми е до болка познато... и ние с мъж ми се чудехме как да парираме подобни питания, а след това се потапяхме в самосъжаление...
Здравей,миличка!
твоята история много ми напомня на моята до преди 1 година. И аз четях напред-назад и знаех,че след 1г.неуспешни опити трябва да се отиде на лекар. Отидохме,направихме абсолютно всички изследвания,които ни казаха. Хормони,спермограми,тръби,пенетрационен тест,абе каквото казаха,всичко. Накрая д-ра каза: Значи проблем няма и бебе няма...ще опитаме със стимулации. 6 месеца на Клостилбегит и дуфастон. Той ми каза,че ще ми идва на 3я ден след като спра дуфастона/ако идва/ и наистина идваше тогава. А веднъж ми дойде на 7я ден...толкова добре те разбирам какво изживяваш,разбирам сълзите ти след като осъзнаеш,че мъничкото надежда пак е умряла... И аз всеки път плачех и света сякаш рухваше и ставаше мрачен и черен. И после-нов месец,нова надежда. И пак така и пак така.. Накрая отидох при една докторка и тя ме изпрати на физиотерапия-лазер и ултразвук. Много кратки процедури-10 дни по 20 мин. на ден. И чудото се случи. Дали и физиотерапията помогна,дали просто вече ми беше писнало да го мисля и почнахме да си правим разни планове за екскурзии,ремонти,не знам.Аз наистина не можех да повярвам в началото,но двете чертички си бяха факт. И бременността ми си беше факт. За мое голямо нещастие това бебенце си отиде от мен в деня,в който се роди. И аз сега съм пак на началната линия. Трябва да почакам малко заради секциото. Казват,че втори път се забременявало по-лесно,но дали??? И само като си спомня оня кошмар, когато "бебеправехме" и не ставаше...
Не разбрах дали в крайна сметка си направила снимката на тръбите. Аз избягах от една лекарка,която искаше да ме стимулира без да ми е направила снимката. Какъв е смисъла да имаш прекрасни фоликули и яйцеклетки,ако тръбите са непроходими? Моят съвет е все пак да я направиш. Не е страшно,не боли/на мен ми я правиха без упойка/,но ако си страхлива ще ти сложат и упойка.
Успех,стискам палци!!!
твоята история много ми напомня на моята до преди 1 година. И аз четях напред-назад и знаех,че след 1г.неуспешни опити трябва да се отиде на лекар. Отидохме,направихме абсолютно всички изследвания,които ни казаха. Хормони,спермограми,тръби,пенетрационен тест,абе каквото казаха,всичко. Накрая д-ра каза: Значи проблем няма и бебе няма...ще опитаме със стимулации. 6 месеца на Клостилбегит и дуфастон. Той ми каза,че ще ми идва на 3я ден след като спра дуфастона/ако идва/ и наистина идваше тогава. А веднъж ми дойде на 7я ден...толкова добре те разбирам какво изживяваш,разбирам сълзите ти след като осъзнаеш,че мъничкото надежда пак е умряла... И аз всеки път плачех и света сякаш рухваше и ставаше мрачен и черен. И после-нов месец,нова надежда. И пак така и пак така.. Накрая отидох при една докторка и тя ме изпрати на физиотерапия-лазер и ултразвук. Много кратки процедури-10 дни по 20 мин. на ден. И чудото се случи. Дали и физиотерапията помогна,дали просто вече ми беше писнало да го мисля и почнахме да си правим разни планове за екскурзии,ремонти,не знам.Аз наистина не можех да повярвам в началото,но двете чертички си бяха факт. И бременността ми си беше факт. За мое голямо нещастие това бебенце си отиде от мен в деня,в който се роди. И аз сега съм пак на началната линия. Трябва да почакам малко заради секциото. Казват,че втори път се забременявало по-лесно,но дали??? И само като си спомня оня кошмар, когато "бебеправехме" и не ставаше...
Не разбрах дали в крайна сметка си направила снимката на тръбите. Аз избягах от една лекарка,която искаше да ме стимулира без да ми е направила снимката. Какъв е смисъла да имаш прекрасни фоликули и яйцеклетки,ако тръбите са непроходими? Моят съвет е все пак да я направиш. Не е страшно,не боли/на мен ми я правиха без упойка/,но ако си страхлива ще ти сложат и упойка.
Успех,стискам палци!!!