Приказка шеста.........юни........

  • 4 532
  • 57
  •   1
Отговори
  • соросоиден либераст и умнокрасива евроатлантическа подлога
  • Мнения: 13 650
Малката снежнобяла кравичка Изидора се събуди и разтърка очи с копитца. Беше сънувала чуден сън и хич не и се събуждаше. Тя се огледа, отново се очертаваше скучен ден.   Две малки рибки - бодливки  доплуваха  до нея и се заиграха между рогата и. "Бодливките са хубави рибки"- помисли си Изи, "но не достатъчно, за да направят хубав деня ми"
На Изидора и беше омръзнал езерния живот. Тя си мечтаеше да дойде деня, в който ще и разрещат да отиде до океана. Бащата на Изи, речният крал Инах беше много строг и никак не одобряваше това, че Изи не се интересува от речните дела. Притеснен от това, царят през ден свикваше речния съвет, за да обсъждат бъдещето на царството и задомяването на дъщеря му Изидора I Инах. Милата Изи дори не подозираше, че цели дванадесет люспести глави мислеха по цели дни и нощи за кого да я сгодят- дали за соленоводния и брадавичест принц на морето, който имаше кокоши трън, дали за сладководния и зеленкож блатен кандидат с три корема или за дълбоководния, но плиткоумен океански граф , който от тежеста на водата беше останал почти без профил.........

  Изи още нямаше 12, но вече се чувстваше голяма и живяла достатъчно, за да разбере, че мамините здравословни водорасли не са и по вкуса, а обществото, в което се движеше майка и, речната Нимфа Мелинеа и което се състоеше само от дебелата графиня Калисто ( която Изи наричаше Кали- сто кила) е прекалено скучно за малки кравички.

 Тя беше във възраст, в която си задаваше хиляди въпроси , отговорите на които никак не я задоволяваха. Например на въпроса "Защо при двама водни родители, аз съм се родила крава ?" и отговаряха "Хм- Хм....де да знаем, прищявка на природата, заговор на съдбата и бога на живите твари" и т.н придружено с много хъмкане, почесване, мънкане и въртене на очи......а ако случайно баща и споменеше, че има носа на баба си получаваше такива кръвнишки погледи от майка и, че спираше на мига.......

 Единствената компания на Изи във водния дворец беше кученцето Арго. Това странно същество само я бе нямерило. В една тъмна нощ, когато в езерото се беше завихрило страхотно ледено течение, заплашващо да отнесе двореца и  обитателите му и всички спяха на копита и люспи от ужас, в прозореца на детската стая се удари нещо малко, гладко и розово. То се задържа там и когато течението отмина, Изи отвори прозореца и го взе в копитцата си. Малкото същество повдигна клепачи, за да се огледа и се оказа, че цялото му тяло е покрито с очи, освен по тънките крчаета и голата опашчица. Изидора си помисли, че никога не е виждала нещо по- гадно и тъкмо да го хвърли навън, кълбото очи изплези езиче и я близна по муцунката. Това беше достатъно, за да накара голямото сърце на Изидора да трепне и да се облее в топлина. Тя почувства любов и доближи до муцунката си малката топчица. Тя беше толкова странна, почти колкото беше странна Изи в този свят. Тогава малката принцеса се закле да се грижи за розовото същество ....и без да иска започна да брои "едно, две, три......"
 Колкото и странно да беше за всички, съществото се оказа кученце. Малко,  голо,  розово кученце с точно сто, според Изи, очи любовно вперени в нея, изплезено езиче и вечно мърдаща опашчица

Последна редакция: сб, 25 ное 2006, 18:27 от secretgarden

# 1
  • соросоиден либераст и умнокрасива евроатлантическа подлога
  • Мнения: 13 650
Кученцето стана най- любима компания за Изи в това царство на рибешката тишина . Неговото примигване и смешни физиономии, караха кравичката да се превива от смях. Двамата заедно плуваха от единия до другия край на владенията и благодарение на кученцето , Изи разучи  всички краища на езерото. Най- тъмните и необитаеми кътчета бяха безмилостно претършувани, дъното беше изучено до най- големи подробности . Изи научи къде си правят гнезда бодливките, откри пещерата, в която се крият нимфите, за да правят вълшебства, къде е къщата на шараните, водните паячета, жабите, научи всяко едно камъче и какво има под него.
 Един ден увлечена в игра с кученцето, Изи не се усети как се отдалечи от дъното. Гоненицата беше толкова весела, двамата плуваха бясно нагоре и все по- нагоре и колкото и странно да е Изи плуваше доста бързо с копитцата си. Кравичката протегна краче да докосне приятелчето си, когато усети, че е подала копитцето си извън езерото. Това толкова я стресна, че тя се вцепени и затаи дъх , а усещането беше  от странно,  по- странно. Сухо и  студено  беше там навън, а Изи колкото и да протягаше краче, все не успяваше да достигне дъното "Колко е дълбоко там" си помисли.

 Реши да надникне с едно око и да огледа и това , което видя много и се хареса- навън беше пленително. После подаде ухо и се ослуша- тук горе беше ужасно шумно, всяко нещо пищеше, цвъркаше, свистеше, шумеше, проскърцваше. Песента на Горната земя я завладя. Този ден Изи остана заслушана с часове. Тя беше толкова омагьосана, че дори не забеляза, че докато издиша от ноздричките и не излизат обичайните мехурчета. На другия ден Изидора отново се качи и забеляза, че въздуха мирише особенно, че е ужасно лек, а тя странно тежка "Сякаш водата ме дърпа и ми казва да се връщам" помисли си Изи. Една седмица по- късно Изидора вече беше излизала нна брега и беше установила, че онова зелено нещо дето расте наоколо е триста пъти по- вкусно от манджите на майка и.

# 2
  • Мнения: 5 877
хубава е тази приказка за произхода на кравите Simple Smile

# 3
  • соросоиден либераст и умнокрасива евроатлантическа подлога
  • Мнения: 13 650
хубава е тази приказка за произхода на кравите Simple Smile


Всъщност това с кравата е друго- значи юни е кръстен на
 на древноримската богиня Юнона ( Хера ), Съпруга на Юпитер ......планетата Юпитер има 16 спътника...един от тях е Йо
Йо в гръцката митология е дъщеря на речния бог Инах и любовница на Зевс. Превърната в бяла юница тя е затворена от Хера под охраната на многоокото чудовище Аргус.
В Египет Йо е почитана с името Изида

# 4
  • Мнения: 5 877
Виж ти.. не знаех, че Йо е Изида. Инак си спомням гръцкия мит за нея. Интересно  Laughing
Аз май чета като тригодишно дете  Laughing

# 5
  • соросоиден либераст и умнокрасива евроатлантическа подлога
  • Мнения: 13 650
Виж ти.. не знаех, че Йо е Изида. Инак си спомням гръцкия мит за нея. Интересно  Laughing
Аз май чета като тригодишно дете  Laughing

И аз незнаех, но докато се чудех за какво точно да пиша, реших да прочета нещо повече за месеца....и така

# 6
  • Мнения: 3 447
Сикрет, а стършела ще го включиш ли в приказката, брррр... Simple Smile

# 7
  • соросоиден либераст и умнокрасива евроатлантическа подлога
  • Мнения: 13 650
 Една вечер Изи си лежеше на полянката пред езерото и зяпаше малките светещи перлички , които примигваха в небето и се чудеше " Как това море се е качило там горе...или аз съм там горе ......" Изи почти беше достигнала до философията на китайските мъдри крави ,  когато до чувствителните и ушички достигна странен шум  . Тъничко писукане и хихикане, което накара песента на щурчетата да замлъкне. Изидора се вкамени, затаи дъх и се заслуша.

# 8
  • соросоиден либераст и умнокрасива евроатлантическа подлога
  • Мнения: 13 650
 Току до нея, на лакът разстояние, без изобщо да я забележат , преминаха 3 групички от малки мишлета.  Те бяха облечени странно, носеха ботушки на малките си крачета , а на главите си  високи шапки украсени с пискюли. Мишчиците оживено коментираха нещо весело , отвреме- навреме се смушкваха с лакти в ребрата и си умираха от смях. Толкова бяха унесени в разговора си, че изобщо нямаше да забележат излегналата се в тревата принцеса. Те тъкмо я бяха подминали, когато Изи изскокна и извика "Му-му". Искаше да каже "Ку- ку", но в бързината се обърка. Настъпи внезапна тишина. След това тъмнината се огласи от тънки писукания и бързи стъпчици, на обути в ботушки крачета, които се разбягаха в различни посоки,  потропвайки.......
 

# 9
  • соросоиден либераст и умнокрасива евроатлантическа подлога
  • Мнения: 13 650
 Отново настъпи тишина. Изидора не беше очаквала да стане така. Никой до сега не беше бягал от нея. Рибите винаги я посрещаха с бълбукаща песен, възхваляваща царствените и рога и великолепната и  стойка. Но това не беше езерото и Изи не беше подготвена за тази реакция.
 Както си стоеше умислена и натъжена в тъмнината, изведнъж усети, че нещо виси на опашката и. ...Изи се опита да погледне зад рамо, но поради особеностите на кравешката физика, това не доведе до желан резултат. След това разклати опашка и се обърна настрани, очаквайки нещото да се покаже иззад крака и, но за късогледите кравешки очички то се движеше прекалено бързо и Изи отново не успя да го види добре. Накрая се сети да погледне надолу,  между краката си. И видя Арго , който се клатеше като махало на стенен часовник. Той беше захапал опашката и и спеше дълбоко, а това че виси очевидно изобщо не му пречеше. Арго имаше нищожен слух и никакви сензори за равновесие. Очевидно, поради тези обстоятелства,  в милостта си , природата го бе дарила с толкова очи, те бяха единствения му шанс да оцелее, в опасния Свят....На Изи и стана мило, че го вижда. Тя не можа да го прегърне, както и се искаше. Само мило промълви "Ех, приятелче " и се усмихна...........

# 10
  • Мнения: 3 091
Абонирам се! Wink

# 11
# 12
  • Мнения: 11 306
Вече си имам любимка  Hug

# 13
  • соросоиден либераст и умнокрасива евроатлантическа подлога
  • Мнения: 13 650
  Всичко това се случваше на пролет.   Луните се търкаляха по небето, така както Изи се търкаляше и се бореше с Арго в меката трева. Постепенно сезоните се смениха,  дойде лятото с жабешките концерти, а след него и  есента. Листата на явора, дивата ябълка и круша, бука, кестена и габъра се оцветиха в красиви цветове. Някои пожълтяха, други станаха червени, трети на петънца. Кравата Изи сияеше от щастие " Така трябва да изглеждат кораловите рифове " си мислеше тя. Толкова и се искаше да спорели с  някого цялата тази красота, да я покаже на майка си и баща си. Но се страхуваше, че ако разберат къде ходи, родителите и ще и забранят , а тя не искаше в никакъв случай да изгуби това щастие.
 Изи обожаваше, когато вали. "Горното море най - сетне реши да слезе при нас " Тя стоеше , взираше се в капките и се наслаждаваше на напоителния дъждец, който се изливаше върху нея. За кравата това беше чудесен масаж. А гръмотевиците "Леле какъв гръм и трясък ". "От кога му повтарям, че да се виси така е рисковано и рано или късно следва Бум " . Този урок научи тук Изи  . В езерото никога не беше падала, но навън и се случваше често, особено когато се опитваше да стои на главата си или да подскача на левия си рог .
 

Последна редакция: вт, 28 ное 2006, 11:44 от secretgarden

# 14
  • Мнения: 15 619
 - Колко романтично?!?! въздъхна едно прехвърчащо от приказка в приказка магаре. Mr. Green

Общи условия

Активация на акаунт