Та въпросът ми е: как гледате на следния тип съжителство?
Има познати, които в стандартен тристаен апартамент, живеят следния набор человеци: Бабата! Едната й дъщеря заедно с мъжа си и двете им деца, съответно на 10 и 9 години; Синът й с жена си и новороденото им бебе. Това прави....?
Общо осем на брой ежедневно присъстващи. 
Аз лично бих се побъркала, ако трябваше да живея така. Мисълта да нямам грам време за уединение, непрекъснато около мен да щъкат разни дечурлига, да се занимавам с проблемите на неопределен брой хора, да нямам грам независимост в битовото си ежедневие... Тези мисли направо не ми дават мира.
Вярно е, че и ние живеем с майка ми, но това се наложи по ред непредвидени и нежелани от никого обстоятелства
, само че просто не мога да разбера конкретното семейство (кво семейство, то си е цяла рода! 
), което целенасочено живее така и нито едно от младите семейства, които са напълно самостоятелни във финансово отношение, не си прави труда да промени нещата.
Вие какво мислите по този въпрос? И как бихте се чувствали в подобна ситуация? Ще можете ли изобщо да издържите?
Има познати, които в стандартен тристаен апартамент, живеят следния набор человеци: Бабата! Едната й дъщеря заедно с мъжа си и двете им деца, съответно на 10 и 9 години; Синът й с жена си и новороденото им бебе. Това прави....?
Общо осем на брой ежедневно присъстващи. Аз лично бих се побъркала, ако трябваше да живея така. Мисълта да нямам грам време за уединение, непрекъснато около мен да щъкат разни дечурлига, да се занимавам с проблемите на неопределен брой хора, да нямам грам независимост в битовото си ежедневие... Тези мисли направо не ми дават мира.
Вярно е, че и ние живеем с майка ми, но това се наложи по ред непредвидени и нежелани от никого обстоятелства
, само че просто не мога да разбера конкретното семейство (кво семейство, то си е цяла рода! ), което целенасочено живее така и нито едно от младите семейства, които са напълно самостоятелни във финансово отношение, не си прави труда да промени нещата.Вие какво мислите по този въпрос? И как бихте се чувствали в подобна ситуация? Ще можете ли изобщо да издържите?
Не само грам уединение нямат, ами как изобщо се побират? Ама те да му мислят като са решили така 
Точно 20дни издържах и на 21-я вече бяхме на квартира сами нищо,че беше криза,че аз не работех,а мъжът ми се наложи да работи на три места,за да оцелеем. Не пожелавам такова нещо на никого! 
. 
)следната 
