От няколко дена обаче се разиграва следната сценка по време на хранене : аз сервирам, слагам лигавника и започваме. При първите лъжички цари спокойствие - Кристина отваря уста и гълта лакомо. След това тя посяга към лъжичката, аз разбира се я давам, и се започва едно бъркане в купичката, едно мазане, чудо. Показвам й какво да прави, тя обаче продължава да пляска по храната, бърка си в устата и се маже до ушите.
Когато аз направя опит да взема лъжицата и да й давам, за може да хапне все пак нещо, тя започва да плаче с глас, зачервява се и не може да се успокои. Млъква едва когато й дам да бърка с лъжицата в чинията.
Видяла съм се чудо, защото нито тя се храни сама, нито ми дава аз да я храня. Трябва да я баламосвам с разни играчки (въпреки че съм върл противник на това), че да мога да я нахраня.
Дайте съвет - как да действам?
Знам, че пручаването към самостоятелно хранене не става за ден или два, че трябва да съм търпелива и да поощрявам детето. И правя точно това. Не съм и от амбициозните майки, които на всяка цена гледат да натъпчат децата, сакън да не останат гладни.