и двамата ли се съгласихте....

  • 1 202
  • 10
  •   1
Отговори
  • Мнения: 592
Здравейте мили осиновители, темата може и да е обсъждана, но аз пак ще попитам: Когато разбрахте, че начина да имате дете е осиновяване и причината е в единият съпруг - как реагира другия, по-точно как стигнахте до съгласие по този въпрос? Повода да питам е една история на моя близка колежка /доста по-голяма от мен/, която ми сподели, че е имала първи брак, но тъй като не е могла да има деца и съпруга и я напуснал, после среща сегашншя си съпруг с който са осиновили едно дете, а години след това им се ражда тяхно. Това ме накара да се замисля за избора, който правим, за любовта към любимия човек и за барачната клетва ...в добро и лошо... Та без да страня от въпроса: Получихте ли пълна подкрепа от вашата половинка?

# 1
  • Мнения: 3 715
При нас проблемът не е незабременяване, даже напротив, но непрекъснатите спонтанни аборти ме докараха до състояние да се ужасявам от мисълта, че ще забременея. След поредното изгубено бебе през август /само тази година изгубих две, да не говорим за преди/, при положение, че си бях насинила корема да си поставям инжекции Фраксипарин, които не помогнаха, реших, че повече не искам да се подлагам на този ужас. Казах на мъжа ми как се чувствам и че искам да минем на вариант осиновяване. Той го прие зле и отказа. След няколкодневен размисъл пак говорихме и той беше съгласен, защото всички тези аборти му действаха зле и на него. Така го взехме заедно решението. Да, имам пълната му подкрепа, той дори вече си прави планове как ще карат с детето заедно колело, как ще играят.
Аз не съм се отказала от още един опит, но искам 2-3 години почивка.  А междувременно вместо да даваме пари за инжекции, които не дават 100% резултат, решихме, че можем да ги даваме, за да дадем шанс в живота на едно дете. Никога не съм имала съмнения относно осиновяването, давам си сметка какво ме очаква и се подготвяме заедно с мъжа ми. За нас въпросът да имаме биологично наше дете на всяка цена не стои. По-важно за нас от задоволяването на гените е в дома ни да се чува детско гласче, да е пълно с разхвърляни играчки, а не всеки да си виси на компютъра и да се чудим кой филм да изтеглим и да гледаме, докато стане време за спане.

# 2
  • Мнения: 5 593
kakayaka, от цялото си сърце ви пожелавам дом, пълен с детска глъч и щастие!  Hug
За съжаление имам два случая от приятелския и роднинския си кръг, в който двойките не могат да постигнат съгласие да си осиновят дете. Толкова ми е мъчно, особено за едната жена, но за съжаление въпросът е твърде деликатен и след няколко опита се отказахме да се месим.  Confused

# 3
  • Мнения: 295
Настина въпросът е деликатен и няма какво да се навива накого. Най-добре е всеки сам да стигне до идеята за осиновяванер не може нищо на сила да става. Ако единият в семейството прави това поради компромис, а не от лично убеждение, рано или късно ще се отрази в отношението с детето. Безплодието трябва да бъде преболедувано, изплакано, изстрадано и да сме дистанцирани вече от него, когато вземаме решение за осиновяване. Иначе рискуваме осиновяването да се провали. А кой как ще изживее или както аз му казвам, преболедува безплодието в семейството, е въпрос много индивидуален. Не е важно как се е стигнало до решението и кой е инициаторът, важно е този етап да е приключил, тази страница да е затворена, решението да е по взаимно съгласие, а не чрез навиване или компромис.

# 4
  • Мнения: 3 715
Аз не мисля, че по този въпрос някой да се меси в решението на едно семейство. Това е деликатна и лична за семейството драма. И изобщо - по принцип всяко вмешателство от външни на едно семейство хора, по който и да е въпрос, за мен е неприемливо.

# 5
  • Мнения: 2 123
Това бях писала преди една година в сайта на зачатие, но е и отговор на тази тема...

Искам да  разкажа една история, която мислех да спестя, защото на някой може да се стори мелодраматична, но  на някой пък може да се стори красива, както на мен, пък и да даде кураж.
Факти:
Края на миналата година, след неуспешното ни ИКСИ, вариантите пред нас:
1. Ново ИКСИ = тотално опоскване на финансите на цялата ни фамилия (вкл.и родителите ни).
2. Донорска инсеминация
3. Осиновяване
Историята:
Във връзка с горното, след сълзите и сополите, аз отръсках козината и рекох - "Виж сега, станалото станало, давай да мислим какво ще правим оттук нататък, ама няма да провеждам монолози - искам от теб позиция. Пет години вървим по тоя път - и двамата достатъчно сме мислили за да имаме позиция по въпроса. Време за подготовка на пледоариите - два дни!"
Тия два дни на мен също ми бяха важни. Мислих (за хиляден път за тия 5 години), кое е важното за мен, какво искам, от какво съм готова да се откажа, какво ми е нужно. Мислих върху това, какво означава да си силен, отказът да се продължи безрезервно по един път слабост ли е. Слабост или сила е да се откажеш от най-силното си желание и да приемеш друг вариант. Много споделях тук, чух много мнения, благодаря на всички момичета съвсем искрено - страхотна работа свършихте за мен. Благодаря!
В края на срока, вече имах много ясна концепция по въпроса. Явно и мъжът ми беше мислил, защото след два дни проведохме  следния разговор. Предавам Ви го,естествено редактиран, но без и грам да променям смисъла му. Започна той, което почти не се случва:
Той:
Виж какво, през тези два дни, много мислих и претеглях нещата. За мен мисълта , че вероятно нямам шанс за собствено дете е ужасен удар, защото адски много го искам. Няма да ми е лесно да приема, че ще носиш дете от чужд човек. Няма да ми леко да знам, че напълно непознат ти е дал нещо, което аз никога няма да мога да ти дам. По-леко за егото ми е да понеса осиновяването, защото тогава детенцето няма да е нито твое нито мое.  Но в крайна сметка, мисля, че за мен  най-важното е да запазим отношенията помежду си, и ти да останеш в живота ми. Това, което най-много искам е да отгледам дете точно с теб,  независимо чии гени ще носи.Важното за мен е ти да се щастлива, и затова смятам , че ти трябва да изпиташ чувството да бъдеш бременна, да изпиташ мига на раждането. Отказвам се от егото си, отказвам се от тази част от мен, която иска да сме равни, нека да направим донорска инсеминация.

АЗ:
Виж какво, през тези два дни, много мислих и претеглях нещата. За мен мисълта , че вероятно нямаме шанс за наше общо дете е ужасен удар, защото адски много го искам. Трудно ми е да приема факта, че ако останем заедно вероятно няма да забременея, няма да разбера какво е магията на раждането. Знам, че ще ти е тежко да ме гледаш как бременея и нося дете от напълно непознат човек и вероятно, това ще те кара да се чувстваш непълноценен. Но в крайна сметка, мисля, че за мен  най-важното е да запазим отношенията помежду си, и ти да останеш в живота ми. Това, което най-много искам е да отгледам дете точно с теб, независимо чии гени ще носи. Отказвам се от егото си, отказвам се от тази част от мен, която иска непременно да е бременна и да роди, нека да си осиновим детенце.

Решението:
сега сме подали документи за осиновяване и чакаме да ни одобрят.
по-нататък когато аз съм готова, ще продължим и с АРТ

# 6
  • Мнения: 127
Май повечето истории си приличат.Истината е,че това решение се взима трудно.Жените сме по-лесни,а съпрузите ни подкрепят,защото много ни обичат.Това ако не е прекрасно.А другите неща идват след като осиновяването е факт.
Аз чаках моя мъж да вземе решението си почти три години.Повдигах въпроса периодично и гледах да не упражнявам натиск.Постепено той сам реши да осиновим.Вече сме към края на процедурата по включването в регистъра.И ще чакаме нашия миг...

# 7
  • Мнения: 341
Когато се оженихме първото нещо за което най-много бързахме,беше детето.Но...не винаги става по план.След едногодишни опити проведохме сериозен разговор.Ще се лекуваме,но ако не се получи,съгласен ли е да си осиновим дете.Защото за мен беше важно да знам струва ли си да се подлагаме на мъките които ни чакаха свързани с лечението.И исках да знам кое за него е по-важно-заедно да отгледаме децата си или да има наследник на гените му.Разговора продължи 10 мин.Запуши ми устата с ръка и каза-"С теб съм каквото и да се случи"
Опитахме почти всичко,подложих се на операции и т.н,но когато остана варианта инвитро,той самия се отказа и каза "Край,стига толкова искам дете и здрава и силна жена.С парите които ще дадем за поредните опити ще отгледаме едно дете.
Към днешна дата ние все още сме заедно и тръпнем в очакване на третата ни рожба.Никога повече не сме заговаряли за инвитро и евентуално подновяване на лечението въпреки,че шансовете ни са големи.Щом господ така е решил.......
Но случаите на раздели са много наистина,моя близка приятелка също се разведоха поради тази причина,но пък сега си има нейно бебче което успя да роди на пук на всички душмани и нов прекрасен съпруг.

kakayaka,поздравявам ви за решението и съм сигурна,че ще бъдете възнаградени и със собствена рожба(в смисъл родена от теб)    bouquet

# 8
  • Мнения: 441
при нас пък беше като че ли обратното

аз много трудно взех решение да осиновя, мъжът ми "узря" по-бързо

и решението не беше трудно за друго, а защото някак го приемах като край на надеждите да имам родено от мен дете

много време чакахме, лутахме се

понякога си мисля, че трябваше по-навреме да си вземем дете

а после, че всичко, което преживяхме, надживяхме, всичко, всичко ни е водило по пътя към нашия син

проблемите ни направиха връзката още по-здрава, трудностите ни направиха още по-близки

"...в богатство и в бедност, в здраве и болест..."

приятелите ни не закачаха темата за децата, усещайки колко е болезнена за нас, но от сърце се радват на Нико сега

# 9
  • Мнения: 5 593
Искам само да поясня, за да не бъда разбрана неправилно. Под фразата:
след няколко опита се отказахме да се месим.  Confused
имах предвид, че когато сме разговаряли по темата, съм подхвърляла осиновяването като вариант, а не специално да ходя да навивам някого. Лично на мен ми е неудобно да коментирам въпроса, особено след като имам дете, но известно време и аз не можех да забременея и сме коментирали проблема. При мен той се разреши, но за съжаление в другия случай е много трудно забременяването.

# 10
  • Там където е семейството ми
  • Мнения: 2 510
Решението го взехме,двамата,заедно.Някак си спонтанно беше.След години борба със стерилитета,аз му предложих,че ако иска да има дете биогогично негово,съм готова да се разделим,защото проблема,беше при мен.
Нарече ме луда,като ми върна на въпроса със въпрос"Ами ако проблема беше при мен,ти щеше ли да ме оставиш?"Млъкнах,защото знаех,че независимо във кой е проблема,никога не бих го напуснала,просто защото го обичам прекалено много.Така от дума на дума,стигнахме до варианта за осиновяване.
Аз съм такъв тип човек,че се трогвам от всеки малък жест,докато съпругът ми е малко по-прикрит във чувствата си.Много се притеснявах,заради това му качество,защото не знаех как би приел детето.Боже,явно въобще не съм го познавала,що за човек имам до себе си.
Най-милият съпруг,най грижовният баща.
За второто ни детенце,инициативата беше изцяло негова,като първо той започна разговора,аз само това и чаках. GrinningТака пак двамата заедно,решихме,че е време да увеличим семейството си.
Преди няколко дни говорейки си за общи неща,смееки се със децата и участващи във тяхните игри,мъжът ми ей така,между другото каза"Какво ще кажеш за още едно детенце,да си имаме"Не сме говорили по-този въпрос все още сериозно,но има време. Simple Smile

Общи условия

Активация на акаунт