Бяхте ли готови за детенце?

  • 4 673
  • 116
  •   1
Отговори
  • Мнения: 57
Здравейте момичета!

От известно време в къщи обсъждаме въпроса за детенце. Мен тази идея ме плаши до някаква степен. Не че не искам да се случи, напротив.
Много бих искала да науча как е било при вас. Страхувахте ли се от подобна стъпка? Чувствахте ли се готови психически да поемете отговорността да отгледате детенце?

# 1
  • Мнения: 11 607
Дали темата е за тук?????

Не, нито за първото, нито за второто - бях готова психически! Пораснах и узрях заедно с децата си!!!!! За третото ми бе най-лесно!

# 2
  • София
  • Мнения: 5 604
И аз не, но момента, в който разбрах, че съм бременна беше най-щастливия в живота ми, докато не гушнах малката, това е момента, заради който си заслужава да живееш!

# 3
  • Мнения: 287
Здравей Данина!И ние ,с мъжа ми,сме кандидат-родители , никак не сме готови за отговорностите по отглеждането на дете/деца (самите ние се държим още по детски  Crazy) ,но го искаме повече от всичко на света и вярваме ,че всичко ще бъде наред и радостта и обичта ни ще надделяват над трудностите! Heart Eyes

# 4
  • Мнения: 574
Със сигурност не бях готова,но се подготвих в момента в който видях положителният тест за бременност и бях убедена че точно това искам!  bouquet

# 5
  • Мнения: 2 019
бях готова доста по отдавна

# 6
  • Мнения: 229
Мислех си,че съм готова Sunglasses Ама докато не го преживее човек няма никаква представа...с ни6то не може да се сравни Peace

# 7
  • Мнения: 57
Момичета, благодаря ви за отговорите.
Всъщност да ви разкажа какво ме накара да се замисля по въпроса дали сме готови за детенце. Понякога се случва да ми закъснее цикъла и тогава в главата ми започват да бушуват толкова много въпроси. Като най-травмиращия за мен е как ще се оправим финансово. И тогава ми се иска да поотложим  тази стъпка. И двамата работим, заплатите ни не са от най-високите, но не са и от най-ниските. Плащаме наем в София, което си е съществен разход, знаете. И така се лутам между всички въпроси, докато не си купя тест за бременност. Не знам дали ви се е случвало, но докато изчакам резултата с чертичките все едно минава вечност. И когато видя, че резултатът е отрицателен, като че ли губя нещо. Чувствам празнота.
Това усещане ме кара да си мисля, че съм готова за детенце, макар страха от финансовите затруднения.
Вие изпитвали ли сте подобни усещания?

# 8
  • Бургас
  • Мнения: 3 158
Миличка, и аз мисля, че въпросът ти е за "Майките" - ние тук  следим овулации, мерим БТ и чакаме с нетърпение двете чертички. Готови сме за бебче и някои чакаме от доста време то да се появи. Аз първия път не бях готова, но нито за миг не съжалявам, че съм избрала пътя, по който да тръгна. Сега съм готова, но бебчето не идва Sad. Успех, всичко рано или късно се нарежда по най-добрия начин. Нали знаеш - ако искаш нещо намираш начин да го постигнеш; ако не - намираш оправдание да не го направиш. Много късмет ти желая Hug

# 9
  • Мнения: 287
Да ,изпитвала съм подобни емоции и чувства.
При мен страха идва и от там ,4е бременността може и да не ми се отрази добре на здравето.Няколко пъти вече при мисълта ,4е съм бременна ме е поразявал някакъв безумен ,сковаващ страх,което много ме е изненадвало- та ,нали това искам пове4е от всичко....въпреки,4е може последствията да са много лоши  Sad
От известно време се опитвам да мисля само позитивно за всичко ,свързано с бременност и беб4е и вярвам ,4е всичко ще се нареди както трябва. Praynig Много е важна нагласата към нещата.Затова моят съвет е да не позволяваш притесненията ти да доминират-мисли за радостта ,която ти предстои да изпиташ ,за новия живот ,за слънчицето ,което ще гушкаш и ,което ще те обича повече от вси4ко на света.    ylinfant
 Пък трудности винаги ще има! Mr. Green Никога няма да дойде идеалния момент ,колкото и да ни се иска!  Flushed
 Flowers Bouquet

# 10
  • София
  • Мнения: 1 244
Данина, абстрахирай се от финансови и прочее пречки и си задай въпроса, ако заплатите ви бяха високи и ако приемеш, че можеш да бъдеш добър родител (тва също си е страх  Rolling Eyes) би ли се почувствала готова? Ако отговорът е ДА, значи и сега си готова.  Sunglasses
Нас също ни е страх.
А като съобщих на мъжа ми вчера, че май вече ще става татко, се оказа, че него го е тройно повече страх и от мен.  Mr. Green Crazy
Това не означава, че не сме на 17-ото небе Flutter Hug (или почти, докато новината не бъде потвърдена от чичо доктор).
Успех с решението.   bouquet

# 11
  • Мнения: 2 120
До 33 години не ,но го исках, въпреки страха.
Сега на 36 съм готова.

# 12
  • Мнения: 57
Данина, абстрахирай се от финансови и прочее пречки и си задай въпроса, ако заплатите ви бяха високи и ако приемеш, че можеш да бъдеш добър родител (тва също си е страх  Rolling Eyes) би ли се почувствала готова? Ако отговорът е ДА, значи и сега си готова.  Sunglasses
Нас също ни е страх.
А като съобщих на мъжа ми вчера, че май вече ще става татко, се оказа, че него го е тройно повече страх и от мен.  Mr. Green Crazy
Това не означава, че не сме на 17-ото небе Flutter Hug (или почти, докато новината не бъде потвърдена от чичо доктор).
Успех с решението.   bouquet

дано съмнението се превърне в новина Simple Smile Ще чакаме да кажеш фил Simple Smile
Относно готовността, винаги много съм обичала и обичам децата. Но самата мисъл, че в мен ще расте едно малко човече, че ще се грижа за него, че то ще е разчита на мен ... всички тези мисли ме карат да изпитвам такова умиление, че чак не мога да повярвам. Вероятно едва сега започвам да усещам, че съм готова за дете.
Относно финансовите въпроси, прави сте, че трябва да се абстрахирам от тях когато си задавам въпросът за готовността. Вероятно това идва от факта, че доста години съм живяла, разчитайки само и единствено на себе си.

# 13
  • Мнения: 3 499
Напълно бях готова.Изобщо не се страхувах, но не предполагах, че това е най-прекрасното нещо на света, а любовта към детето - най-безграничното и силно чувство, което може да изпита един човек.

# 14
  • област Софийска
  • Мнения: 1 719
Аз определено исках детенце, но не съм се замисляла задълбочено по въпроса как ще се справя. Наистина, когато забременях, моментът не беше най-подходящ. Не го бяхме планирали, но не може да се каже и, че стана съвсем случайно. Бях последна година в университета, мъжът ми (тогава само гадже) работеше не особено добре платена работа, аз живеех с нашите, той с техните, съответно нямахме собствено жилище. Но нито за миг не съм си и помисляла, че няма да се справим. Оженихме се, аз прекъснах следването си, след като се роди бебче, мъжът ми смени работата с по-високоплатена. Е, вярно, живеехме при свеки, но тя поне помагаше за бебето, а и тогава не бяхме на нож, както сега.Всичко се подреди, лека-полека и сега нашето слънчице вече е на пет години. И аз съм на мнение, че появят ли се двете чертички, всичко друго губи значение. Дори и да имаш някакви съмнения, че няма да се справиш, те бързо изчезват. newsm10

Общи условия

Активация на акаунт