Моля за съвет!!!

Здравей, Титити!
Ами, това е решение, което трябва да вземете вие двамата и никой друг. Важно е едно бебе да е желано и от двамата си родители, за да не стигнеш до моето положение /не, че при същите обстоятелства бих постъпила различно/. Та освен да ти разкажа моята история, а ти да си направиш изводите - когато забременях бях в края на втори курс, с приятелят ми бяхме заедно от 3 години, той беше първият мъж в живота ми и бях решила, че ще е единственият; той  беше абсолютно шашнат /щото уж се пазехме/, както и аз. Пролях много сълзи, родителите ми /по-точно майка ми/ смятаха, че трябва да направя аборт, че иначе няма да завърша; той смяташе, че не е готов да има дете на 28 години, а аз трябваше да взема най-трудното решение в живота си. Реших да родя детето си, още повече, че година преди това при един профилактичен преглед лекарката ми каза, че няма да имам деца, защото имам лениви черва, които са изместили матката леко в дясно През цялата бременност и след раждането се надявах вече мъжът ми да се почувства отговорен родител, да се промени и не знам си какво. Е, при нас не се получи, изби на агресия и тормоз - психически и физически. Накрая заяви, че не може да се грижи за семейство - още повече натрапено такова  , взе си багажа и си отиде. Мина година, която аз прекарах в абсолютно отчуждение, единствените хора, с които контактувах, бяха семейството ми и две приятелки. тогава срещнах настоящия си мъж, който пък трябваше да преглътне всички "съвети" какви боклуци са разведените жени и едва преди 8 месеца реши, че е готов да има собствено дете /от две години живеем заедно/ и от шест месеца действаме усърдно. Вероятно те отегчих и изплаших с цялата тази история, но единственото, което мога да ти кажа като заключение, е :
Проведете един открит разговор, като изложите желанията си и мотивите за тях и вземете решение, което удовлетворява и двамата. На сила хубост не става - са казали хората и са прави. Има случаи, когато фактът, че чакате бебенце, променя мъжа, който до вчера е отричал самата мисъл за това, но от собствените си наблюдения съдя, че са по-скоро изключения. Колкото до завършването, ще завършиш-аз го направих с почти пълно отличие, въпреки гадостите. Ако това е единственото му притеснение, докажи му, че ще се справиш; но ако има нещо, което се крие зад това извинение, по-добре изяснете неща овреме. Късмет ти желая, извинявай за дългия постинг, но ситуацията ми е толкова позната /щото ги чух и тия извинения/, че просто не можах да се въздържа от мнение. Стискам палци нещата да се наредят по възможно най-добрия начин!

Здравей,tititi!Едва ли ще мога да ти дам съвет,но моето мнение е,че едно бебе трябва да е желано и от двамата!А и 8-9 изпита не са толкова много във времето!

Голдие, съжалявам , че са ти се случили такива неприятни неща. Радвам се че сега си щастлива   .
"Колкото до завършването, ще завършиш-аз го направих с почти пълно отличие, въпреки гадостите. Ако това е единственото му притеснение, докажи му, че ще се справиш; но ако има нещо, което се крие зад това извинение, по-добре изяснете неща овреме. "
  Това ме зарадва , че си се справила успешно , надявам се и аз да успея.  
По отношение на това дали това е единственото му притеснение ...... да това е ........... в това съм убедена.

Тогава - действайте, убедена съм, че ще се справите
И, благодаря, наистина съм щастлива сега.
Щом партньорът ти е отговорен човек, всичко ще се нареди. Хайде, дано скоро те включим в списъка

  Ще действам  обещавам .........
Ще се моля  и за теб , а и за всички които толкова силно желаят да си имат бебче    да се вклучат  в списъка. 

Благодаря ти, от мое име и от името на всички момичета тук; успех