Предколеден фирмен купон = Що е то и наЧини на употреба в българско

Не харесвам фирмените купони и гледам да ги избягвам до колкото мога 

Ако става въпрос за коктейл, шведска маса, рокли с гол гръб и други глупости... не, благодаря 
При нас няма такава традиция (слава Богу). Но има една друга традиция и тя е в началото на декември всяка година да се вдигнем всички за един уикенд и да направим едно много сериозно 48-часово пиене в Банско. 
Доброто изкарване зависи от екипа. 

при нас такова нещо като фирмен купон няма - то шефа ако даде пари за такова нещо ... кръв ще му капе от сърцето

пък и по-добре, не си умирам от желание да си пия ракията на една маса с тях

И на мен такива масовки не ми харесват. Пък и:

Ами моята фирма по едно време за 3г Министерство на задравеопазването и за него ще ви разкажа.

Резервира се място ( х-л България примерно), където се провежда ' коктейла'.

Още от зарана държавните служители, деловодителки, финансисти, армията на секретарките,  чистачките и шефове на дирекции , зам министри и Той са в приповдигнато настроение и съответно с тоалет дошли на работа. Няма друг ден в годината, когато да видиш кака Пена начервена и напудрена да ти влиза да ти 'взима кошчето'

Кой работи, кой не, номера е да отидеш от първите на мястото на купона, защото ако си от първите можеш да си вземеш повече от едно.. НОМЕРЧЕ. За томболата, демек. А в МЗ томболите са нещо много хубаво - има сериози подаръци - от сервизи чашки до разни хайтек истории.

Като отидеш, бързо се ориентираш към закътана маса, добре заредена, за да можеш да хапваш спокойно, да гледаш и обсъждаш на воля тази  и онази любовница на еди кой си. Все секретарки, де. Както и коя в кой борд е и как взимат лудите пари.

Та, хапване, пийване и клюки до момента, когато Министъра не излезе да каже някакви думи, да пожелае на служещите да преживеят здравната реформа без да им се налага да ходят по доктори и да започне тегленето!

Винаги става така, че хайтек не отива в леля Пена, ами в зам. министър еди кой си.
Чак смешно да ти стане. Как ги правят тия упражнения аз незнам.
Ноооо, факт. Лично си получих туристичестко сешоарче и чашки за боза от Министър Финков, който беше един добър министър., поне с мен.


След томболата почват песни и танци на народите, но не мога да го обясня точно - гледката я сравнявам с падение и чак неудобно ми става да гледам.  Незнам защо в това министерство всеки над Директор дирекция е алкохолик.

Много казачок, много нещо.

После незнам какво става, щото си взимам наградата и си тръгвам.
 

Благодаря, Лени, винаги съм се чудела къде и как потъват парите от бюджета! 
Добре, че си ти, да ми отвориш очите!   

Аз харесвам тези купони.
Никога не съм се обличала като за бал..а да ми е удобно.

Била съм на доста такива.

Във всяка фирма купона е почти един и същ.
Всеки гледа да се напие като не виждал. Добре че не пия, та им гледам сеира и щракам на воля с апарата
Другият номер е, че тези дето не са могли да се подмажат на шефа, сега използват този момент да го "хванат" на тясно.

Иначе на мен винаги ми е било гот.

п.п. WHoCAres!  В бИЗНЕС Парка е много готино по празниците

Фирмените купони са едно от нещата, които ме карат да съм щастлива и доволна, че не работя за фирми.  В това число влизат и колеги, събрани от кол и въже, полуумен шеф-истерик и пр. веселби. 
Чувала съм, че имало нейде изключения, ама не вярвам. 

Lennie много готино си го разказала....направо все едно съм там.
Относно нашата фирма.....понеже е малко,а и шефката е готина,ни води на концерт или на др.културно мероприятие и след това се вихрим в някой ресторант до сутринта................разбира се без пиянски историй,просто се отпускаме,танцуваме и обсъждаме изминалата работна година.Общо взето много приятно си изкарваме на такав сбирка.
На съпружеския банкета,който задължително е семейно можеш да се нагледаш на пиянски историй.На мен обаче ми е изключително весело

Моята фирма е малка, има-няма двайсетина души.
По Коледа обаче се канят и представителите от
цяла Германия, Австрия и Швейцария. Плюс любими
автори и бивши колеги. И всяка година е различно.
Менюто. Иначе консеквентното участие на шефа
в ролята на главен готвач се очаква винаги с интерес.
По-миналата година беше обезглавено, обезмесено
и обезкостено едно прасе. Голям цирк. Началникът,
дето обикновено е слепнал със стола пред компютрите си,
въртеше свойски голям нож и ръсеше умотворения.
Миналата година обаче реши, че ще сгъва суши.
Имаше и други разни сурови вкуснотийки. Любопитна
съм тази година какво ли ще измисли. Пиенето е
на корем, слуша се предимно рок, и всички чакат
отпуската между Коледа и Нова година.

В моята фирма е скромно от към хора, но пищно от към храна и алкохол. Събираме се ръсим глупости, смеем се и така. Мъжът ми работи в голяма фирма и аз почти винаги съм с него. Резервират или ресторант или клуб. ИМа музика и танци. Но винаги е пълно с пияни, преяли и злобеещи. Предпочитам моите фирмени събирания. Имам страхотни шефове и млади колеги, които са ми безкрайно приятни!

Преди (бивша служба):
Голям колектив. Събира се данък банкет в размери, че да покрие капризите на няколко висши гости. Колеги с познания, включително професионални в областта на кръчмите избират мястото. Колежките са положили неимоверни усилия да се вкарат в голия гръб без предница. Част от женския състав на по-младежка възраст си мисли с какъв екип ще му бъде по-удобно да танцува. Зор ни е за общественото служебно мнение . Храната е добра. По-голямата част от колегите наблягат на яденето и пиенето (защо ли второто много им проличава). И няколко, вкл. моята постоянно постеща преди Коледа милост си хапва салатката и бИгом на "дансинга".  Колегите се интересуват предимно от течния дух и кльопачката. Към 11.30-12.00 нощно време се решава, че вече е време за дискотека. Има (в бившо време  )такива хубави пустеещи дискотеки. Само да са предупредени за правилната музика о`време. Призори се минава през Уго за ободряваща супичка и на другия ден се отива на работа кой когато свари. На шефката това й е единствения момент, в който идва навреме на работа.  
Сега (настояща служба):
Малък колектив. Събираме си пари за подаръци, за раздаването на които се грижи една изумителна колежка. Кетерингът се плаща от шефа. Всичко става в служебна зала. Няма официалности и парадност.

И ако имаше вариант да бъде нещо средно между двете идеално би ме устройвало.  
Както се казва: Като сме безделници да не сме без празници.

Ако не трябва аз да го организирам, ходя с кеф. Оттървала съм се от тази чест... Тежко и горко на подопечната ми девойка, която е ангажирана да уреди всичко и да ни покани нас, драгите гости 

Така че отиваме, ядем, пием, денсим, спим и после дружно се прибираме към Сф.

Преди аз търчах, договарях... Не искам да си спомням... На тоз му се яде такова, на онзи му се пие онакова... Мани-мани...

Те хората са го казали - Накарай умния на работа, та да си намери друг да му я свърши. Мнеее, това аз го казвам