За "социализацията", възпитанието, дисциплината...Един алтернативен поглед....

Благодаря ти Amarena, веднага ще се включа с удоволствие, ако нямаш нищо против. Изключително много уважавам хората с алтернативно мислене. Преди да пиша каквото и да било искам да ви помоля да не възприемате мненията ми, като опит да споря, или дори като опит да ви убеждавам, че аз съм права. С интерес чета мненията ви, защото това е друга гледна точка, която уважавам и приемам, нищо, че не съм съгласна с нея. Понятието социализация, може да се тълкува и така, както ти пишеш, но лично аз влагам друг смисъл в него. Да се научи детето да общува с другите деца, да намери своето място сред тях, да се научи на толерантност и разбиране, да се научи кога и как да постъпва, да си създаде приятели и да има адекватно поведение към тях, ако иска да запази тези приятелства. Просто в тези думи не влагам такъв страшен смисъл, като претопяване в масите, пречупване на волята, смачкване и потъпкване на индивидуалността и т.н. Ако беше така, никой нямаше да си пуска децата на градина, защото всички обичаме децата си и искаме да пораснат като творчески и индивидуални личности. Дъщеря ми е много контактно и общително дете (моето гардже) , и се чувства чудесно сред другите деца. Всеки ден, когато я взимам от градина трябва да я чакам дълго, защото не иска да си тръгне. Онзи ден, я чаках ок. 30 мин., да си довърши играта с приятелката й, и накрая за да я накарам да си тръгне, се наложи да й се поскарам малко.     

И аз мисля, че социализацията е качество, което е много важно за детето и, колкото по-рано успее да се социализира, толкова по-добре. При мама е чудесно и лесно, да, но всички живеем сред "чужди хора" и ако не можем да се впишем в заобикалящата ни среда, да намерим приятели и да се чувстваме комфортно, живота ни става един малък ад. Човек се научава да приема чуждите недостатъци и да се държи "подобаващо". Казано на думи звучи малко наистина, като претопяване и уеднаквяване, но реално всички го правим, ежедневно, защо да лишаваме децата си от това умение.

моето мнение е 1е основната ни зада1а като родители е да подготвим добре и да  изпратим здраво и уверено дете "навън";
в този смисъл съм за "социализацията" от минимална възраст(к и правим с 2те ни деца)
безспорно трябва да се съобрази 1е всяко дете е  разли1но и има нужда от разли1на помощ за това,но за "претопяване" за мен е безпредметно да се говори ; всеки рано или късно си намира пътя,ако ще и на главата си да застанем не можем да променим даденостите на природата....

Не мисля, че има общовалиден модел за това как да се социализират децата, без да се унищожават индивидуалностите. С нашите деца правим това, което смятаме за необходимо, според обстоятелствата.
Алтернативно по отношение на социализацията на мене ми се струва мнението на председателя на асоциацията за домашно образование - имам предвид образование, където детето изобщо не ходи на училище, обучава се у дома. Имаше интервю с него, и на въпроса не се ли ощетяват тези деца откъм социализация, той каза "Социализацията е предаване на ценностната система на обществото от едно поколение на друго. Как ще стане това предаване, като децата са изкуствено откъснати от предното поколение? Какво ще научи 6-годишно от 6 годишно?" Само да подчертая, че в случая не изказвам лично мнение.

Може ли по-подробно за алтернативния поглед?

Найстина, много е кратко, мога да си пиша един час опровержение на тази мисъл, на този човек, ама няма смисъл, трябва да се прочете повече, какво точно иска да каже. Изречението в кавички, горе, за мен е много странно и лишено от смисъл. Как така е откъснато от предното поколение....? Нали контактува с родители, баби, (ескимоси, не ми се сърдете, ама вече при тая дума, баби, неизбежно се сещам за горките ескимоси)  ,  госпожите и други учители. И какво ще научи 6г. от друго 6г., ами ще се научи да Общува. Това малко ли е? Да не говорим за всичко останало.

Контакта с предните поколения и с родителите е отдавна формиран на 2 год според мен.
Започва от първия ден! Ако детето е обичано и уважавано от тогава - и с градината се свиква и личността си е индивидуалност, а не отражение на децата в градината.
Яслата може да се позаобиколи, макар, че обичаните и подкрепяни деца обикновено нямат никакви проблеми с адаптацията защото са уверении силни деца/.  Все пак градината е полезна за децата, въпреки че има какво да се желае като база, брой детегледачи на група и т.н.

МОже да се избегене градината в случайте когато детето има братя и сестри /братовчеди/ и т.н, с които живее през деня. Иначе то само губи от контакта с възрастните и не се развива като личност а като детето на мама.

Дисциплина не е противоречие на любов, грижа индивидуалност и свободен дух. Това просто е ред и толерантност. И пак започва от първия ден.

Никого не искам да засегна. Всеки си гледа детето както смята, че е най-правилно, но растежа под похлупак не е желателен, според мен , а ако майката работи и няма специална и прекрасна детегледачка, която да събира детето редовно с приятели, това  става.

Алиса, Алисаааааа къде си? Чакаме те в новата темичка. Скучно ми е без теб.  Да не си в огледалния свят?       Добронамерена, много.... (Всяко различно мнение, за мен е богатство, то ми показва света, през твойте очи!)

Mисля че Алиса не искаше да каже че отрича дисциплината напълно /в другата тема/, доколкото аз разбрах е против порядките в детските градини в Бг, властни учителки провикващи се "тишина ", подредени като матрьошки деца които не гъкват и трябва да вдигат ръка и да искат разрешение за всичко, рисуващи еднакви ябълки на еднакви бели хартии и т.н. Ако родителя има сили и възможности да приложи различно, по-вдъхновяващо и свободно обучение в къщи е много по-приемливо. Разбира се остава въпроса със социализацията, защото аз не мисля че това е само предаване на знания от поколение на поколение, това е и умението да изживееш живота си пълноценно и щастливо, в разбирателство и сътрудничество със своето поколение (поне от 1 до 12 клас) и всички предишни и следващи налице .
Моят син е в Монтесори градина, там също има дисциплина и ред. Разликата е че не е наложена, а доброволно разбрана, одобрена и приета като поведение. На чинове не се седи, седи се на килима или малки разхвърляни тук-там масички. Няма определени занимания и строги часове, учителката си има програма, но не е задължително всички деца да я спазват. Ако тя реши да чете приказка а твоето дете иска да си рисува в ъгъла цял ден - файн . Но човека наистина е социално ... хайде същество . И изпитва стремеж да знае, научи, да разбере и да се докаже, да бъде възнаграждаван, особено на тази възраст. Ако един ден детето не е искало да учи числа с групата, след 5 дена ще стои с всички за да може и то да брои до 5, да разбере какво следва след 7 и т.н., също като другите, я ги виж как се забавляват  ... Ако не е искало да рисува облаци отначало, постепенно много му се приисква, като види колко доволна е учителката от друго дете и как го хвали. За по-проблемни случаи учителките си имат други подходи за мотивация, никога не се повишава тон, не се наказва, не се показва недоволство. При провинение или неправилна постъпка, тя слиза до нивото на детето, обяснява му как е правилно, пита го дали е разбрало и му благодари че я е изслушало . Понякога се чудя как да си взема една учителка и за в къщи, да ме замества отвреме-навреме като ми се пропука "добричката" кожа . Детето расте ужасно самостоятелно, уверено и не изпълняващо прости команди като "не", "не пипай" и т.н., това са страничните ефекти  .

Само да вметна, че и в общинските български градини може всички да рисуват къща, освен едно дете което обича да рисува слънца.
Или всички да играят, едно да рисува. Всички да рисуват, едно да играе.

Ето, това е хубаво. Благодаря ти, за мнението. Изчетох го с голям интерес. И продължавам да мисля. Дано да има и други такива мнения. 

Това е тема над която размишлявам всеки ден и нямам еднопосочен отговор, защото ....
С мъжът ми влязохме в спор, да даваме ли децата /близнаци/ на градина, или да ги гледам аз с помощ от бавачка, не работя, мога да се отдам изцяло на това което намирам за добро за тях.
Аз настоях за градината, точно заради социализацията.
Мъжът ми смята, че градината няма нищо общо с това. Примера, който ми дава е себе си. Той е най-лесно общуващия човек, който познавам. Има ужасно много приятели, контакти, познати, т.е. изключително социален човек. А не е ходил на градина. Не го е получил и в наследство от семейството си, защото родителите му нямат нито един, ама ни едничък приятел даже.
Все пак аз си мисля, че ако бяхме ги оставили до 1ви клас вкъщи щеше да им е много, ама много трудно. Защото нещата нямат нищо общо с това което са били преди, хммм ... 30 години да речем.
И все пак ... кога се е научил той да общува така добре?? За мен остава загадка. И дали не е илюзия това, че градината ни го дава?? Дали не е заложено!? 

Без съмнение , нямам преки впечетления за сега, помня как беше преди 30 години , не можеше да се играе докато другите спят, не можеше да не се яде когато другите ядат, иначе следваше заплахата в тъмната стая, след което получаваха обратно изяденото с толкова труд от мен  ...
Нарисувала съм най-черната предполагаема картинка, примерни неща които карат някои родители да имат особено мнение  ...

Точно това, което слушах, не мога да намеря. Но става въпрос за тези неща, идеята е същата:

http://www.hslda.org/docs/nche/000000/00000068.asp