Искам просто да попитам , когато си играят други деца с вашето, какво обяснявате на малките, какво му има на вашето дете?Предполагам, че на всички тук ни се е случвало да обяснявате защо не говори, защо не ходи или вижда.(зависи от увреждането).Чувала съм най различни коментари и от родителите,сдържате ли си нервите тогава?
- Публикувана: 10 ноем. 2006, 22:27 ч.
- Последно мнение: 12 ноем. 2006, 13:40 ч.
как да обяснявам на другите деца?
Отначало казвах, че не говори, защото е още малък... докато един ден една млада госпожица попита на колко години е той и се оказа с половин година по-малка от него...
На по-големите обяснявам, че не говори, защото когато е бил бебе е боледувал много и това му е навредило. Всъщност и лекарите не казват защо не говори.
Това, което казвам, е съобразено с възрастта на децата.
Той обикновено отива при големи дечица, не при малки.
С възрастните е различно, някои не смеят да питат, други ме успокояват, че ще проговори.
Разказват ми за някой роднина, който късно е проговорил
Върха беше един познат, който ми обясни как той не е прохождал и проговарял до 3 г. и колкото по-късно проговори, толкова по-гениално дете е, и изведнъж се усети колко гениален се изкара и му стана неудобно...
Гледам да обяснявам така, сякаш най-естественото нещо е да не говори, това като че ли най-добре действа.
На по-големите обяснявам, че не говори, защото когато е бил бебе е боледувал много и това му е навредило. Всъщност и лекарите не казват защо не говори.
Това, което казвам, е съобразено с възрастта на децата.
Той обикновено отива при големи дечица, не при малки.
С възрастните е различно, някои не смеят да питат, други ме успокояват, че ще проговори.
Разказват ми за някой роднина, който късно е проговорил
Върха беше един познат, който ми обясни как той не е прохождал и проговарял до 3 г. и колкото по-късно проговори, толкова по-гениално дете е, и изведнъж се усети колко гениален се изкара и му стана неудобно...
Гледам да обяснявам така, сякаш най-естественото нещо е да не говори, това като че ли най-добре действа.
Хм, темата и мен ме вълнува.Досега не съм се сблъсквала с подобен проблем понеже малкият беше малък, да но вече не е толкова малък, а и не смятаме да го държим скрит в къщи....Та почнах и аз да се питам какво точно да казвам на въпроси като-защо бебето не може да прави това или онова, и не знае някои неща и др. подобни...., а още повече и на някои родители не чак толкова тактични...
Та ще се възползвам и аз от всякакви съвети.
Та ще се възползвам и аз от всякакви съвети.
Ами как... казваш им истината, без излишни заобиколки 
Забелязала съм, че децата дори по адекватно реагират като им кажеш, отколкото възрастните.
Някое детенце като ме е питало, защо Бети ходи по този начин, му казвам че има заболяване, което е наложило да и оперират крачетата като малка и заради това. Детето приема обяснението и играта продължава
Забелязала съм, че децата дори по адекватно реагират като им кажеш, отколкото възрастните.Някое детенце като ме е питало, защо Бети ходи по този начин, му казвам че има заболяване, което е наложило да и оперират крачетата като малка и заради това. Детето приема обяснението и играта продължава
Само веднъж се наложи да обясня на дете, казах, че е болна от такава болест, че се държи така (въпроса беше - тя защо така прави). Може би зависи от възрастта на детето , на което обясняваш, и от това, дали родителите му са му обяснявали нещо (ако е близко на семейството дете).
Пък моя син употребява думата аутизъм, но не знам точно от кога. Снощи употреби и аутистче. На въпросите му защо пие хапчета, му казвам че ще се оправи, трябва търпение. Други деца са ме питали, ама децата май са по адекватни от родителите си. Казвам, че е малко болничък, но ще се оправи. Интересно защо даже момиченце на 5-6г веднъж, докато ни чака да се напием на чешмичката попита МЕН, а не него. Въпросите му бяха той защо прави така с рамене, докато пие вода. Болен ли е?
Май във всички случаи е по-добре ние да обясняваме на децата, отколкото родителите им. И да им кажем истината, на популярен език. Което е трудно. Хем сме по-компетентни. Понякога забравям да държа сметка че родители на здрави деца не са длъжни да са чували за болестите ни.
Май във всички случаи е по-добре ние да обясняваме на децата, отколкото родителите им. И да им кажем истината, на популярен език. Което е трудно. Хем сме по-компетентни. Понякога забравям да държа сметка че родители на здрави деца не са длъжни да са чували за болестите ни.
Ами как... казваш им истината, без излишни заобиколки Забелязала съм, че децата дори по адекватно реагират като им кажеш, отколкото възрастните.
Някое детенце като ме е питало, защо Бети ходи по този начин, му казвам че има заболяване, което е наложило да и оперират крачетата като малка и заради това. Детето приема обяснението и играта продължава
Забелязала съм, че децата дори по адекватно реагират като им кажеш, отколкото възрастните.Някое детенце като ме е питало, защо Бети ходи по този начин, му казвам че има заболяване, което е наложило да и оперират крачетата като малка и заради това. Детето приема обяснението и играта продължава
Аз също пускам моят син навън при децата да играе. Оставам го сам да се справя в ситуациите. Слава богу досега не съм имала проблеми , не ми се е налагало да обяснявам подробности по повод заболяването му. В класа му има детенце с аутизъм , което не обича много да контактува с другите деца освен с Дени т.е. с моят син. Прави ми дори впечатление че той е много кротко дете стои си мирно и тихо нещо което не мога да кажа за моят син .
Ами казвам, че това е апаратче, с което чува, без него не чува и не се пипа - обикновено това им е достатъчно на децата. Досега не са ме питали, защо не чува... Но ако ме попитат, сигурно ще кажа, че са му били болни ушичките... Децата реагират много спонтанно и адакватно като им обясниш с простички думи, за разлика от родителите си понякога... Едно детенце, беше по-голямо веднъж ме попита, защо не сме му купили такова апаратче и за другото ушенце 
, че искало Яни да чува и с двете ушета... Казах му, че е много скъпо... и то ме разбра... Мъчно ми е, че живеем в общество, където дечица на по 4-5 години разбират какво означава "много е скъпо"
, че искало Яни да чува и с двете ушета... Казах му, че е много скъпо... и то ме разбра... Мъчно ми е, че живеем в общество, където дечица на по 4-5 години разбират какво означава "много е скъпо" 
Този въпрос обикновено те мъчи от мига ,в който се сблъскаш с проблема на детенцето.Хиляди,милиони пъти съм си го задавала и не само него.Сега чета мненията и си мисля дали трябва да казваме ,че "детенцето е болно" или че се е "разболяло"...Дали не е по-добре да се обясни,че така се е родило,но ще се промени.Не знам дали ме разбирате,но не ми се иска да се натрапва в обяснението думата "болест" или производните и.Имам чувството,че хората "отскачат" само като я чуят.Може би не съм права,но и аз не знам точния отговор.Ние никога не сме употребявали пред малката подобни термини.Стремили сме се да не се обръща внимание на различието и вчера страшно ме заболя когато тя обясняваше на едно детенце ,че "спирачката е тук защото с другата ръка не мога" .Единственото ми успокоение /ако мога да го нарека така/ е,че тя инстинктивно не го приема като различие,а като даденост.Страхувам се от момента,в който някой може да я нарани и за това се мъчим да и изградим самочувствие и увереност в себе си .Та нали всеки може да прави нещо по-добро от другите.Искам да намерим с какво нашите деца са по-добри.
Стана малко объркано,но въпросите изскачат един след друг и е трудно да отговориш на всички.
Поздрави и кураж.
Стана малко объркано,но въпросите изскачат един след друг и е трудно да отговориш на всички.
Поздрави и кураж.
В блока ,който живея има две деца с ,много големи отклонения.Бях на 12 години,когатос е роди едното.Беше много чакано.Но невероятно увредено.,мисля че е със синдрома на Даун.А другото е на 4 годинки с ДЦП.И двете не говорят ,не могат да ходят сами.Ужасно е !!!
На моите деца им няма нищо(слава богу).Когато ги срещнем ме питам "мамо ,това детенце ,защо е още с количка".А аз казвам,че е още мъничко,и затова са с количка.
На моите деца им няма нищо(слава богу).Когато ги срещнем ме питам "мамо ,това детенце ,защо е още с количка".А аз казвам,че е още мъничко,и затова са с количка.