Вие как го правите?

  • 1 409
  • 21
  •   1
Отговори
  • Мнения: 985
Не! Темата не е за секс, даже напротив!
Днес е голям църковен празник. Реших да мина през близката църква, макар да знаех какво ме очаква там. Нямаше много хора, но имаше достатъчно, че да се повтори старата картинка. Всеки се блъска пръв да сложи своята свещ, прережда да си я купи преди теб, звънят телефони и се водят безсмислени разговори и накрая за капак минава просяк и те чумосва, ако не пуснеш в ръката му пари. Вие нямате ли усещането, че храмът се превръща във фоайето на централна гара в такива моменти? Тази картинка я виждам всеки път. И не е причината в махленската църква ( а тя е една от големите в града ни). Навсякъде, като че ли е така. А на времето в един университет ни учеха, че дори си има правила, според които трябва да прекрачиш прага на църковната обител, има ред къде да запалиш първата свещ, как точно да се прекръстиш. А днес какво? Няма църква или манастир, на които да не виси табела " Влизайте в храма в подходящо облекло".
Аз съм млад човек, не съм фанатично вярваща, но си мисля, че поне там, в църквата, трябва да бъдем малко по-смирени. Та затова реших да ви попитам- ВИЕ КАК ГО ПРАВИТЕ?

# 1
  • Мнения: 25 449
Да си призная честно, напоследък почти не го правя.  Embarassed
Вместо да ме привличат, тези места ме отблъскват.
Това са пазарища, не храмове!  Sick
Особено по големите празници - нищо свято не е останало там...  Tired

# 2
  • Мнения: 1 134
Защо смятате, че хората са различни на различни места?! Те са едни и същи навсякъде. Така както, крадецът се опитва да открадне дори и от адвоката си, така и хората са безумни дори и там, където търсят помощ и спасение...
Не хората трябва да ни водят към Бог, а сърцата ни. Peace

# 3
  • Мнения: 275
напълно съм съгласна с мнението на мамаз. Хората не са различни на различните места. Познавам една особа на ръководно място, която през седмицата унижава , увиква, крещи по подчинените си, а в неделя отива в църквата усмихва се на същите хора и смята, че се е пречистила . а от понеделник пак по старо му.Храма стана място , за показ на някаква фалшива смиреност.

# 4
  • Мнения: 1 134
Храма стана място , за показ на някаква фалшива смиреност.

Само, че се забравя едно простичко нещо:
Храмът е дом Божий, но Бог е навсякъде и вижда всичко.

# 5
  • София
  • Мнения: 2 100
олеее, добре , че ме подсетихте, една от най-добрите ми приятелки има имен ден днес, а аз с грижите покрай малката съвсем бях изумила ooooh!
ей сега ще се обадя да й честитя

# 6
  • Мнения: 6 991
Не ходя.Повечето хора отиват не защото вярват, а защото е празник и...знам ли, такава е традицията. При положение, че аз не вярвам, не мисля, че мястото ми е там да се бутам и да отвращавам с тъпканица истинските вярващи.

# 7
  • Мнения: 2 891
Хммм, забелязвала съм го с неодобрение. Когато ходя в католическата църква не съм виждала такава бутаница. Може би само на откриването  newsm78 но тогава имаше наистина много хора, дошли с рейсове от провинцията и се бутахме с тях, койда застане на сянка, че много печеше Wink

# 8
  • Мнения: 15 619
Обичам да ходя на църква, когато няма много хора, защото отивам там за глътка успокоение. Другото е суета.
Господ е с нас навсякъде и по всяко време.

# 9
  • Мнения: 985
Е да де, ама нали от нас зависи как да се държим едни към други? Къде се получава разминаването?

хората са безумни дори и там, където търсят помощ и спасение...
Това е друг парадакс, който не проумявам. Отиваш с болка и молба да се молиш за промяна, а самият ти не си готов да се промениш. Дори за 5 минутки.


напълно съм съгласна с мнението на мамаз. Хората не са различни на различните места. Познавам една особа на ръководно място, която през седмицата унижава , увиква, крещи по подчинените си, а в неделя отива в църквата усмихва се на същите хора и смята, че се е пречистила . а от понеделник пак по старо му.Храма стана място , за показ на някаква фалшива смиреност.
Не, не искам фалшива смиреност. Просто да сме по-възпитани. И не само в храма. Навсякъде. Ще ни се наложи. Нали ще ставаме европейци Confused

олеее, добре , че ме подсетихте, една от най-добрите ми приятелки има имен ден днес, а аз с грижите покрай малката съвсем бях изумила ooooh!
ей сега ще се обадя да й честитя
Да ти е жива и здрава приятелката smile3525

Не ходя.Повечето хора отиват не защото вярват, а защото е празник и...знам ли, такава е традицията. При положение, че аз не вярвам, не мисля, че мястото ми е там да се бутам и да отвращавам с тъпканица истинските вярващи.
Църквата отдавна не е място само за вярващите. Но е едно от последните места, където може да си спомним добрите норми на поведение.

# 10
  • Мнения: 1 134
LidiS, ние хората сме консуматори, егоисти. Искаме всичко само за себе си. Оправдаваме се, оневиняваме се, искаме Бога само за нас, искаме да сме специални и затова се сърдим, като веднъж в годината прекрачим прага на храма, пък свещеника не ни посреща с фанфари...

Като пример ще ти посоча причината, мощите на св. Йоан Рилски да са покрити в стъкло от известно време. Преди години са били изложени директно и всеки е могъл да ги докосне. Една жена, обаче решила да отхапе част от тях, за да я отнесе до болен близък човек... Ще кажете - безумие, ужас, жертвоготовност, обич към близкия човек - и за всяко едно от тях, вероятно ще сте прави. Не знам какво е станало с въпросния болен, но тази жена онемяла. До деня, в който върнала частицата от мощите в манастира, гласът й се възстановил и тя разказала всичко на монасите там. Ако ви се струва невероятно, колкото и на мен в началото - попитайте, когото решите в манастира.
Идеята ми, разказвайки това не е да осъдя тази жена, да я нарека набързо с някакви епитети и да приключим.
Идеята е, че това е бил нейният път към Бога. Никой не знае тези хора, които днес се държат като варвари или като на модно ревю в храмовете къде и какви ще са утре.
Така, че да мислим повече за себе си и тогава разминаване няма да има! Peace

# 11
  • Мнения: 985
MamaZ , не искам да ставам съдник на никого. А примерът от тази сутрин го дадох, защото винаги ще се дразня от подобен род поведение. За съжаление арогатността, агресията, демостративната проява на липсата на всякакво възпитание и т.н. се срещат навсякъде. Може би малко ми се ще да изместя полюса на разговора, но наистина трябва нещо да се промени. Заради нашите деца, заради самите нас си. Не може само на мен да ми правят впечатление тези неща.
Иначе на всеки някой ден му се случва да поеме пътят към Бога. Причините винаги са различни, но пътят е един.
Поздрави  bouquet

# 12
  • Мнения: 155
Говорим за църквите, а нито дума за Божиите служители. То че църквите са се превърнали в нещо като безсмислена говорилня и "хоремаг", където по-скоро отиваме, придържайки се към модните тенденции, отколкото към вътрешните си духовни потребности, превърнали са се. И как духовно да се извисиш, дори и да имаш непреодолимото желание да си добър християнин като пред теб е застанала някаква миниатюрна еманация на всично, заради което си дошъл да се помолиш, да се пречистиш и да се смириш???
И въпреки всичко аз вярвам и ходя и паля свещичка, не на големите празници, а когато е почти празно и когато почувствам вътрешна потребност и се моля по принцип, а не само на "Тоз, който е на небето" и пред попа, неговия "намесник на земята", защото този отгоре често не чува, а този пред мен не успява да достави молитвите   smile3506.

# 13
    Наистина Бог е навсякъде и само себе си лъжем, ако единствено в църквата си слагаме маска на смирение, защото не можем да Го заблудим Naughty.Той ни вижда навсякъде и познава сърцата ни.Мисля , че целия свят постепенно се изражда, а това се отразява и на църквата.Няма как.
   Лошо е, че така се случва, но все пак църквата е за всички, а най-вече за тези, които LidiS е описала.Тя е болница, оазис за болната човешка душа.Може би малко се говори за това в православието.Всъщност не знам за какво се говори на службите , защото аз съм протестантка и си ходя в моята си църква.Не че и там не се срещат такива хора, но всеки идва и в незнанието си може да не си изключи телефона или да говори,да се блъска.Обаче с времето , когато разбере кое как е, се поправя.Смятам , че е съвсем нормално за хора влизащи в храма само по празниците да се държат така.Докато хората не осъзнаят, че църквата са те самите и всеки е там за да се поклони на Бог, да Му служи и да служи/насърчава, поправя, изгражда, помагаи пр./ и на другите, все ще има бутане и празни приказки.
   Друга причина виждам в това, че българина като цяло е с лошо възпитание, пък в духовната сфера...жив зян.Където и да отидем сме си такива, носим го в себе си, с малки изключения.
   А  относно въпроса как го правя.Както казах при нас е наистина по-различно.Няма бутане , блъскане, говорене и тнт.Без значение дали е празник или не, всички са седнали/има около 600 места/.Случвало се е да има 2000 души / но изключително рядко/ и тогава няма как да не отнесеш няколко настъпвания и лакета, но то пък тогава е имало хора от кол и въже ,та никой не се вживява.Такива неща не бива да стават пречка да ходим на църква и да вярваме.
   Но е време наистина духовниците да се заемат с образоването на хората си.Те са отговорни пред Бог за това.А ние пък сме длъжни да се молим за тях, ако ще очакваме да ни служат, защото и те са хора, не свръхчовеци и също си имат проблеми. Всичко е взаимосвързано.

# 14
  • Мнения: 1 517
Последното ми влизане в църква беше на Цветница  Sick  #Cussing out  Sick    #Cussing out  Sick
Бях в Провадия, на леля на гости. С две думи: едвам не ми смачкаха децата, а какъв бой настана за върбовите клонки, малииии  Joy  Joy  Joy  ooooh!
    На църква рядко я сколасвам да ида по празници. Па и не се силя. Отивала съм тъй, по никое време, когато почувствам вътрешна потребност. Не съм ревностна вярваща, но поне имам страх от Бога.
    Много си харесвам нашия свещеник: млад мъж, няма 40 год, с 3 деца  Laughing много земен, много разбран и съвестен "поп". И въпреки това по Великден напр. църквата ни става пазарище  #Crazy

Общи условия

Активация на акаунт