... на кърмачетата.
В летните месеци бебка буквало по цял ден висеше на гърдата, а и есента не се отказа - просто това се оказа любимото й място и вдигаше луди скандали ако я отделят от любимата й цица. Трябва да отида до другата стая? Мен какво ме интересува? Ще ме носиш на ръце, докато суча. Така кърменето при нас започна да носи по-скоро отрицателни емоции. Спането също не се подобряваше, ходех като сумнамбул все още. Наложи се да замина за чужбина за седмица, и месец и нещо преди това започнах постепенно да й отказвам през деня, последните 1-2 седмици сучеше само сутрин и вечер. Тези двете беше немислимо да премахна, ако не си започнеше така деня ставаше страшно.
И така заминах. Не мога да ви опиша колко мъчно ми беше, колко пъти исках да се върна. Когато се върнах тя веднага си поиска цицата, но не й дадох. Минаха 3 седмици от последното сукане и мога да ви кажа, че всичко мина неочаквано гладко и лесно. С бабата са имали 1-2 безсънни нощи, с много сълзи, но тя вече е голяма и май е разбрала обясненията за мама и самолетчето (или ние така си мислим). Маргарита вече спи почти всяка нощ и ни буди не повече от 1-2 пъти седмично. Абе родихме се.
Май само аз не бях готова, поплаквам отвреме на време и все по-често се заглеждам в малки бебенца...
Надявам се след 2-3-4 години отново да участвам пълноценно във форума и да имаме ново попълнение.
Безпроблемно кърмене на всички от мен!
В летните месеци бебка буквало по цял ден висеше на гърдата, а и есента не се отказа - просто това се оказа любимото й място и вдигаше луди скандали ако я отделят от любимата й цица. Трябва да отида до другата стая? Мен какво ме интересува? Ще ме носиш на ръце, докато суча. Така кърменето при нас започна да носи по-скоро отрицателни емоции. Спането също не се подобряваше, ходех като сумнамбул все още. Наложи се да замина за чужбина за седмица, и месец и нещо преди това започнах постепенно да й отказвам през деня, последните 1-2 седмици сучеше само сутрин и вечер. Тези двете беше немислимо да премахна, ако не си започнеше така деня ставаше страшно.
И така заминах. Не мога да ви опиша колко мъчно ми беше, колко пъти исках да се върна. Когато се върнах тя веднага си поиска цицата, но не й дадох. Минаха 3 седмици от последното сукане и мога да ви кажа, че всичко мина неочаквано гладко и лесно. С бабата са имали 1-2 безсънни нощи, с много сълзи, но тя вече е голяма и май е разбрала обясненията за мама и самолетчето (или ние така си мислим). Маргарита вече спи почти всяка нощ и ни буди не повече от 1-2 пъти седмично. Абе родихме се.
Май само аз не бях готова, поплаквам отвреме на време и все по-често се заглеждам в малки бебенца...
Надявам се след 2-3-4 години отново да участвам пълноценно във форума и да имаме ново попълнение.Безпроблемно кърмене на всички от мен!
Ако те обхване носталгията по кърменето прекалено, действайте по въпроса - със сигурност ти предстоят още много мигове споделена близост и радост с едно мъничко човече, кърмено и сгушено в мама 
Не тъгувай,давай и от нежността си по всички възможни начини и тя пак ще усеща колко много я обичаш.