Снощи имах доста неприятен разговор с госпожата в ДГ на Кейти.
Малко предисловие, обаче.
От две седмици сменихме ДГ по ред причини, т.е. Кейти е в съвсем различна обстановка, с нови деца и госпожи. Все още преживява загубата на приятелките си от предишната група и снощният разговор с госпожата съвсем ме затормози, че съм направила грешка със смяната на ДГ.
Та по въпроса. За две седмици госпожата, не без помощта на една родителка, си е направила извода, че дъщеря ми е много агресивна, "пребива" (!) децата, и трябва да се работи усилено с нея. Обясни ми, че това ще бъде проблем за нас, както сега (т.е. каза ми се в прав текст да очаквам оплаквания от родители), както и в училище, дори тогава щяло да бъде по-лошо.
Цитирам:
"Хайде, сега 4 години тук, как да е, но като отидете в училище, не знам как ще се справяте. Разбрах, че в яслата също много е биела Д, детето непрекъснато се оплаквало. Тук вече децата се страхуват от нея, но въпреки това има една приятелка." и прочие и прочие.
Че Кейти не търпи възражение, зная, че поступва децата, а и брат си у дома-ми е ясно, както и разбирам, че предпочита да е лидер и да всява респект. Наистина работим по въпроса-говорим, обясняваме, караме се, налагаме наказания, поощряваме доброто поведение, пошляпваме (рядко, но винаги като съвсем крайна мярка). В яслата ми бяха казали, че се поступва с децата, в първата ДГ също, но никога не са употребявали определения като "пребива", "проблемно дете", "не зная как ще се справяте", "ще имате проблеми" и т.н. Дори в ДГ в края на лятото госпожите отбелязаха напредък, като ми казаха, че вече не се държи така с децата и че е променена в положителна посока.
Затова и снощи бях като попарена.
Мисля си няколко неща.
Възможно е това да е някаква отбранителна реакция, продиктивана от стреса на новото място и срешата с новите хора.
Възможно е да се опитва така да се наложи (не че одобрявам).
Възможно е проблема да е преекспониран от госпожите, на които им е писнало да се занимават с подобни деца (в групата такива като нея били още 2 момиченца и 1 момченце).
Възможно е (и съм убедена)че майката на Д е подсилила съвсем умишлено осторожното внимание на госпожите към дъщеря ми (случи се така, че на един детски рожден ден същата майка под формата на шега каза, че вечните оплаквания в яслата от нейното дете били, че моята дъщеря я бие. Странно, ако е било така, защо не е донесено на сестрите, на директорката, на мен?).
Как мислите, какъв ход трябва да предприема, за да не се окаже, че:
Малко предисловие, обаче.
От две седмици сменихме ДГ по ред причини, т.е. Кейти е в съвсем различна обстановка, с нови деца и госпожи. Все още преживява загубата на приятелките си от предишната група и снощният разговор с госпожата съвсем ме затормози, че съм направила грешка със смяната на ДГ.
Та по въпроса. За две седмици госпожата, не без помощта на една родителка, си е направила извода, че дъщеря ми е много агресивна, "пребива" (!) децата, и трябва да се работи усилено с нея. Обясни ми, че това ще бъде проблем за нас, както сега (т.е. каза ми се в прав текст да очаквам оплаквания от родители), както и в училище, дори тогава щяло да бъде по-лошо.
Цитирам:
"Хайде, сега 4 години тук, как да е, но като отидете в училище, не знам как ще се справяте. Разбрах, че в яслата също много е биела Д, детето непрекъснато се оплаквало. Тук вече децата се страхуват от нея, но въпреки това има една приятелка." и прочие и прочие.
Че Кейти не търпи възражение, зная, че поступва децата, а и брат си у дома-ми е ясно, както и разбирам, че предпочита да е лидер и да всява респект. Наистина работим по въпроса-говорим, обясняваме, караме се, налагаме наказания, поощряваме доброто поведение, пошляпваме (рядко, но винаги като съвсем крайна мярка). В яслата ми бяха казали, че се поступва с децата, в първата ДГ също, но никога не са употребявали определения като "пребива", "проблемно дете", "не зная как ще се справяте", "ще имате проблеми" и т.н. Дори в ДГ в края на лятото госпожите отбелязаха напредък, като ми казаха, че вече не се държи така с децата и че е променена в положителна посока.
Затова и снощи бях като попарена.
Мисля си няколко неща.
Възможно е това да е някаква отбранителна реакция, продиктивана от стреса на новото място и срешата с новите хора.
Възможно е да се опитва така да се наложи (не че одобрявам).
Възможно е проблема да е преекспониран от госпожите, на които им е писнало да се занимават с подобни деца (в групата такива като нея били още 2 момиченца и 1 момченце).
Възможно е (и съм убедена)че майката на Д е подсилила съвсем умишлено осторожното внимание на госпожите към дъщеря ми (случи се така, че на един детски рожден ден същата майка под формата на шега каза, че вечните оплаквания в яслата от нейното дете били, че моята дъщеря я бие. Странно, ако е било така, защо не е донесено на сестрите, на директорката, на мен?).
Как мислите, какъв ход трябва да предприема, за да не се окаже, че:
- детето има проблем, но го омаловажаваме
- детето няма чак такъв проблем и сме на път да подобрим поведението, но има опасност да му излезе име, и съответно негативно отношение от страна на госпожи и родители?
Разбра се накарая, че синът ми наистина е ударил как си, но защото тя го дразнела и му криела играчките. 
Не е зле да направиш и една консултация с психолог,но предполагам че след известно време ще отшуми не се притеснявай! 
Да се налагаш с бой, от гледна точка на силата... явно не можеш да се наложиш по друг начин. Децата се дразнят и провокират, но не може с бой да се налагаш, само защото са ти казали:"А на мен ще ми купят.. и няма да ти го дам.", "Ти си лош!", "А пък аз съм по-голям, а ти си бебе.", "Х не може да се обува, не може, не може.."
