Публикувана: 30 окт. 2006, 21:51 ч.
Последно мнение: 3 ноем. 2006, 00:12 ч.

За загубите ни....................

3 676
51
1

30 окт. 2006, 21:51 ч.

Мнения: 4 195

Цял ден стискам зъби, цял ден се опитвам да не мисля за това. Дори моя приятелка си има бебе и трябва да съм много щастлива...............и накрая смс от майка ми - "Днес е най-нещастния ми ден.."
И тогава се предадох. Рухнах тотално. Исках да не го правя. Исках всичко да си е само за моя сметка. Не исках никой нищо да ми каже...............На днешната дата преди 9 години изгубих моя Бог - баща ми...........
Не искам да рухвам на този ден, опитвах се всячески да се разсейвам и да не мисля. Дори Биг Брадър загледах...........и все пак мъката надделя. А споделям с вас, защото ако звънна на майка ми или брат ми, съвсем зле ще стане. По добре днес да не ги чувам.
Доста е трудно. Казват, че времето лекува. А на мен той ми липсва все повече с всеки изминал ден.
Незнам дали темата ми е за тук, просто исках да споделя някъде, където нникой не го е познавал и няма да ми припомни нищо за него, защото много ми липсва............
Благодаря ви, че мога поне с вас да споделя........

# 1 30 окт. 2006, 21:57 ч.

Мнения: 7 716

Баба ми ме отгледа.
Вече 23 години я няма.
Година след година, минава времето...
Денят?
Всяка година си спомням минутка по минутка онзи далечен ден.
В семейството не говорим, все едно че не се случило.
Всеки се спасява някак си.

# 2 30 окт. 2006, 22:04 ч.

София
Мнения: 6 950

Бог да го прости баща ти!
Сигурна съм ,че много ти липсва,но и вярвам,че той се радва на мъничкото ти съкровище и ви пази.
Прегръщам те Hug

# 3 30 окт. 2006, 22:14 ч.

Мнения: 4 195

Lali и аз за себе си искам този ден да го няма, дори против волята ми му изнасям панахида......за мен е важно какво се случва между хората докато са живи........и от там ми е мъката - аз бях малка и в нашите отношения е давал само той. Оцених го години след това и година след година се променям, само спомняйки си неговата любов и добрина. Моето семейство отбелязва този ден, тъжно им е, плачат и се разтройват. а аз искам точно този ден в моя живот да го няма. Искам да не си спомням никога за онази сутрин, в която аз научих последна, искам да не си спомням очите на брат ми, искам да не си спомням преживяното тогава...............
кога ли човек ще се научи да цени, уважава и обича хората около себе си докато са живи. И най вече да им го показва и доказва. На мен живота не ми позволи с най-скъпия ми човек.........
Пуснах темата, за да се замислим, всички заедно - показваме ли, осъзнаваме ли,доказваме ли лубовта, благодарността и уважението си към най-близките. Аз се опитвам.
Гледам свекър ми, как се радва на малкия, и как едно човече разтапя един иначе доста сериозен и пестелив на чувства мъж. И тази гледка ме съсипва, защото исках и татко да види детето ми.........
elix Hug

# 4 30 окт. 2006, 22:16 ч.

ново
Мнения: 5 958

Moon Walk, Hug

знам точно как се чустваш. И аз като Lali всяка година на 11 август си спомням онзи черен ден минута, по минута, преживявам го отново...

# 5 30 окт. 2006, 22:20 ч.

Мнения: 227

Съжалявам Криси Sad

Дръж се, ти си силна...... Hug

И аз се опитвам да правя всичко това, за което пишеш, само че не винаги се получава......за което съжалявам......знам че ще ме боли и ще страдам много......

smile3518

# 6 30 окт. 2006, 22:24 ч.

Все на втория етаж
Мнения: 5 894

Крисо, не знам какво да ти кажа. Sad

Сигурна съм, че някъде там където и да е, той вижда теб и Вики и знае всички твои чувства. Ти наистина си силна, не унивай.

# 7 30 окт. 2006, 22:32 ч.

Пристанището на шейсетте кораба.
Мнения: 239

Не знам какво да ти напиша аз с моя баща се държа отвратително понякога имаме си някакви проблеми, но откакто родих осъзнах че семейството ми е най важното нещо и точно такива теми ме карат да се замисля да осъзная колко много ги обичам и колко ме е страх от смъртта и ме карат да бъда по -добра

# 8 30 окт. 2006, 22:34 ч.

Мнения: 532

Разбирам те напълно, но с това няма да облекча болката ти.
Само искам да ти споделя и моята мъка -
Първите ми две деца нямат баща, имаха го в много редки моменти, когато беше трезвен, сега не съществува - почина от алкохолизъм. Много често си мисля какво ли е да си роден без баща, да нямаш на кого да се опреш и на кого да разчиташ. Да, моите деца имат мен, но майката не може да бъде всичко, нито път чуждия баща да бъде като роден.
Ти си щастливка, че си имала такъв баща, за който толкова много страдаш. Ако има друг живот, той със сигурност гледа от там и иска да те накара да спреш да плачеш. Животът е дар, който не трябва да пропиляваме. Живей с баща си в душата си, в думите си и в делата си. Говори за него с близки и непознати. Не се опитвай да го забравиш, нито да го върнеш, защото той не си е отишъл, той живее чрез теб. bouquet

# 9 30 окт. 2006, 22:49 ч.

Мнения: 4 195

wright именно, когато си го имал и изведнъж го няма - уф дори нямам думи за това. Искам да не страдам, не го приемам за починал, не ми е тъжно от егоизъм - да ако беше жив щеше живота ми да е доста по лек. Но бих избрала и най-трудния живот само да не се бе стигнало до тук. Колко много са всъщност близките ни за нас, нали? Как в един момент трябва да спрем и да им обърнем внимание.
Трябва да научим нашите деца да ценят истински важните хора повече от нас. Трябва да ги научим, че е важен онзи който милее за теб, а не за когото ти милееш.
Не сгреших че споделих с форума, по - лесно е, да знаете. Не таете мъка и болка във себе си. Когато я споделите с някой, който би ви разбрал нещата са малко по ясни.
Обаче....загубих много важни за мен хора, хора изградили ме като човек, но с починал родител е най-трудно. Родител от когото не си запомнил нито една лоша дума, родител какъвто бих искала аз да бъда за своето дете.....Винаги ще е в сърцето ми. .......
но ето сега на кю-то си пиша с приятел. Ще ви пожелая същото като и на нея:
Ако обичаш някого - обичай го сега.
Ако уважаваш някого - уважавай го сега.
Ако ще нахраниш някого - нахрани го сега.
И по често излизайте от ежедневието и се обръщайте към тези около вас с любов.....аз не успях.с единственния човек, за когото аз и брат ми сме били всичко.
Обичам ви и извинявайте за смахнатите постинги

# 10 30 окт. 2006, 22:54 ч.

Linz
Мнения: 11 619

Цитат на: wright в пн, 30 окт 2006, 22:34

Ти си щастливка, че си имала такъв баща, за който толкова много страдаш.

Това щях да напиша и аз. Моят баща е жив и здрав, но какво от това... Предпочитам да бях запазила хубав спомен, да ми липсва и да разказвам на децата си за него (а аз практически никога не съм имала баща).

# 11 30 окт. 2006, 23:08 ч.

Мнения: 2 249

Цитат на: Moon Walk в пн, 30 окт 2006, 22:49

Ако обичаш някого - обичай го сега.
Ако уважаваш някого - уважавай го сега.
Ако ще нахраниш някого - нахрани го сега.

ето това е...........
Крис,знаеш че те обичам нали? Heart Eyes

и...не се натъжавай-щом баща ти е успял да те направи такъв ЧОВЕК какъвто си сега-прекрасен-значи е изпълнил мисията си-на много хора не им стига и цял живот за това

# 12 30 окт. 2006, 23:10 ч.

Мнения: 2 353

Криси гуш! Недей да се самообвиняваш, че не си успяла да му покажеш колко много означава за теб, родителите усещат тези неща много преди ние самите да ги осъзнаем. Той е имал смислен живот, дал е на децата си най-важните неща - безрезервна обич, подкрепа и човещина, с която да вървят през живота. Сигурна съм, че се гордее с теб и нещата, които правиш! Heart Eyes

# 13 31 окт. 2006, 00:26 ч.

Мнения: 1 428

Знам как се чувстваш.Болката винаги ще остане в сърцата ни,особено когато сме загубили хора,които са били всичко за нас.Просто трябва да се научим да живеем и да пазим добрите спомени за тях в сърцата си.Преди две години изгубих дядо си,който обожавах и беше най-добрия човек за мен.Той и на мухата път правеше.Миналия месец загубих и баба си,а този месец и другата си баба.Три погребения за толкова кратко време и то на любими и незабравими хора направо ме сринаха психически,но се опитвам да се държа заради мен самата ,заради детето ми и моите близки.Тая болката дълбоко в себе си и дори не говоря за това колкото и да ми е тежко.
И все пак живота продължава и ние сме длъжни да го живеем,в колкото и трудни моменти да изпадаме.Желая ти от все сърце КУРАЖ и по-добри моменти занапред.Прегръщам те!!! Hug

# 14 31 окт. 2006, 00:35 ч.

Мнения: 5 468

Бог да прости баща ти...
Още от сега се чудя, как ще преживея отново датата 7-ми и 8-ми август 2007 г.? Миг по миг си спомням всичко на тези дати от тази година ... и никога няма да ги забравя, защото всяка нощ си припомням, какво се е случило. За добро или за зло, се случи да бъда там... случи се пред очите ми и с нищо не можах да й помогна...
На 8-ми ноември отивам в родния си град, за да правим 3 месеца от смъртта на майка ми. Да вляза в апартамента, в който сме живяли щастливо за мен е истинско изпитание. Да видя леглото й - също. Кухнята... Любимият й фотьойл. През деня, как да е..., но вечер става непоносима гледката. Все намалям телевизора, за да не я дразня, защото все се опитваше да спи, а аз не чувах ТВ... на секундата разбирам, че е безсмислено. ПУша в хола и не мога да повярвам, че го правя наистина Shocked

... тя никога не би ми разрешила това. Въобще.. ей такива работи.
Тъжен е живота.............

Препоръчани теми

Защо искате деца ?

Ще ме помислите за луда…

Проблем с котките на свекървата

Променя ли се човек със зависимост към хазарт?

Причина:

Причина: