приказката свърши щастливата любов на живота ми угасва.аз още го обичам,но и съм ужасно наранена.живеехме заедно три години преди брака и беше хубаво,а след подписа всичко се обърка.аз исках само да сме заедно имаме си и страхотно момченце,но семейството му реши,че трябва да дирижира всичко в живота ни.за него това означава грижа,но за мен- вмешателство.и все пак се опитах да не им преча да стана част.сгреших аз винаги оставах страничен човек за тях,а станах и за него той винаги избира тяхната страна.не зная как да се справя с това.как да направя от съжителство семейство.той не отдава значение на всичко това дори не разбира съвсем обидата ми.как да започнем да взимаме решенията заедно а не той да се допитва само до мама и тати?чувствам се предадена и огорчена.
- Публикувана: 30 окт. 2006, 00:58 ч.
- Последно мнение: 2 ноем. 2006, 21:34 ч.
отново проблеми
А отделно ли живеете от родителите му? Аз съм на мнение, че колкото по-далече, толкова по-добре! Мисля, че така семейството ви ще е по-самостоятелно, сами ще си решавате всички проблеми - битови, в отношенията помежду ви, финансови... Все пак, нали затова сте създали ново семейство и всеки се е отделил донякъде от мама и тати?
Много ти съчувствам, не съм изпадала в такава ситуация и не мога да си представя какво точно означава, но се опитай да поговориш откровено с любимия - кажи му, че по този начин те обижда - като не зачита мнението ти. Всяко малко момче в един момент трябва да порасне и да си носи отговорностите.
Много ти съчувствам, не съм изпадала в такава ситуация и не мога да си представя какво точно означава, но се опитай да поговориш откровено с любимия - кажи му, че по този начин те обижда - като не зачита мнението ти. Всяко малко момче в един момент трябва да порасне и да си носи отговорностите.
Ех, такива мъже никога не съм ги разбирала 
Родителите ни са част от нас, която никой не може да ни отнеме. Но в момента, в който самият ти станеш родител, ставаш част от друго семейство - твое собствено! Защо им е толкова трудно на някои да го проумеят 
Според мен, ако наистина държиш да си запазите отношенията читави, събери цялата рода и си постави картите на масата. Ако са интелигентни хора, ще се усетят и ще се постараят да не прекаляват с вмешателството. Ако не са...става лошо. Ще го поставиш пред избор, което почти винаги е губеща тактика
Опитай с директен разговор - без да повишаваш тон, без да заплашваш и да поставяш ултиматуми. Аз така направих и стана
/да чукам на дърво, засега проблеми никакви/. Родителите на мъжа ми са много готини хора, но цял живот бяха карали под чехъла на дядото. И приемаха това за нещо напълно нормално. Когато се оженихме, свекър ми реши, че е дошъл негов ред да командва и да бъде слушан. Още с раждането на детето усетих накъде вървят нещата и му казах директно -" виж сега, с мене на глава няма да излезнеш За това, ако искаш да се обичаме и уважаваме, ще се съобразяваш с моите решения и няма да се опитваш да се налагаш, просто няма да стане. Само ще загубиш от една такава позиция, няма смисъл." За всеобща радост, свекър ми е един умен мъж и щом разбра, че си има работа със зряла жена, която знае какво иска, а не с момиченце, което ще се остави да го командват, мирна си на дупето и оттогава само цветя и рози между нас 
Сега дори ми е приятно да се допитвам до тях за разни неща, защото равнопоствените отношения са основата за едно добро приятелство 
Успех, мила! Дано имате късмет
И в крайна сметка, ако нищо не помага...можеш просто да си ги пуснеш покрай ушите и да не се впрягаш. Много жени са възприели такова поведение и си живеят спокойно с години. Вярвам, че съпругът ти все ще порасне някой ден
Родителите ни са част от нас, която никой не може да ни отнеме. Но в момента, в който самият ти станеш родител, ставаш част от друго семейство - твое собствено! Защо им е толкова трудно на някои да го проумеят Според мен, ако наистина държиш да си запазите отношенията читави, събери цялата рода и си постави картите на масата. Ако са интелигентни хора, ще се усетят и ще се постараят да не прекаляват с вмешателството. Ако не са...става лошо. Ще го поставиш пред избор, което почти винаги е губеща тактика
Опитай с директен разговор - без да повишаваш тон, без да заплашваш и да поставяш ултиматуми. Аз така направих и стана
/да чукам на дърво, засега проблеми никакви/. Родителите на мъжа ми са много готини хора, но цял живот бяха карали под чехъла на дядото. И приемаха това за нещо напълно нормално. Когато се оженихме, свекър ми реши, че е дошъл негов ред да командва и да бъде слушан. Още с раждането на детето усетих накъде вървят нещата и му казах директно -" виж сега, с мене на глава няма да излезнеш За това, ако искаш да се обичаме и уважаваме, ще се съобразяваш с моите решения и няма да се опитваш да се налагаш, просто няма да стане. Само ще загубиш от една такава позиция, няма смисъл." За всеобща радост, свекър ми е един умен мъж и щом разбра, че си има работа със зряла жена, която знае какво иска, а не с момиченце, което ще се остави да го командват, мирна си на дупето и оттогава само цветя и рози между нас Сега дори ми е приятно да се допитвам до тях за разни неща, защото равнопоствените отношения са основата за едно добро приятелство Успех, мила! Дано имате късмет
И в крайна сметка, ако нищо не помага...можеш просто да си ги пуснеш покрай ушите и да не се впрягаш. Много жени са възприели такова поведение и си живеят спокойно с години. Вярвам, че съпругът ти все ще порасне някой ден
Лошо. Първо седни и поговори с мъжа си, после ако се наложи и с родителите му. Дано да излязат разбрани хора и да срат да си пъхат носа в чуждите работи. Ако не те разберат си помисли добре можеш ли да живееш по тоя начин. При мен имаше същия проблем, на мен окото ми не мигна да си събера багажа и да си тръгна.
А отделно ли живеете от родителите му? Аз съм на мнение, че колкото по-далече, толкова по-добре! Мисля, че така семейството ви ще е по-самостоятелно, сами ще си решавате всички проблеми - битови, в отношенията помежду ви, финансови... Все пак, нали затова сте създали ново семейство и всеки се е отделил донякъде от мама и тати?
Много ти съчувствам, не съм изпадала в такава ситуация и не мога да си представя какво точно означава, но се опитай да поговориш откровено с любимия - кажи му, че по този начин те обижда - като не зачита мнението ти. Всяко малко момче в един момент трябва да порасне и да си носи отговорностите.
Много ти съчувствам, не съм изпадала в такава ситуация и не мога да си представя какво точно означава, но се опитай да поговориш откровено с любимия - кажи му, че по този начин те обижда - като не зачита мнението ти. Всяко малко момче в един момент трябва да порасне и да си носи отговорностите.
Това е и моето мнение.
Благодаря на всички Ви!Подкрепихте ме ,а аз имах голяма нужда от това!Отделно живеем,но отскоро.Зная ,че ще е трудно ,нямам смелостта да го напусна,но аз вече осъзнавам проблема и ще се постарая да създам благоприятна среда за малкото ни детенце.Осъзнавам ,че да се стигне до тук и аз нося вина ,правех се че всичко е лесна работа и не е проблем докато не се сблъскахме с наистина трудно изпитание и той не ме предаде.Моят принц вече е без доспехи и го виждам в реалната му светлина ,а освен това градя по-добри приоритети -аз и детето ми сме на първо място ,а останалото........е и то надявам се ще си дойде на мястото с времето
и аз съм в такова положение.много е гадно.ние обаче живеем с неговите родители в една къща,на различни етажи.плаках,ядосвах се,изпадах в кризи, беше ме срам да споделя с родителите си и приятели.срам ме беше заради постъпките на други.така или иначе реших,че колкото и време да отнеме,аз ще се наложа като мнение и присъствие в този нов дом.ще си направя една моя,малка революция.бременна съм в 9-тия месец и вече не мисля само за мен,а и за моето бъдещо детенце.вече има резултати и моя мъж взима почти винаги моята страна.това ме радва и дава сили да продължа.достатъчно компромиси направих със себе си досега,край.можеш да почнеш като мен,отдалеч,стъпка по стъпка .
.