кажете има ли такова понятие,,предродилна депресия"

  • 892
  • 12
  •   1
Отговори
  • Мнения: 574
Споделете как се чуствахте преди да родите!Аз лично съм станала раздразнителна, заядлива, плача от наи малкото,остават ми около 20 дни до термина и колкото по малко остава толкова по зле се чуствам!Всички ми търчат по г.за и се чудят с какво да ми угодят а аз само мрънкам и се заяждам,наистина не знам какво ми става.А по някое време се усештам и изпитвам угризения като в момента и сама не се понасям,не мога да се позная и пак рев!!! newsm45 newsm45 newsm45
Някой да е изпадал в подобно положение

# 1
  • Мнения: 3 499
Не се притеснявай, нормално е да си напрегната.Аз лично не съм го изживяла и то защото не съм се спряла до самото раждане.Даже вечерта, когато раждането започна бях в една пицария с мъжа ми и си бях поръчала чаша вино.Предполагам, че те тресе някакво напрежение, притеснение, страхове, нетърпение.Напълно нормално е, ти  си на финала.Не се чувствай виновна, че се държиш така с другите.Сигурна съм, че те те разбират в предвид състоянието ти и наближаващото раждане.А относно това, че не можеш да се познаеш, естествено - иска ти се всичко вече да е свършило, да знаеш, че всичко е наред, да го видиш това бебе вече.....Все пак не сме бременни постоянно, а 1-2-3 пъти в живота, естествено е друг път да не си била такава - като не си била бременна.Аз те съветвам да предприемеш нещо, с което да преодолееш напрежението - излизай, ходи с приятелки на кафе, излизайте с мъжото на вечеря, в къщи се опитвай да спиш и да релаксираш, но винаги си намирай с кого да излезеш, да си побъбриш, или пък да отидеш на гости, някой на теб да ти дойде на гости.Обърни си внимание, направи си прическа, маникюр, вземи вана.Гримирай се, почувствай се красива.Аз последните дни много се контех, гледах си коремчето и му се наслаждавах, обличах го хубаво, целувах и се любувах на мъжа си.Отделяхме много време за себе си, предвид, че после ще отделим повече на бебчо.Излизахме.Прави същото и се успокой, най-хубавото предстои.  bouquet

# 2
  • варненка от София
  • Мнения: 4 880
Отговорът е един - ХОРМОНИ. И преди и след раждането жената е една хормонална бомба, ето защо е честата смяна на настроенията, раздразнението, топли вълни и мнооооого още други хормонални явления има покрай майчинството. Не си единствената. Неизвестността също плаши.
Аз лично бях се превърнала в оса, жилех наред. До скоро вилнеех в семейството си и фамилията беше на щрек, но сега вече се нормализираха нещата лека по лека.

# 3
  • Мнения: 532
Почти всички са така. Не само предродилна, а и следродилна депресия има. Случаи на майки отказващи да приемат детето си дори при много силно изразена такава. Въобще не се притеснявай - ще ти мине, мисли само за доброто на бебето и не се нервирай излишно.
Аз след последното раждане явно съм попрекалила без да се усещам, защото накрая майка ми в една ситуация ми изкрещя: "Хайде, няма ли да престанеш вече?! То бива депресия от раждането, ама накрая ще те набия да се съвземеш!" Чак тогава разбрах, че нещо не е наред и тормозя околните!
Горе главата и мисли как ще гушнеш БЕБОКА! ЗА НЕГО ВСИЧКО СИ СТРУВА!   bouquet

Последна редакция: сб, 28 окт 2006, 23:53 от wright

# 4
  • UK/София
  • Мнения: 7 681
Това е от хормоните, нормално е!
 Що се отнася за депресията-донякъде който как си го направи.Има хора които са в депресия два пъти в годината по 6 месеца.
 Като родиш и минат 3-4 месеца ще се оправиш WinkВсички минават по този път, успех  bouquet

# 5
  • Мнения: 601
От това "понятие",най-вече го  отнасяше  мойто мило Blush
    А иначе наистина е от хормоните,ще мине

# 6
  • София
  • Мнения: 1 750
Не зная дали има токова понятие, но от опит мога да кажа, че има такова състояние "предродилна деоресия". Изживях го една седмица преди определената дата за секциото. А два дена преди това се скъсах от рев, без особени причини. Беше ме налегнала вселенската тъга (която си ми е запазена марка депресийка Wink ) и добре, че любимите ми хора бяха до мен.
Леко раждане и се обгради с положителни хора и светли мисли!   bouquet

# 7
  • Мнения: 2 257
Преди да се докарам до сегашното си състояние винаги съм си мислела, че разумът е по-силен от хормоните и че тия глезотии като депресии, хормони, лошо настроение, "зла като оса" и разни такива, са приоритет на мамините лигли....Ей, Богу, от един месец насам бая зор виждам Laughing Голям майтап е цялото това ставане с дъто нагоре, ходене на въпреки по цял ден и гледане накриво изпод вежди. Twisted Evil Уж нищо ми няма, а света ми крив. Карам лека и красива бременност; детето ми, СЛАВА БОГУ, засега е добре; не съм станала сто кила; мъжът ми преди бременността ме носеше на ръце, сега хем ме носи на ръце, хем се върти на пръсти около мене и пак ми криво всичко. Всъщност него най си го понасям милия, но иначе съм като огнедишащ дракон. А съм такъв благ човечец иначе Twisted Evil Wink То си го пише по книгите това състояние, де, ама кой ти гледа в тая жега книги....
Дръжте се мацки, венсеремос, все някой ден ша победим! Peace

# 8
  • Мнения: 742
Много точно написано G&J   smile3521
и при мен беше така... Две седмици преди термина изпаднах в подобно състояние, но мъжът ми за пореден път успя да запази хладнокръвие и да ме успокои. След това всичко беше ОК.

Според мен  е напълно нормална реакция Hug Страх от неизвестното. Това е страхът дали всичко ще е наред с бебето. Носиш го девет месеца в утробата си, пазиш се и правиш всичко възможно детето да е живо и здраво и ето, че в един момент то ще се появи - а ти не можеш да контролираш положението.
Но ние жените сме много силни и се справяме със всичко!
Така, че мами горе главите - после ще се надсмивате над тези "бели кахъри"

На всички бъдещи мами  - Леко раждане  bouquet

# 9
  • Мнения: 1 986
  Ами аз явно съм едно от изключенията-незасегнати от т.нар."предродилна депресия"-от момента,в който разбрах,че съм бременна до ден днешен/раждането ми наближава Wink/ съм много по-спокойна,постоянно усмихната,чувствам се щастлива,готова да се справя с всякакви трудности-в името и заради дететнцето,по-уравновесена съм....абе,с две думи-по-хубав период от живота си не съм имала Heart Eyes,и дори малко съжалявам,че почти свършва WinkЯвно при мен хормоните са в тази посока PeaceНадявам се така да бъде и занапред :pray

# 10
  • Мнения: 3 209
При всеки е различно - аз ту се вкисвам без особена причина, ту преливам от ентусиазъм. Така че, горе главата - не остана  Hug

# 11
  • Мнения: 2 677
Да, има и изключения...  Thinking При мен най-точното понятие, което мога да използвам, е "предродилна еуфория".  smile3521 От средата на бременността си толкова се бях побъркала, че на всички им беше адски забавно около мен. То не че сега много съм се успокоила или пък изобщо някога съм била от спокойните и тихи индивиди, ама тогава тия хормони явно бяха взели страшно надмощие  bigdance2 Към края вече толкова се бях побъркала и правих какви ли не щуротии, че домашните само вървяха по дире ми и си мрънкаха: "Айде, върви да раждаш, че малко да си отдъхнем и ние."  ooooh!

# 12
  • Мнения: 961
Не се самообвинявай, това най-много да те накара още повече да се депресираш. ИМА такова понятие и не е рядкост. Това си е нормална реакция в крайна сметка. Мисли си за това, какво те кара да се чувстваш по-добре. Говори за страховете си с хората, които са ти близки и не се притеснявай , че ги "натоварваш". Сигурна съм, че и те искат да те видят щастлива.
Пожелавам ти скоро да си върнеш усмивката на лицето, а докато ти се плаче, ами плачи си на воля. Може би от това имаш нужда.

Общи условия

Активация на акаунт