Събудих се рано, наспана, чуствах се чудесно и поради предстоящото посещение в козметичното студио....
На връщане - София се беше събудила и тя... Навалицата в автобусите вече бе отдавна факт...
Реших да мина през кварталния хипермаркет и да напазарувам, преди да се заема с домакинските задължения....Докато бях в магазина, на една баба и прилоша, дъщеря и бе с нея.
Изведоха я на въздух отпред , донесоха стол...
Това, което ме потресе бе нехайството на хората, всички идваха, зяпаха и никой не помогна, даже не си предложиха помоща. Мъжете, които можеха да подкрепят грохналата баба подминаваха, спираха се само пенсионери, едва ходещи... А дъщеря й се суетеше безпомощна ...
Вътре в магазина на извилата се опашка започнаха да роптаят, че видите ли - това само в Бг го има - да не работят всички каси - било БЕЗОБРАЗИЕ, че им губят времето!!!!
Не мога да повярвам, че вече хората са толко погълнати от ежедневието, озлобени и студени, че вече за тях човешкия живот има стойността на съботния им пазар - едно кило кренвирши, хляб , прясно мляко , зарзават....
Не си ли дават сметка, че това може да се случи и на тях или пък на родителите им. Никой не е вечен, пък и няма гаранция, че здравословното ни състояние няма да ни измени някой път...
Мислех си, че да ти прилошее на обществено место би било по-уместно, отколкото в къщи, където може да няма кой да ти помогне изобщо ако живееш сам, но МОЖЕ БИ НЕ Е ТАКА...
Стана ми толко зле, дано жената да се почуства по-добре, макар че Бърза помощ не реагира никак бързо...
Тя ми напомни на моята баба, която толко много ми липсва, дано да се възстанови и закрепи, и да радва семейството си колкото се може повече... Дори и да е бреме поради възрастта си , се надявам да не го усети и да обградена с любов и грижи....
Малко по-надолу на опашката за вестници пред мен имаше пак възрастна жена, дъщеря и внуче...пенсионерката искаше да развали 20 лв за по 5, дадоха и 2 по 10, дъщерята грабна едната банкнота, докато майка и простестирапе - имала да напазарува, бе и отвърнато с много груб тон - а ние с детето без пари ли да ходим ... жената се обърна, не мога да ви опиша колко тъжни бяха очите и....
Забравих какво точно исках да ви напиша, просто се надявам, че не всички хора са загубили малкото човечност останала у нас...