Към "привързаните" родители - наказвате ли ги?

  • 2 463
  • 54
  •   1
Отговори
  • Мнения: 6 243
Абсолютен противник съм на всякакво насилие. Даже и кучето си не можах да се науча да бия, в резултат от което хайванът спеше между мен и мъжът ми, проснат надлъжно (говор яза дакел) и заемаше 2/3 от спалнята, а ние деляхме останалата 1/3 на половина. Това само за въведение в картината.

Синът ми винаги е бил много сговорчив и не се е налагало да мисля за някакви форми на принуда. Той е чувствителен и мил и идеята, че ме е разстроил или разтревожил, го притесняваше повече, така че не се е налагало да търся начини да го наказвам. Стигаше да му кажа, че ме е засегнал с някоя постъпка и той сам се чустваше наказан.

Обаче това малкото (за Ирина говоря) е звяр. В момента е напикана, защото така си реши и го направи напълно умишлено и аз я пратих в ъгъла да размисли върху постъпката си. Сега седи там, хили се и пее. Не мога да я освободя от "домашния арест", защото определеното от мен наказание не е изиграло нито предупредителна, нито възпитателна роля и ако я пусна, ще си подкопая авторитета, един вид. Обаче в къщи е 20 градуса и ме е страх, че ще настине, щото е напикана (за по-възпитателно я изпратих в кьошето с мокрите гащи).

С баща й засега практикуваме в случаи като този само изпращане в ъгъла, с цел да не й уязвим човешкото достойнство, тъй като тая малка маймуна е пълноправен и равноправен член на нашето семейство. Ама тя не се стряска никак. Как да й въздействам.  Thinking От приказки не отвзема никак Naughty

Как съумявате да ги накарате да разберат, че не са прави и че трябва да понесат последствията от лоши постъпки (най-общо казано), как им показвате, че не одобрявате това, което правят - когато разговорите не помагат?
(говоря за възрастова група около 2 и половина. Знам, че е кофти период, ама това е положението).

Ще съм ви благодарна да ми споделите личния си опит - особено този, който е дал резултат. Без разкази за шамари, моля. Физическата сила е недопустима. Благодаря.

# 1
  • Мнения: 967
По литературите окачествяват като най-голямото наказание - лишаване от любов, истинско разсърдване, да не му говориш на детето, да не му обръщаш внимание. Това се окачествява и като по-лошо от плесниците.
Прилагам го много рядко, дъщеря ми тогава е много нещастна. Децата обаче трябва да имат граници и като малки много често изпитват тези граници - докъде могат да стигнат.
Безспорно наказание, което не впечатлява детето по никакъв начин, просто не е необходимо.

Моите страндартни наказания са 1 седмица без телевизия, 1 седмица нищо сладко. Не е гениално, но това при нея действа.

Явно сладураната е със силен характер. Успех и не се отчайвай!

# 2
  • Мнения: 6 243
Благодаря ти, това са идеи, които мога да прилагам по отношение на брат й. Тя просто е много малка и концепцията й за време и за причинно - следствена връзка още не е изградена. Ако я лиша от ТВ за една седмица, още на втория ден няма дапомни каква е причината за това наказание.

Междувременно я извиках, попитах я знае ли защо е в ъгъла, тя смутено ми обясни, че е там, защото се е напикала и ми обеща, че вече няма да го прави. Метна ме на върбата, с две думи.

Но не мога да си представя да направя нещо, от което да я накарам да си мисли, че не я обичам. По-добре да я набия и да ми олекне.

# 3
  • Мнения: 3 405
Наказвам с лишаване от някаква привилегия - детски филм, играчки, без компютър за извстно време, но нашия е голям и тези неща действат.
Пробвай да "арестуваш" любимата играчка, за  ден, два да е само и виж дали заради нея ще преосмисли поведението си.

# 4
  • Мнения: 6 243
Ами тя май няма любима играчка. Може да пробвам да не й давам цицата -това със сигурност няма да й хареса. newsm78

# 5
  • До хладилника, който обичам
  • Мнения: 22 786
Казвам й, че съм й обидена и не й говоря известно време, ако наистина ме е ядосала и не искам точно сега да говоря.

Обяснявам (почти всеки път) много твърдо, че много я обичам, но сега не я харесвам, защото ... еди какво си, но много я обичам; Казвам й, че е много добро дете, но сега е малко палава/непослушна (това - защото никак не обичам етикети като 'лош' и 'разглезен' примерно).

Ако простъпката е придружена с тръшкане - или я взимам и държа, докато не се укроти, или я пращам в другата стая, да дойде, когато се наплаче (зависи).

Винаги говорим дали знае какво е направила, ако се извинява - защо се извинява и т.н.

Но от това, което си казвала и по-рано, Ирина е по-буйна и жива, та не знам тези методи доколко ще помогнат...

# 6
  • Мнения: 4 629
Не съм 100% т. нар. "привързан родител". Но да кажа ние как постъпваме:

Сина ми си има стол за размисъл. Като направи нещо нежелателно го слагам на стола и му обеснявам защо е там, за какво искам да помисли. Стои там по 1 минута. След това го взимам питам го дали си е помислил, какво е измислил и, ако има за какво да се извини.

# 7
  • Мнения: 948
Сериозните разкази се провеждат на нейното ниво - клякаш, сядаш, т.н., за да не стърчиш над нея, а да я гледаш право в очите. И много сериозен тон, и не се разколебавай. Веднъж като си я изратила в ъгъла (или на наказателния стол) - там е за определеното време.

За времето - по една минута за всяка година - на 2.5 г = 2.5 минутки...

Не е лесно.

# 8
  • Мнения: 6 243
Това с разговорите на нивото на очите й го зная  Grinning - нали си чета редовно форумите. Само че стои в ъгъла повече от 2 минути и половина, защото за толкова хич не й прави впечатление.

От споделеното от вас оставам с впечатлението, че съм майка на най-големия звяр. newsm78 Не се впечатлява от нищо. В момента лежи с глава под килима и крещи с цяло гърло. Mr. Green

# 9
  • София, Младост 2
  • Мнения: 8 374
Моята маймуна е още малка, та не съм действала с разни методи, но си мислех друго - дали просто ситуацията не е такава? Каква може да е причината нарочно да се напишка - иска да привлече внимание ли, уморена ли е, превъзбудена от нещо newsm78 Защото това си е чиста провокация - и може би не трябва да се поддаваш повече от необходимото - изразяваш твърдо неодобрение с всичкото гледане в очите и сериозен тон, няколко минути да помисли и сменяйте гащите, че да не настине Laughing И после обръщане на внимание, защото вероятно това е искала Grinning
Доколкото имам наблюдения над по-буйните деца в градината, рестрикциите само ги карат още повече да полудяват и да търсят начин да привлекат внимание (често тълкуван като опит да си изпросят наистина пердаха, защото правят абсолютни дивотии). В тези случаи - особено когато е налице някаква обяснима причина (умора, превъзбуда и т.н.) май е по-добре да не се обръща внимание и да се отвлече тяхното внимание в друга посока (говоря за по-големите, де - и не в домашна обстановка newsm78).

# 10
  • Мнения: 1 547
И аз искам под килима да пеем в дует  Mr. Green

Напоследък съм мила и добра, защото съм гузна, че ще почвам работа. И не бия. Добре, че няма за какво. Но, ако имаше - бих ступала виновника. По-добре да ми олекне, защото иначе по-лошо. Много зависи. Ако човекът го прави с пълното съзнание, че прави "биля" - ще има последствия. Ирина май има други цели  newsm78

# 11
  • Мнения: 295
Ситуацията при нас с големия е аналогична. Дързък и самонадеян. Имам чувството, че е опериран от чувство за вина, макар да е достатъчно голям, за да съзнава белите си. Последният ни случай беше подобен на вашия. Той отдавна пиша сам в тоалетната, казва си като сме на вън и т.н. Миналата седмица отиваме на сладкарница, а там фраш - всичко живо се е спасило от студа навън. Той познава добре мястото. Сядаме на една от масите при други хора и след малко гледам нашият клекнал на земята и пикае  #Crazy Грабнах го и хукнах към тоалетната, но той беше свършил всичко. Теглих му едно конско, ефект - никакъв. Излезе си от тоалетната, взе салфетка от масата и клекна да си бърше пишаното от земята! Направо да откачиш, народа се пули насреща ни, а човекът доволен и горд от себе си, че си е почистил. След дълги и тържествени обещания, че повече няма да прави така, го направи още 5 пъти същия ден - и у дома и навън.


Тогава предприех следните мерки:
Първо - спираш да говориш, изрично обяснявайки колко си сърдита и обидена. Повярвай, ако не отстъпваш - ще има ефект.
Второ - вземаш най-любимото. Аз му взех наскоро подареното му колело. Страшно се впечатли и мисля, че определено се замисли над дилемата кое е по-важно да ме предизвиква - или да си върне колелото. Щом нямате любима вещ, май е време да си намерите.

При нас тези неща подействаха. Досега не си е позволявал подобни своеволия. Далеч съм от мисълта, че няма да се повтори някой ден, но ако си последователна в мерките още повече ще ги затвърдиш.

За пореден път се убеждавам, че децата ни растат по-умни, хитри и изобретателни от нас!

# 12
  • Мнения: 6 243
Ако и Смърфиета се навре под килима, изобщо няма да ми направи впечатление. Вече не се впечатлявам. Но понякога се чудя дали постъпвам правилно заради отношенията с брат й. Ирина безобразничи, и аз (както коментира и Хедра), отвличам вниманието й, като й предлагам по-атрактивни занимания. В същото време брат й наблюдава тия мои действия и справедливо негодува. От негова гледна точка (а той е предпубертет и е много чуствителен), на нея разрешаваме всичко, а на него - не.

А Ирина за мен е някакво изпитание, вероятно Господ е решил да види колко мога да понасям. Току що поиска да суче и аз й казах, че ще суче, след като си оправи играчките (под килима са). Ирина каза "Няма", отиде, извади една кофичка кисело мляко от хладилника и в момента набива яко с лъжицата.

АИС, вероятно си права. Само че тя наистина няма предпочитания към определена играчка, книга или вещ - осве ДВДто. Освен да я лишавам от понитата и мечетата с възпитателна цел. 

# 13
  • Мнения: 967
о да забравих да кажа, че това са наказанията за 10 годишната ми дъщеря. Като по-малка пак имаше наказване да не гледа детското и няколко пъти съм изхвърляла играчки (ама истински пред очите й в кофата)
Моите страндартни наказания са 1 седмица без телевизия, 1 седмица нищо сладко. Не е гениално, но това при нея действа.


о да забравих да кажа, че това са наказанията за 10 годишната ми дъщеря. Като по-малка пак имаше наказване да не гледа детското и няколко пъти съм изхвърляла играчки (ама истински пред очите й в кофата). И когато съм й била сърдита и не й говоря винаги е действало от малка до сега.


 Току що поиска да суче и аз й казах, че ще суче, след като си оправи играчките (под килима са). Ирина каза "Няма", отиде, извади една кофичка кисело мляко от хладилника и в момента набива яко с лъжицата.



Уау, впечатлена съм, твоето дете се е родило направо с више образование. Явно много умна и самостоятелна. Ще се гордееш с нея като порасне, ако до тогава оцелееш.  Mr. Green Ами моят съвет е - не се отчайвай, доколкото можеш!!!

# 14
  • До хладилника, който обичам
  • Мнения: 22 786
А Ирина за мен е някакво изпитание, вероятно Господ е решил да види колко мога да понасям. Току що поиска да суче и аз й казах, че ще суче, след като си оправи играчките (под килима са). Ирина каза "Няма", отиде, извади една кофичка кисело мляко от хладилника и в момента набива яко с лъжицата.
Наречи ме брутална (и вероятно ще си права), но в такъв случай аз бих й взела и киселото мляко - никакви забавления, щом не иска да изпълни просто нещо, което е нейно задължение (играчките).

и няколко пъти съм изхвърляла играчки (ама истински пред очите й в кофата)
Да... аз дълго време заплашвах напразно, но преди седмица някъде ми кипна и метнах телефона й в кофата (зад нея, всъщност...сърце не ми даде да го изхвърля съвсем). Тя много рева, но страшно се впечатли и мисля, че предадох съобщението.

Сега само се чудя дали и как някой ден да го изкарам на бял свят... ясно, че не мога да кажа, че не съм го хвърлила - ще премахна ефекта... Ако 'купя' същия - няма да има възпитателен ефект... идеи?

Общи условия

Активация на акаунт