Как се родиха насилници и жертви - в. Сега

  • 1 860
  • 30
  •   1
Отговори
  • Мнения: 25 447
Току-що открих една интересна статия, върху която има за какво да се замислим, даже и родителите на все още малките деца, защото децата, както добре е известно, растат. Ще пусна няколко откъса:
Цитат
Моя приятелка, начална учителка, ми разказа, че някои от родителите на нейните второкласници я питали може ли да се направи така, че децата им да остават в училище и в събота, и в неделя. Предупреждавам изрично, че не става въпрос за бедни и необразовани родители, напротив.
Чудя се какво ли ще стане с тези момчета и момичета, които от малки се оказват нежелани вкъщи дори през почивните дни. Какви хора ще станат от тях, какъв пример за родителство получават те? Само училището ли трябва да се грижи за тях като една огромна и нонстоп действаща занималня?
Цитат
Всички ние сме свидетели как училището в последните години прехвърля отговорността за възпитанието отново в семейството. В резултат на това децата, родени и растящи в този период, на практика се оказаха обградени от ценностен вакуум. Те се възпитаваха и самовъзпитаваха в пространството между училището и семейството, двете социални институции, които имат най-важна роля за тяхната социализация. Неслучайно повечето от жертвите и насилниците, основни лица в драмите, на които ставаме свидетели посредством медиите, са на възраст до 15-16 години. Това са децата на Прехода, нашите деца. Те са резултат от неумението на родителите да възпитават и от неумението на обществото да се ангажира наистина с проблемите им.
Цитат
Последните новини за насилие от деца върху деца звучат страшно. Страшно е, защото, когато чуваме гласа на децата, това е глас на жертви. Шокиращо е, защото в този глас разпознаваме собственото си безхаберие, жестокост и безперспективност - а това е гласът на нашето бъдеще.
Някъде по пътя между дома и училището всички ние сме сбъркали. Може би сме забравили да си зададем въпроса дали това, което правим уж в името на децата си, е правилно, може би сме пропуснали да попитаме тях самите от какво имат нужда. Забравяме, че пътят към ада е покрит с добри намерения.
Има една народна поговорка, която гласи: "Докато мъдрите се намъдруват, лудите се налудуваха". За съжаление институциите, родителите и учителите не дават признаци на помъдряване. Докато това стане, ще четем в новините как деца се убиват и малтретират едно друго, ще гледаме стриптийз, заснет от телефоните им, и ще се срамуваме от правописа им.
 

Цялата статия: http://www.segabg.com/online/article.asp?issueid=2442&sectio … 28&id=0001501

# 1
  • Мнения: 2 757
Разбирам родителите, които са уморени от децата си. Сигурна съм, че повечето от тях са се опитвали дълго време безуспешно да правят най-доброто за децата си, чели са книги, старали са се. Ама не се получава. Само накрая се чувстват уморени и безсилни. АМи и родителите са хора, имат нужда от почивка, спокойствие. Работи цяла седмица и иска да си почине уиикенда. Кое му е странното? Има хора, все повече, със слаби нерви. Ми по-добре децата им да ги гледа училището отколкото да се побъркват взаимно в къщи.
Малко встрани от темата. Вчера кръщавахме сина ми. Не спря да реве от самото начало до края. Ама така жално реве, като че ли го измъчват и всички останаха с много лоши впечатления от попа и цялата церемония - било варварство, очаквали всеки момент да го кастрират (понеже ритуалът стана в Руска Църква и датчаните не са в час). Цялостното мнение беше, че православието е варварска религия, която измъчва децата и изобщо всички хора (щото попа беше доста строг и безкомпромисен). Няма да се учудя ако се оплачат в UNICEF, че не съм добра майка и да ме отлъчат от детето. А вие знаете как протича едно кръщане в българска Църква - тук е същото. Само че за моето дете беше голям проблем, че трябва да го държат половин час - той искаше да се разхожда, да пипа, да бута, да се катери, да си играе с вратите, да влиза в олтара и изобщо всичко. И понеже не му се дава и той вече реве като че ли го колят. Обяснявам на ония хора, че не е церемонията виновна, детето ми си е такова, повечето деца не реват (трябва направо да им покажа видеото от кръщането на двете деца на сестра ми, да видят как онези деца гледат с интерес и не издадоха звук и всичко мина много спокойно). Моето дете си е трудно, не е като другите, реве си винаги когато не става неговата. Но кво ли очаквам да ме разберат хора, които не са минали по тоя път. Е честно ти казвам - имам нужда от поне 1 седмица да съм сама - без дете, без хора, даже и без мъжа ми. Толкова съм уморена от детето и от чуждото неразбиране и непрекъснати упреци.  #2gunfire

# 2
  • преди Варна/сега Горна Оряховица
  • Мнения: 4 258
И аз забелязвам,че все по-вече родители някак си нехаят какво става с децата им,оправданието колко много са заети и изморени не го приемам.И ние сме изморени,и ние сме прекалено даже много ангажирани,защото при нас няма почивни дни и регламентирано работно време.Оставям си работата и отивам в парка до нас да кара колело малкият,играя с него в къщи понякога,на дъщеря си и обяснявам какво и как я дебне по ъглите на неизвестното в живота пред нея,не я пускам след като се е стъмнило на вън,старая се да съм приятелката и майката едновременно за да може да споделя с мене ,а аз да и давам съветите си през погледа на ученичката ,която съм била едно време! #Cussing outКакво забелязвам  Sickмайки с колички,които си пият кафето и приказват с приятелки без да обръщат внимание на рожбите си в количките или щъкащи край масите,ревящи деца в опушени заведения,където изобщо не им е мястото и нервни викове стой мирно де,пляяс,ужасен си,човек неможе да си чуе приказката от тебе,поотраснали дечица с изрусени косици,продупчени по няколко дупки за обеци,тинейджъри обикалящи по улиците около 23-24ч ритащи по колите и псуващи,носещи шишета алкохол и пиещи направо от шишето ..ей така вървейки по пътя-къде са техните родители,нима е нормално дете на 12-16г да обикаля до това време,не го ли виждат как се прибира  ooooh!Добре ,че това са малка част от родителите ,но лошото е,че макар и малка част те не се замислят какво ще стане утре с техните деца
Медиите също имат голяма вина за агресията при децата-дават се предимно и основно филми с  носилие и цинизми,малките деца гледат безпроблемно всичко/нека гледа ,че да мълчи и да има мир в къщи/ попиват видяното на екрана и после го прилагат в детската градина,в училище и на двора.Детските филмчета,съвременните детски филмчета са просто отвратителни-груб език,почти винаги насилието поражда смеха , бой и убиване  Crossing ArmsДетските видео игри-нова ниша за възпитаване на агресивност и изкривяване на ценностната система
Прехвърлят вината на учителите за лошото възпитание,но как да се даде правилното възпитание в училище,когато го няма домашното Crossing Arms Допълнително негативи внасят и новите разпоредби за правата и задълженията на учениците
И аз искам понякога да си почина,да няма никой покрай мене,нямаме баби и дядовци под ръка за тая цел,децата са винаги и неотлъчно с нас,но един излет сред природата,една екскурзия до близка местност също разтоварват

# 3
  • Мнения: 25 447
NikiFin , разбирам те много добре. Всички сме минали по този път, а и все още го вървим - и големите деца ни изкарват извън нерви, само дето не пищят и не реват, а отговарят, иронизират, предявяват претенции...  ooooh!
Тук акцентът според мене е другаде - кой трябва да възпитава децата ни? Училището ли? Защо? Нали пращаме децата си на училище, за да научат нещо, а не да бъдат възпитавани. Подобно е положението и с детските градини и яслите. Там могат да научат много неща, да овладеят разни умения и... дотам. Възпитанието го дават/не дават само и единствено родителите и семейството като цяло.
Мисля, че точно това е проблемът с децата ни днес - отказът (бягството) на родителя от процеса на възпитание на собствените му деца. И прекалената ангажираност не е обяснение, а само оправдание. Възпитава се не само с монолози, но и с пример. А именно възпитателният пример на родителите липсва...  Thinking
Как един озлобен родител, сипещ хули, клетви, псувни на де що срещне по пътя си (шофьори, съседи, колеги, роднини...) ще възпита позитивно настроено и уважаващо околните дете?  newsm78
А за умората на родителите... И тази топла вода е открита отдавна - детегледачки, гувернантки... Защо не и съседското дете-тийнейджър, което може да заработи някой лев за джобни, играейки си няколко часа със съседското мъниче, докато родителите са на кино например? И не е ли това по-удачният вариант, отколкото да се тръсне детето на начумерена и не по-малко изнервена баба, която облъчва детето със злоба и отрицателна енергия?

# 4
  • Czech Republic
  • Мнения: 2 777
NikiFin, разбирам те, но твоето дете е малко и на тази възраст наистина има непрекъсната нужда от някой, не толкова да си поговори с него, колкото да го обслужи и поиграе. Но тук става въпрос за деца, които ходят на училище. Те са наистина по-самостоятелни, но това не означава че нямат нужда от внимание и любов. Ти сериозно ли мислиш, че би могла да оставиш детето си и съботи и недели в училище? Ами това е прехвърляне на отговорността или по-скоро истинска безотговорност! Не може да очакваме, че един учител или възпитател(колкото и добър да е) може да замести родителя! Според мен такова нещо могат да направят родители, които не са гледали детето си от малко(и то не защото не са могли да си го позволят, а просто защото не са го искали)! Нали wеекеnd-а за това да се събере семейството и да го прекара заедно - иначе не може да се говори за семейство!

# 5
  • София
  • Мнения: 1 457
Как`Сийка е права  Peace Винаги родителите са първите и основни възпитатели на детето! Ами то щом родителите били премного уморени за да се справят с едно, две или най-много 3 деца, тогава какво остава за учителите на които се падат по 20-30 деца?! Как могат те да подходят индивидуално и безпогрешно към всяко едно?!
Но има нещо друго според мен - училището вече съвсем се разврати и вместо една майка да е спокойна, че там то се учи и възпитава, ефекта май е обратен - ти го учиш на едно вкъщи, а после то се "научава" точно на обратното в училище било от по-големите батковци, било от другарчетата в клас, рожби на същите онези родители, дето искат и събота и неделя да се отърват от децата си! Ами май омагьoсан кръг се получава...

# 6
  • Мнения: 15 619
Всичко тръгва от семейството.

# 7
  • Кори Селести
  • Мнения: 5 538
Не спря да реве от самото начало до края. Ама така жално реве, като че ли го измъчват.

Племенникът ми беше подложен на същия ритуал без преди това да е заведен дори веднъж в която и да било църква.
Ти подготви ли детето за кръщенето?

За него може наистина да е било мъчение.
Водиш го на непознато място, най-вероятно мрачно и кънтящо, някакъв брадат тип му пее страшни песни, събличат го, замахват му с някакви китки и го пръскат, поливат го с вода, събрали са се разни хора и всички гледат него.

...страшно си е.

И след като си причинила това на детето искаш почивка, вместо да му се извиниш?

На мен ми е странно как хората не се съобразяват грам с децата си.
В момента, в който станат родители забравят че са били деца и става страшно.
Да искаш в уикендите детето ти да е далеч от теб означава, че си загубил всякаква връзка с него много отдавна и детето няма никаква вина за това.

# 8
  • Мнения: 46 434
За съжаление не е нещо ново, винаги е било така, но едно време се покриваше, а сега излиза веднага на първа страница ...
Имам наблюдения в/у Поправителния дом в Бойчиновци, който е затвора за непълнолетни момчета и да ви кажа, пълен е от както се помня, не само през последните 16-17 години и престъпленията са не по-малко жестоки от днешните  Confused
Хората са жестоки Confused

# 9
  • Мнения: 3 405
Никол е права. И преди е имало такива проблеми. Само че тогава ги изпращаха в ТВУ в по-голямата им част, а сега са сред нас.
Не съм за затвряне на деца с девиантно поведение, а за поемане на отговорност от страна на родители, учители и общество. Най-лесно е да кажеш - това не е мой проблем - и да продължиш да живееш.
Вярвам, че има отговорни хора и затова има такива теми, тук във форума.
Въпросът е как отговрността да се поеме от всички.

# 10
  • Мнения: 14 133
Как`Сийка е права  Peace Винаги родителите са първите и основни възпитатели на детето! Ами то щом родителите били премного уморени за да се справят с едно, две или най-много 3 деца, тогава какво остава за учителите на които се падат по 20-30 деца?! Как могат те да подходят индивидуално и безпогрешно към всяко едно?!
Но има нещо друго според мен - училището вече съвсем се разврати и вместо една майка да е спокойна, че там то се учи и възпитава, ефекта май е обратен - ти го учиш на едно вкъщи, а после то се "научава" точно на обратното в училище било от по-големите батковци, било от другарчетата в клас, рожби на същите онези родители, дето искат и събота и неделя да се отърват от децата си! Ами май омагьoсан кръг се получава...
Peace

# 11
  • Мнения: 2 757

Племенникът ми беше подложен на същия ритуал без преди това да е заведен дори веднъж в която и да било църква.
Ти подготви ли детето за кръщенето?
За него може наистина да е било мъчение.
Водиш го на непознато място, най-вероятно мрачно и кънтящо, някакъв брадат тип му пее страшни песни, събличат го, замахват му с някакви китки и го пръскат, поливат го с вода, събрали са се разни хора и всички гледат него.
...страшно си е.
И след като си причинила това на детето искаш почивка, вместо да му се извиниш?
На мен ми е странно как хората не се съобразяват грам с децата си.
В момента, в който станат родители забравят че са били деца и става страшно.
Да искаш в уикендите детето ти да е далеч от теб означава, че си загубил всякаква връзка с него много отдавна и детето няма никаква вина за това.

Не че искам да е детето далеч от мен - ако искам отдавна да съм го направила - има много начини. Просто се опитах да разбера родителите, които го искат, а не да скоча срещу тях без да се замисля. Има родители, които не могат да намерят общ език с децата си, има особени деца, трудни, които са в състояние да побъркат по-чувствителна майка, че дори и такава със здрави нерви по начало. Тези майки имат нужда от разбиране и реална помощ, а не от обвинения и критики.
И не ме разбра за моето дете. Бил е Църква и никога не го е било страх от поп. Той си е ревлив, особен, непонятен. Още не може да свикне да се къпе , въпреки че му се случва всяка седмица - реве като че ли го колят при всяко къпане. Толко свиква и с всичко останало. И всяка седмица да го кръщавам все ще си реве, че даже сигурно все повече и повече както с къпането вече само като види легена и изпада в истерия. Нормалните деца се свикват с нещо като се сблъскат с него няколко пъти и го опознаят. Що тогава моя син не свиква? Ще ти кажа - щото е като мен. И явно Господ си ме е наказал със същото чудо. Само не знам защо и как съм го заслужила - в крайна сметка никой не си избира какъв да се роди. Явно майка ми ме е проклела да видя кво е.  #Cussing out
Много добре си спомням, че бях неконтролируема, правех си квото си исках и нищо не ме интересуваше. Сега имам шанс да разбера какво съм причинявала на хората около мен  #Crazy

# 12
  • Мнения: 1 113
За мен нещата са комплексни - от отговорност бягат и родители, и учители. Един родител може да възпита детето си в чистота, опазване на околната среда, добър речник и още ред други неща, но не може да го възпита как детето да се държи в заобикалящата го среда от хора и хем да бъде това, което е като индивидуалност, хем да е толерантно към останалите. Имам предвид, че всяко дете е уникално за родителите си и докато вкъщи  семейството се наглася да живее по определен начин, съобразявайки се един с друг и най-вече с децата си, в обществото детето е този, който трябва да променя нагласите си. И тук идва ролята на учителя - да научи мъниците на гъвкавост, да им покаже, че освен тях съществуват и други, които са уникални и надарени. В последно време, обаче, учителите се страхуват да използват професията си като възпитателна и наблягат само на преподавателската част. Може би заради родители-насилници, родители-паралии, родители, които втълпяват на децата си, че имат права, но забравят да им обяснят, че имат и задължения ...

# 13
  • Мнения: 3 405
Safo, спести ми много писане по въпроса, и моето мнение е такова.
Виждам деца, които в къщи са перфектни, не използват цинизми, не нагрубяват и т.н., а сред връстниците си са други - напълно противополжни на описаното. За децата е важно да са приети в своята среда, където различните се игнорират.
Всички трябва да имаме отношение към възпитанието.

# 14
  • В полите на Пирин планина
  • Мнения: 20 316
Естествено, че родителите са отговорни за възпитанието на децата си. Училището е за образование, не е възпитателна институция. Не мога да разбера родители, които оставят децата си на самотек и очакват от тях да се самодисциплинират и да станат хора - възможно е и да стане, но е малко вероятно. Родителят трябва да отделя време на детето си, да му дава от своята енергия, да го зарежда с положителни емоции. Родителят трябва да дава насоки на детето, да му обяснява непонятните неща, да го насърчава да се развива и да знае. Родителят трябва да изисква, да поставя граници и да следи за спазването им. Родителят предава от своя светоглед на детето си, изгражда навиците му, помага му да се впише е обществото.
Родителят подпомага изграждането на личността на детето. Той е длъжен да даде насоките и да минимизира негативните външни влияния. Не да ги игнорира, а да обясни мотивирано защо това и това е лошо и защо другото - е хубаво. Ценностана система, принципи, приоритети. Как училището, медиите, обществото като цяло могата да бъдат отговорни за това? Това е персонална отговорност, акой персонифицита училището - директорът, класният, еди-кой си учител ... Тяхната роля е спомагателна и второстепенно възпитателна.

Общи условия

Активация на акаунт