Помощ за една депресарка

  • 7 820
  • 97
  •   1
Отговори
Здравейте, моля да ми простите, че не влизам с ника си, но се опасявам някой познат/не някоя от вас, а страничен да не го прочете/.
Искам съвет, подкрепа, акъл, няколко шамара, кой каквото даде, защото не ми е много ясно как да постъпя.
Историята е следната... и доста объркана в главата ми, затова ще я напиша в телеграфски стил: преди години почина баща ми; не влязох да уча медицина/ те не ме и приеха де, но аз не се опитах отново, защото вече мразех лекарите/;влязох да уча в 2 университета, коренно различни неща-сега мъча бак., искам маг. защото имам амбиция да мога и да знам, но не виждам смисъл, защото медицината беше единствената мечта за мен; имам връзка с един момък от години, но не върви, голям особняк е, винаги да се съобразявам с него и да рева и да моля за прошка, ако то реши, че съм сбъркала, да се виждаме ако е на кеф, не излизаме, само до домовете ни си ходим, с родителите си не говорим, защото той е потаен и не иска да знам нищо за него... а това са вече 6 години, нямам бъдеще с него и много ме боли; в резултат на по-горните неща, които написани изглеждат глупави и лесноразрешими проблеми, аз се чувствам зле - без желание за нищо, без цел, без амбиции, без любов, и без каквито и да било перспективи. Общо взето се чувствам доста непълноценна, а това тормози майка ми, защото го вижда всеки ден. Започнах да се отпускам във всяко отношение, и килца качих, и работата си я мотая до последния момент и често закъснявам със сроковете и се налага да си измислям идиотски оправдания-само защото не съм имала желание за нищо... или пък ме е мързяло Thinking
Не знам какво иска, като пиша това, може би вашето мнение дали има избавление, и какво е #Crazy Много е тежко да си неудовлетворен т живота си и да нямаш цели.... Аз имам, но нямам мотивация да ги постигна. Ужасно се дразня, защото хора, които познавам и бяха .... посредствени, постигат повече от мен, защото аз съм в някаква измислена черна дупка, или депресия. А да, ходих и на чичко психолог... нъцки, не ми помогна. Пих антидепресанти... нямам спомен за ефекта им. Но освен недоволството от живота ми имам и ежесекунден страх от това, че ще се случи нещо лошо... мания, ужасно е, много натоварващо психиката. Понякога вместо да направя нещо, аз седя и се тормозя, че може нещо да не е наред, или че с някой мой близък може да се случи нещо. /от както почина татко доста ходихме по болници за различни членове на семейството ми, и доста съм ревала пред реанимация или интензивно/
Съжалявам, че поста ми е дълъг, и може би несвързан, но моля, кажете си мнението. Как да се мотивирам отново, м момъка да му бия ли шута /и как, защото други покрай мен няма, а някак не ми се ще да си остана стара мома/; как да преборя страховете си, маниите и произтичащите от тях суеверия и т.н. глупости, които тровят живота на всеки здравомислещ човек, който съзнава че нещо не е наред. А се случва и да ми минават други, ощ по-черни мисли - саморазрушителни...
ПС/ защо не влязох с ника си - момъка преди следеше сайтовете, в които влизам, като ми хакваше компютъра... Имаше една друга мома, но той не говори за тези неща! Не бил влщбен в мен, но му се ще да сме заедно, а пък и ако иска да си хойка при други, Скоро разбрах, че тази е дошла в София и учи медицина... е това ме побърка съвсем!!!
Моля, моля, моля Hug

# 1
  • Мнения: 235
Слушай сега
1.Зарязваш момъка от раз , без да му се оставяш да ти спрята драми и да те депресира повече
2.Тръгваш на спорт - аеробика или каквото там решиш,ходиш всеки ден без да те мързи.
3.Купуваш си една хубава книга
4.Опитваш се да бъдеш непукист - много е важно
Те това са моите предложения за теб , вряла и кипяла съм в депресиите , страховите неврози и всички подобни случаи.Не ми се споделя точно сега откъде съм придобила опит , но лично според мен това са едни от стъпките ,които ще ти помогната да се почувстваш по-различно.
Успех и дано се оправиш скоро , ако си от Пловдив ще се радвам и да пием по кафе ако искаш.

# 2
  • Мнения: 588
Имах много подобен случай преди 6-7 години, бих му шута в момента в който си помислих горното което ти си написала (най - накрая съм си го помислила  Rolling Eyes )

Една година ревах, тръшках се, след това започнах нова работа и се запознах със сегашния ми мъж, той ме нави да завърша че предния 5 пари не даваше, родихме си страхотно детенце.

От тогава само си викам: "Ох, ква съм късметлийка че съм се отървала от оня"
Според мен цялото неудовлетворение при теб е от този мъж, разкарай го, намери си нова работа (или кандидатствай пак медицина), намери си нов мъж, ходи по купони (не с неговите приятели, а с твоите), и работата ще е на 6, гаранция!

# 3
  • Стара Загора
  • Мнения: 1 448
Нямам идея какво бих могла да ти напиша и с какво бих могла да ти помогна.
Относно медицината-щом ти е била такава страст, не е трябвало да се отказваш, а да продължаваш да пробваш да те приемат.ЩОм сега учиш други-завърши си.След време нещата може да се обърнат коренно и да се окаже, че е голям плюс, задето си учила това Peace.
За работата-май има такива моменти при всеки.Опитай се да я направиш интересна за теб, да е все едно е вид игра (нямам идея какво работиш, но би трябвало да има начин да се променят нещата).
За момчето-ами май не е за теб (поне аз мисля така).
Цитат
Не бил влюбен в мен, но му се ще да сме заедно, а пък и ако иска да си хойка при други
Мисля, че той незнае какво иска и е неориентиран, някак недорасъл ли, незнам как да го обясня.Ти си решаваш все пак.Но за тези 6 години, които сте заедно съпостави "+" и "-" на връзката ви, какво ти е дал, какво сте преживели, как си се чувствала...
Успех и не се отчайвай.Живота е като приливите и отливите(винаги се редуват и идват).
  bouquet

# 4
  • преди Варна/сега Горна Оряховица
  • Мнения: 4 258
   Flowers SunflowerСменяш си прическата
    261uuтръгваш на аеробика или нещо подобно
   byeзарязваш тоз хубавец
  newsm26 стегни се-ако ти не си помогнеш  ooooh! няма кой
   yesи си повтаряй-аз съм важната
 Stopнепропилявай живота си ,а го вземи в ръце
 newsm78 трябвало е да учиш това,което ти е харесвало,тъкмо си щяла да имаш възможност да бъдеш добър медик и да помагаш на болните  Flowers Rose Flowers Roseмоите съболезнования за загубата на баща ти
...няма да останеш стара мома  Naughty когато се вземеш в ръце,промениш външният си вид,започнеш да се движиш в нова среда ...ще се усетиш нов човек,готов за нови подвизи
 newsm10 newsm51

# 5
  • Мнения: 86
Здравей!Не обичам да давам съвети и да поучавам,но и аз съм в някаква депресия и знам колко е важно да усещаш нечия подкрепа,пък било и от непознат.
Имаше някаква поговорка "По-добре сама,отколкото зле придружена",това по отношение на момъка.След като сама казваш,че не е за теб какво се чудиш,и разбира се че ще намериш друг,но трябва да мислиш по-позитивно и да се огледаш.Щом е такъв от сега няма да се оправи,а ми се стува,че с него си нещастна.Е,какво следва-разкарай го.
 Казваш че си се отказала от медицината,след като си се разочаровала от лекарите,ами докажи на другите и на себе си,че има и друг вид лекари,които дават и сърцето си в работата и съм сигурна,че ще бъдеш от тях.
 Нямаш нужда от анидепресанти,кажи че си силна жена и вдигни глава,защото има за какво да се живее-заради близките ти,приятелите,заради себе си и не на последно място заради самия живот.Той ще е такъв какъвто си го направиш.Излез погрижи се за себе си,пий едно кафе с приятелка и се огледай на масата до теб може да стои твоя човек.
 Пожелавам ти по-бързо да разкараш тези черни мисли от главата си и веднага се усмихни.
 Целувки.Чао

# 6
  • Мнения: 83
Мила моя, твоите кахъри са бели. Знам, че отстрани е много лесно да се говори, но съм преживяла доста неща, а и сега ми е доста труден живота, изпълнен с проблеми от различно естество, вследствие на което съм стигнала до един извод: ако ти сама не си помогнеш, не очаквай някой друг да го направи. Имай предвид, че веднъж се живее и не прави евала на тоя и оня, на разни мухльовци, дето те дърпат надолу. Според мен всяка близост с някоя личност трябва да ти носи някаква удовлетвореност и емоция, а ако не е така -  аз лично се отдръпвам.Моята мечта също беше да завърша медицина и до ден днешен също съжалявам, че не ми достигна смелост и куп други неща за да поема по този път, но пък завърших нещо близо до медицината, коете също си има своя чар. На този господин му бий шута без да се замисляш, излизай по-често с приятели, колеги, прави нещо, което ти харесва - фитнес, аеробика, плуване или нещо от сорта и си избий от главата черните мисли. Аз когато съм зле си казвам, че на света има толкова нещастни хора - ама наистина нещастни - които няма какво да ядат, къде да спят, неизлечимо болни или дечицата им, така, че твоите болки не са за умиране, зачеркни стария си начин на живот и започни нов - с нови хора, приятели и скоро ще видиш, че ще срещнеш някой готин пич, който ще те обича и уважава и ще си кажеш "Как можах да си губя 6 години от живота с тоя мухльо''. Желая ти успех и горе главата - ние жените сме силни.  bouquet

# 7
Благодаря на всички ви, ще остана днес цял ден във форума и с интерес ще следя мненията ви, защото ми се иска да направя някаква промяна вече Praynig но и да е за добро:)
За медицината си го мисля... обаче на 25 да започна медицина, с 2 други образования завършени... ще си уча цял живот, не знам дали психически ще издържа, но истината е, че не влизането ми в МА ме накара да се чувствам непълноценна още навремето, и сега се чудя защо сами и бак. и магистратурите, ако нямам цели в тази насока... глупаво, а?
Момъка... знам си аз, че "-" са много повече от"+", но ми  е трудно, а и като повечето жени ме е страх да не остана сама.
Работя като преводач на филми... да се изфукам, че сега по БТВ върви мой филм Embarassed- няма нищо общо с ученето ми... биолог съм. И е много кофти, когато не успея да се справя навреме, защото работата ми харесва, не ми се иска да я загубя, защото нямам тонус и желание за справяне навреме.
Приятели и купони..... няма, все едно са потънали в дън земя. Имам само единични приятели които не искат да излизат общо, а да сме поотделно, все едно да ме използват за кошче за душевни отпадъци, а не за компания и забавления... А негови приятели не познавам - само момчето, което ни запозна. От тук произтича и затворения кръг - депресия-нежелание за излизане-липса на компания-няма къде да го срещна новия-оставане със стария-липса на приятели-депресия)
Колко съм сълзлива... я пратете и по един-два шамара:)

# 8
Напълно съм съгласна, че има много по-тежки проблеми от моите... когато татко почина бяха много тежки времена, може би от тогава сега ми се отразява, и в такива елементарни поводи намирам повод за нещастие. Точно защото осъзнавам колко е абсурдна ситуацията моля за поглед отстрани, защото докато ми седят в главата нещата са ужасни, кажа ли ги... мога и да им се посмея... н факт е, че душата ми се разяжда от непрестани терзания за нещо лошо.
Благодаря ви, много сте мили, затова си харесвам форума smile3525 smile3521

# 9
  • Стара Загора
  • Мнения: 1 448
Нещо, което бях прочела от някой потребител и ми хареса (не мога точно да го цитирам, но ще пробвам Embarassed става въпрос за теб и момчето : )
Това е като да си в автобус.Седалката до теб да е заета и никой няма да седне, защото не си сама.
Млада си и живота е пред теб (както се казва).Той не е единствения.Има толкова мъже.Работата ти е страхотна, това, което си учила е супер, както казаха и другите-зарежи го, направи си нова прическа, тренирай, намери си хоби, радвай се на прекрасната си работа, а след време ще се появи и твоята половинка, ще видиш!
Вече си видяла, че той не е за теб.Тогава защо още си с него и си губиш времето.Те така ще минат още 5 год., ти ще си  на друга възраст, него "вятър ще го вее на бял кон" и какво...До като си с него може да те харесва друг, но да не смее да ти го покаже.Не си губи времето, а действай!!!Мъжът на живота ти е някъде около теб, но просто за момента не се засичате.
Не си пропилявай времето с някой, който не го заслужава, а работи върху щастието и бъдещето си!!!

# 10
  • Русе
  • Мнения: 755
Много хубави съвети са ти дали момичетата преди мен  newsm10, от всяко мнение можеш да вземеш по нещо и ще си нов човек. Какво мога да добавя- запиши се на някакъв курс- шофьорски, език, компютри(нищо, че може би нямаш нужда), йога или каквото и да било за да попаднеш в нова среда, търси възможности за социалн контакти и за срещи с нови хора, без намиранито на "принца" да се превръща във фикс-идея.Всяко ново начинание обогатява с опит и нови приятели.Но не се затваряй сама в къщи да чакаш този момък, който ще те използва докато си му удобна.Ти си ЧОВЕК и се грижи за себе си и за близките си(майка ти).УСПЕХ!

# 11
  • Мнения: 107
Мисля, че този човек не гледа   сериозно на връзката ви! Как така на 25 години никъде не ходите?! За шест години  познаваш само един негов приятел Sad Според мен не е човека, с когото ще си щастлива... Започни промените от него, спорта ще те тонизира, наистина ще се почустваш мноооого по-добре. Завърши си тези образования и запиши медицина. Какво им е на годините ти? Те сега записват на по 30-35 години да учат.
Дано да не съм прозвучала много наставнически, ама наистина го мисля Embarassed
Успех ти желая Simple Smile    

# 12
  • Мнения: 293
липсва ти компания!! ми че тоя форум за какво е   Party

ако си от сф и обичаш бира ...  Hug  Laughing


да, бе, това си беше откровена свалка от моя страна  Mr. Green
предложението ми беше предпазливо, па знам ли, мо'е да не ми харесваш компанията  Grinning

Последна редакция: ср, 11 окт 2006, 13:23 от Чесън

# 13
  • София
  • Мнения: 978
Разкарй младежа колкото се може по скоро. Няма от какво да се страхуваш, че ще бъдеш сама. Излизай повече с приятели и се забавлявай.
Всичко ще се нареди, просто трябва малко да се стегнеш и да довършиш започнатото. Успех и горе главата.  bouquet

# 14
Simple Smile прави сте, прави... сега остава да намеря малко смелост.
Хм, ама защо всички ми говорите за спорт, та нали ме мързи Embarassed Шегувам се,  за това сте прави...
Ама ако ми кажете и как, според вас, да се отърва от негативните мисли... може би пък като съм прекалено заета няма да мога да мисля... да, ама не, защото ми се случва да седя и да работя денонощия /у дома/ без да спя... ами, дори и тогава мисля за глупости, за смърт, за нещастия, много е трудно...

Мдам, от София съм... мдам, обичам бира:) т.е. навита съм и на светски живот с която от вас си предложи щедро компанията:)

Общи условия

Активация на акаунт