Тема за размисъл...А трябва ли...

  • 1 271
  • 17
  •   1
Отговори
  • Sofia
  • Мнения: 4 562
По повод този стих....Наистина, трябва ли?
Толкова искаме децата ни да са борбени, самостоятелни, инициативни, РАЗУМНИ!, а какво ли им е на милите в главичките...


КОГАТО СИ МАЛЪК
Р. Москова

Когато се чувстваш
И малък, и сам,
Така ти се иска
Да бъдеш голям!
Сам да решаваш,
Сам да избираш,
Сам да си съдиш,
Че кой ще те спира?

Кой ще те гледа
Отгоре надолу?
Кой ще те учи
И все ще мърмори?
Кога ли най-сетне
Ще порастеме?
Така им е лесно
На всички големи!

Ти казваш “Не мога!”
Те казват “Не!
Трябва да мислиш, че можеш поне.
Трябва да бързаш,
Не клюмвай глава!”
Трябва! Все трябва!
Все трябва!
А трябва ли, а?

# 1
  • Мнения: 253
  Прекалено много искаме от децата си. Преди около година дъщеря ни се обърна и ни каза: " Аз съм само дете "  Confused   Много гадно ни стана  Embarassed
 
  Когато ние бяхме малки май не беше така  newsm78

# 2
  • соросоиден либераст и умнокрасива евроатлантическа подлога
  • Мнения: 13 650
Изисквам това, което той иска и знам , че го може......така хем се чувства важен, че може, хем- знае, че изпълнява........и аз си спомням, че мечтаех да порасна, за да мога да правя това, което искам.......гледам така да се държа с детето си, че да се радва, че е дете.....

# 3
  • Кацнала на едно дърво.
  • Мнения: 3 192
Никога не съм искала да порасна. Добре ми е било, значи. Сега пък (когато съм на една достолепна възраст), за нищо не света не искам да съм по-малка. Добре ми е, значи.  Laughing

# 4
  • с/у ОколоМръсТното
  • Мнения: 19 148
Ми май трябва...
Инак живота ще каже - не трябваШ.

# 5
  • Мнения: 3 089
аз пък винаги съм искала да порасна. всъщност имам едни 10 години, които си мисля, че са ми излишни. абсолютна загуба на време бяха за мен. което не значи, че детето ми ще бърза да порасне като мен. явно просто трябва да внимаваш за знаците, които детето ти изпраща и да се водиш по тях.

# 6
  • Мнения: 504
Никога не съм искала от нея нещо неприсъщо и без време.
Искам само да расте щастлива и да задържа детството й толкова, колкото тя пожелае.

Наистина са толкова мънички и беззащитни...
Ама са и големи манипулатори, да ви кажа. Понякога много умело се възползват от това, че са малки.

# 7
  • Mediterraneo
  • Мнения: 38 051
Моята е още малка, но не мисля, че изисквам от нея неща, за които тя не е готова.

# 8
  • Мнения: 3 861
От много малка изискваха от мен, много...беше ми гадно, сега съм им благодарна. Сега и аз изисквам от Калоян, знам, че е за негово добро

# 9
  • Мнения: 5 877
ъх, тази вечер изисквах от нея да спре да скача по леглото, ама не спря и си цапна брадичката.

не знам дали изисквам... вие изисквате ли от цветето да порасне и да разцъфне, като го поливате и му сменяте саксията, и гледате да не му липсва слънце? Правя каквото мога и се радвам на каквото се получи. Слава богу, поводи за радост бол.

# 10
  • София
  • Мнения: 6 477
Точно тази вечер мислих много по тези въпроси. Поводът беше ужасният стрес, който изпитва малката по повод на детската градина. До там, че нощем се мята из леглото и шепне - не на надинаааааа.....Не издържах и се обадих на моя приятелка-психолог и тя каза, че трябва да намаля стреса на детето. Да си представя колко страшно сама се чувства, оставена за 8 часа в детска градина, нова среда, някакви големи хора, които не са близки, а от нея се изисква да прави какво ли не! Та не ми се иска детето ми да бърза да порастне. Затова май на първо време ще я прибирам на обед от градината докато се поуспокои и започне отново да се радва на нещата.
Иначе аз също бързах да порастна заради големите изисквания на майка ми и не мисля, че съм била много щастливо дете и още повече - щастлив голям човек....Май обратното - доволно често изпадам в депресии и неувереност, което никак, ама никак Naughty Naughty не искам да се случи с моето дете!

# 11
  • Мнения: 3 405
Искаме това, което е по-силите му, а децата имат много сили, в много стресиращи ситуации те се справят много по-добре от нас.
А когато не могат, ние сме до тях.
Трябва да наблюдаваме внимателно децата си и да се учим от тях на нещата, които отдавна сме забравили - онези детските, истинските и наистина важните. Grinning

# 12
  • Мнения: 1 077
Ами, не, не винаги трябва...
Понякога трябва, някои неща неща дори почти винаги...
Но повече обикновено "е добре да"...
Но и да не станат както "е добре", ще станат по-друг начин, както ни се ще  Mr. Green... а може дори да е по-добре... Т.е. със сигурност е добре да изпускаш парата и да правиш глупости.

точно каквато е алегорията ан Ницше с камилата, лъва и детето. Има "трябва", има "искам", но има и "мога" - а символ на това е спокойно играещото и творящо дете. Всеки минава през камилския си период, важното е да не остане там...  Mr. Green

Абе, се отплеснах...

Но като дете още много ме беше впечатлило следното  "Доброто дете е щастливото дете".... дълбоко съм убедена в това. И някое от основните понятия в това твърдение има нужда от развитие, това със сигурност не е "щастливо".

Да не навлизам обаче в темата за "доброто дете"...и най-лошата асоциация с него - "послушното дете". ... А как мразя въпроса "Слушкаш ли?"....

Последна редакция: пн, 09 окт 2006, 11:13 от belyata

# 13
  • При хората, които обичам
  • Мнения: 3 192
Понякога трябва...Изисквам от тях да мислят, да чувстват красивото, да не мрънкат, а да се опитат да се справят с проблема...
Деца са, да. Но един ден ще пораснат и клетката ще се отвори, майчините ръце ще ги пуснат и те ще трябва да се справят сами.

# 14
  • В полите на Пирин планина
  • Мнения: 20 317
Ами понякога наистина "трябва". Не всичко на този свят е по желание - има и задължения ... Не ми се иска на съм трърде изискваща и се старая да се озаптявам на време... Следователно всяко нещо с мярка е хубаво, а прекалените неща - не. Всеки си преценява къде са границите на "трябването". Детето само ни показва и ни води - само трябва да имаме очи и уши.

Общи условия

Активация на акаунт