от доста гогини много хора са ми намеквали ,че съм осиновена но аз не бях обръщала внимание-сега се случи нещо което ме накарада се замисла.Ккак мога да разбера дали съм осиновена?Майка ми е била на 39 г. когато казва че ме е родила,но най-интересното е че акта ми за раздане е издаден май месец а аз съм родена януари?Ако някои може да ми помогне моля да ми пише?
- Публикувана: 5 окт. 2006, 13:45 ч.
- Последно мнение: 13 окт. 2006, 22:45 ч.
как да разбера дали съм осиновена?
Първия и най-сигурен вариант е да говориш с майка си.Но предполагам,че е възможно и там където се издават личните документи и акта за раждане да си искаш досието-вътре би трябвало да пише.Поне ние когато издавахме на децата актовете за раждане(те са осиновени)служителката ни каза,че когато навършат 18 имат право да си видят досието и да разберат истината за себе си.
Желая ти успех в търсенето на истината и дано тя да не те нарани,а напротив да те направи по-силна и по-мъдра.
С най добри чувства: майка осиновителка
Желая ти успех в търсенето на истината и дано тя да не те нарани,а напротив да те направи по-силна и по-мъдра.
С най добри чувства: майка осиновителка
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=87541.0 прочети това и дано намериш истината за себе си и спокойствие за душата си!
значи отидох в есграон и служителката ми каза че няма право да казва такава информация-казах 4е би трябвало да мог ада проверя и тя извика шефката си .Тя провери и започна да ме гляда как ще реагирам ,казах и че просто искам да знам дали е истина-и тя каза че от това което вижда е почти сигурна 99%,че е вярно-стана ми много едно такова и аз не мога да го опиша,защо не са ми казали,защо баба не ми е казала тя дефакто ме отгледа и беше много силна жена?Мисля си да ида и да подяря поне едно сцвете на майка ми и да и кажа благода5ря а това което е направеила за мен-аз все пак съм имала късмет.Незнам тя как щ ереагира ,не смея да споделя с мъжа ми ,защото е особен и не се знае как ще реагира...Изобщо незнам какво ми е на душата...Чудя се коя е тази която ме е изоставила и знае ли каква чудесна дъщеря има и 2 прекрасни внучета,а дали имам братя сестри.Бясна съм и на тази леличка ....Изобщо....
Това което си решила да направиш е най-прекрасното нещо което скоро съм чувала
Наистина е тежко и объркващо да научиш истината след толкова години,но времената бяха други тогава.Предполагам,че са скрили за да те предпазят(поне така постъпиха мои близки)и когато мисленето на хората се промени поне малко вече беше късно и доста болезнено.Коя майка иска да нарани умишлено и съзнателно детето си(с малки изключения).Обикновено когато изпуснеш момента оставяш на съдбата тя да реши.
Бъди силна!!!И те поздравявам още веднъж за решението което си взела.
Наистина е тежко и объркващо да научиш истината след толкова години,но времената бяха други тогава.Предполагам,че са скрили за да те предпазят(поне така постъпиха мои близки)и когато мисленето на хората се промени поне малко вече беше късно и доста болезнено.Коя майка иска да нарани умишлено и съзнателно детето си(с малки изключения).Обикновено когато изпуснеш момента оставяш на съдбата тя да реши.
Бъди силна!!!И те поздравявам още веднъж за решението което си взела.
и аз бих ти казала същото - тогава времената бяха други. Също те поздравявам за взетото решение и за начина, по който си го намислила. Дано да мине всичко по най-добрия начин! Иска ми се след време и моят син да дойде и да ми благодари по този начин, но то май зависи и от това, как ще го възпитавам. Та мисълта ми е - виж колко хубаво те е възпитала твоята майка (въпреки, че тогава не е имала смелостта да ти каже истината). Каквото и да решиш, каквото и да направиш, успех!
А е възможно да е искала да ти каже, просто да и е трудно да започне темата. Това което си решила да направиш е чудесно, и дано да намериш сили да го направиш. Защото аз така и не събрах смелост, за подоно нещо. После реших, че не е нужно, просто всеки ден и доказвам колко, много я обичам. 