Публикувана: 5 окт. 2006, 10:25 ч.
Последно мнение: 8 окт. 2006, 19:30 ч.

Как бихте постъпили?

1 854
23
1

5 окт. 2006, 10:25 ч.

Мнения: 8 944

Здравейте всички!
Дъщеря ми, която вече е първи клас, е с вродена аномалия на едната ръка. Тя по принцип не обръща никакво внимание на различието си, което много ме радва и се надявам да е така занапред. Никога за нищо не съм я ограничавала.
Но сега тя има огромно желание да я запиша на танци.
Животът ме е научил да си давам трезва оценка на нещата. И с риск да прозвучи по-... грубо - според мен танците не са областта, в която тя би могла да се изяви максимално. Имам предвид, че моята теория е, че за да се чувства и занапред на равно с останалите, е необходимо да е по-добра от тях в нещо. Това нещо за нея е рисуването. Смятам, че това е областта, в която тя трябвало да се развива и към която ще я насоча.
От друга страна пък не искам в никакъв случай да я лишавам от нещо. Дори не мога да й дам някакво обяснение защо не ми се струва подходящо да я записвам на танци.

Вие как бихте постъпили?

# 1 5 окт. 2006, 10:28 ч.

густо майна Филибето
Мнения: 8 538

Тя ли иска да танцува? За какви точно танци става дума?
Мисля, че щом ти преценяш, че танцуването не е за нея и ще й донесе отрицателни емоции заради отношението на другите деца, не трябва да я записваш. На тази възраст децата не могат добре да преценят възможностите си.
Какво не може да прави с ръката? Питам, защото съм играла дълги години гимнастика и модерен балет. Там се иска добра пластика на ръката, но ако е за народни танци може и да се справи.

# 2 5 окт. 2006, 10:41 ч.

Мнения: 1 588

Дъщеря ми е със синдром на Даун и като всички дечица с този синдром много обича музика и да танцува. Мисля да я запиша по-нататък на танци, не защото я очаква кариера на танцьорка, а за да й доставя това удоволствие... Странно ви звучи сигурно, но съм чела за други деца с този синдром, които са записани да танцуват или да играят гимнастика...

Като дете бях член на една танцова група за класически и естрадни танци в Силистра (заедно с мен в групата беше Наташа - учителката по танци на Галя от Сатен) от 1ви до 5ти клас. Имам много хубави спомени от този период. Имахме страхотна ръководителка - арменка, с прекрасен подход към децата. Много я обичахме! Показването пред публика е важно, разбира се, но основната част от заниманията са репетициите, а това значи многократни упражнения, за да се изчистят движенията, привикване на труд, подобряване на физическия статус, групови занимания с още много деца, повишаване на двигателната и музикалната култура.

Според мен я запиши на танци и дано имате късмет с ръководителката.

Впрочем нищо не пречи да я запишеш и на рисуване. Това са две направления, които ще развиват различни нейни способности и ще се допълват, а няма да се конкурират и задушават едно друго...

# 3 5 окт. 2006, 10:55 ч.

Мнения: 8 944

Става дума за спортни танци.
На първо място смятам, че наистина дъщеря ми няма бъдеще в тези танци.
На второ място ме притеснява интегрирането в този своеобразно нов колектив, изяви пред публика и т.н.
Бях адски притеснена от започването на първи клас. Страхувах се да не би дечицата неволно да й обърнат внимание върху различието й. Слава богу, възприеха я съвсем нормално и досега никой нищо не я е попитал. Ако я запиша на танци, тов би означавало да преживея същите тревоги с нов колектив от деца и този път не зная дали ще имаме същия късмет - да я приемат без въпроси.

Ох, сигурно ви се струват много повърхностни нещата, които ви обяснявам...

# 4 5 окт. 2006, 10:56 ч.

Анкх-Морпорк
Мнения: 3 476

Не убивай мерака на детето, вероятно иска да е заедно с другите - на тази възраст е така.
Поговори с учителката и дано разбере, винаги може да направи някаква промяна в хореографията, та да не си личи проблема с ръката. Зависи от танците де... Но при добро желание все ще измисли нещо.
Тук се сетих за руския летец Алексей Мересиев, дето останал без крака, но искал да управлява самолет отново. И като се явил на комисия, лекарите "тактично" му казали руската поговорка "Безкракият не може да танцува", а той се разтанцувал с протезите, за да покаже, че може... и им събрал очите. Пуснали го и да лети.

Сега гледам - спортни танци - знам ли - а ако партньорът й мести ръката, това проблем ли е?

Тя на тази възраст въобще не мисли за бъдеще и тн. И никой не е казал, че ще се явява на състезание.
Въпросът е танците да я научат на гъвкава походка, координация на движенията, и освен това да танцува за удоволствие.

Голямото ми дете беше с панически страх от водата, записахме я на плуване, ходи 2 години и не се научи да плува кой знае как, ама поне се престраши донякъде. Нещо такова искам да кажа - да ходи за кеф и за упражнения.

Последна редакция: чт, 05 окт 2006, 11:01 от firebird

# 5 5 окт. 2006, 11:08 ч.

Мнения: 1 588

Цитат на: utro77 в чт, 05 окт 2006, 10:55

Става дума за спортни танци.

А няма ли да се навие за някакъв друг вид танци?

# 6 5 окт. 2006, 11:12 ч.

Мнения: 1 588

Цитат на: utro77 в чт, 05 окт 2006, 10:55

Даже и някой нещо да я попита, това не значи, че не я възприемат нормално... Според мен най-вече от нея (т.е. от възпитанието, което си й дала) зависи доколко децата ще я възприемат нормално. А ти явно си се справила, просто продължавай в същия дух...

# 7 5 окт. 2006, 11:41 ч.

Мнения: 2 242

Аз лично не бих я спрял. Зависи разбира се от състоянието на ръчичката и. Ако нещо от танците може да е противопоказно, тогава да. Но иначе... Нека танцува!

# 8 5 окт. 2006, 11:52 ч.

София
Мнения: 418

И аз си мисля, че можеш да я пуснеш на танци. Не можеш да я държиш под крилото си винаги от страх, че няма да успее или ще бъде наранена... Дори да не се получи, може да се откажете, но нека опита. Ще знае, че си е "нейно" решение. И според мен това също е начин да не се чувства различна и ощетена. А освен това я запиши и на всичко друго, за което смяташ, че има наклонности.
В колкото повече "колективи" влезе, и то точно сега, когато децата са много гъвкави, адаптивни и толерантни, толкова по-лесно ще й бъде да остоява себе си в бъдеще.

Не се тревожи - дъщеря ти е чудесна и очевидно се справя прекрасно. А значи и ти си прекрасен родител, не позволявай на страховете си да те разколебаят.

# 9 5 окт. 2006, 12:38 ч.

густо майна Филибето
Мнения: 8 538

В залите за репетиции винаги между децата се коментира кой може и не може да направи това или онова, има един вид съревнование и неможещите се гледат отвисоко. Много е важен подхода и авторитета на ръководителя. Когато става дума за спортни танци, в началото само усвояват стъпки, но ако се наложи да танцува с момче и то вземе че откаже ? Много е деликатна ситуацията, аз не бих записала точно на спортни танци при това положение.

# 10 5 окт. 2006, 12:47 ч.

Мнения: 1 588

Вярвам, ще ви е интересно и може би полезно:
http://www.netinfo.bg/?tid=40&oid=939026

# 11 5 окт. 2006, 12:49 ч.

София
Мнения: 1 044

Не я спирай! Баща ми е с вродена аномалия на дясната ръка и е най-големия пич, който познавам - има висше образование, до пенсионирането си работи като инженер в завод, кара кола, дългогодишен спортист е, всички майстории в къщи ги върши той - шпакловане, боядисване, т.н., никаква домакинска работа не му се опира, сега гледа и малката ми дъщеря, която е на 1 г. и 5 месеца. Изобщо нищо не му се е опирало и има страхотно самочувствие. Не я спирай да се занимава с всичко, с което се занимават и другите деца и успех в танците.

# 12 5 окт. 2006, 12:53 ч.

Мнения: 2 543

Не рзбрах в кой град сте, но едно единствено ли е мястото, където може да се танцуват спортни танци? Имам предвид - само като спорт ли могат да се тренират? Няма ли и клубове, които да са само за любители, без учителите да ги готвят като спортисти? Или тя точно това иска - да тренира като спорт? Защото, ако просто й се танцува, без да има амбиция за кариера като състезател, не виждам някаква пречка да го прави. Важно е да задоволяваме такива желания на децата си. Това, че тя иска да е сред връстниците си и да танцува е толкова хубаво, че просто ми се струва егоистично, заради твоите притеснения да й го отнемеш. Казвам го с най-добри намерения, дано не ти звучи грубо. bouquet

# 13 5 окт. 2006, 13:07 ч.

Мнения: 2 327

Цитат на: utro77 в чт, 05 окт 2006, 10:55

Бях адски притеснена от започването на първи клас. Страхувах се да не би дечицата неволно да й обърнат внимание върху различието й. Слава богу, възприеха я съвсем нормално и досега никой нищо не я е попитал. Ако я запиша на танци, тов би означавало да преживея същите тревоги с нов колектив от деца и този път не зная дали ще имаме същия късмет - да я приемат без въпроси.

На мен ми се струва, че по скоро ти се тревожиш, а тя си приема нещата нормално...
Не го спирай детето. Все пак е малка още за да мисли за кариера... Ако не и хареса и сама ще се откаже.
А за въпросите - мисля си че по-нормално е децата дори да питат какво и има. Те са си любопитни по природа, нали така опознават света. Нищо нередно няма в техните въпроси, стига дъщеря ти да не се притеснява да отоговори.

# 14 5 окт. 2006, 13:26 ч.

густо майна Филибето
Мнения: 8 538

Тук май само аз съм контра, редно е да се обоснова. Моят баща е с липсваща китка на едната ръка. Злополука през детството. Той също се е реализирал в живота, справя се с абсолютно всичко,има много приятели и самочувствие, но..... голямата му болка е , че е бил пренебрегван от момичетата заради недъга си.Дълго време това е имало траен отпечатък. Затова спортните танци според мен не са най-подходящото занимание (всъщност така и не разбрах за каква точно аномалия става дума)

Препоръчани теми

Епилепсия - ТЕМА 27

За помощите от БЧК - 2 тема

Хиперактивност с дефицит на внимание - тема 9

Хипоспадия 9 или деца с урологични заболявания оперирани в Сърбия

Причина:

Причина: