Здравейте, ето след седмица и по -малко навършваме три години. Предстои ни тръгване на градина. На мен съответно ми се изправя косата от ужас. Малкия , не че е моето дете, но е свръх привързан за нас, плаче като излезе от къщи който е да е от нас - батко му, племениците, баща му. Който е дошъл за час, два, става голям наш приятел и следва много плач при сбогуване. Стигнали сме до там, че го извеждам на разходка преди баща му да е тръгнал на работа, за да не плаче. Та, сега си представям вече ,как малкия ще плаче в градината, като го оставяме. Но това е само едната страна на проблема, другата е че още не говори, ака още в гащите, освен ако не го издебна и го хвана по гримасата. Питам се, дали ще трябва да му слагам памперс или ще има ли някой, който ще иска да му слага памперс, поне за обедниа сън, и да остава с него докато ида да си го взема. Последното ми притеснение е, че от известно време ми отказа да яде готвено, караме на сухоежбина - филийки, кебапчета, мусака, кифлички, пържени яйца със сирене, месо , задушени сартофки. Но такива работи не готвят в градинката, там са супи, таратори, манджи разни. Той около 2години и половина ги отказа тези гозби. И ми се е свило сърцето.Дайте някакъв съвет, как да подходя, как да избегна стреса който неминуемо ще последва. И без това закъсняваме с говора, един стрес само ни липсва, и съвсем ще се объркат нещата.
- Публикувана: 3 окт. 2006, 08:23 ч.
- Последно мнение: 3 окт. 2006, 16:29 ч.
Детски стрес от първа група.
Здравей! Единственото, което мога да те посъветвам е да го даваш по-спокойно. Децата усещат тревогата и го преживяват по-тежко. Обясни на детенце, че в градината е хубаво, че има деца, играчки, песнички... Което дете не е тръгнало-то не е свикнало. Едни по-бързо, други по-бавно, така е.
За памперса - не знам, трябв да попиташ. По-важното е, че там няма гърнета, ползват само тоалетни. Ще свикне да си казва, но ти слагай пповече дрешки за преобличане. Големи сте, и едва ли ще се случи да се наака повече от един път.
Колкто до яденето-ще свикне. Децата наоколо вършат чудесна работа, като всяко гледа да е като другото.Важното е да не го насилват, пък от три яденета все ще си хареса да хапне нещо.
За говоренето изобщо не се притеснявай. Ние преди 2 седмици навършихме 3г., а почти никой не му разбира, въпеки че се опитва да говори всичко.
Просто се зареди с положителна енергия. Първо убеди себе си, че е за хубаво, а пък детенце ще свикне до няколко седмици.
Успех!
За памперса - не знам, трябв да попиташ. По-важното е, че там няма гърнета, ползват само тоалетни. Ще свикне да си казва, но ти слагай пповече дрешки за преобличане. Големи сте, и едва ли ще се случи да се наака повече от един път.
Колкто до яденето-ще свикне. Децата наоколо вършат чудесна работа, като всяко гледа да е като другото.Важното е да не го насилват, пък от три яденета все ще си хареса да хапне нещо.
За говоренето изобщо не се притеснявай. Ние преди 2 седмици навършихме 3г., а почти никой не му разбира, въпеки че се опитва да говори всичко.
Просто се зареди с положителна енергия. Първо убеди себе си, че е за хубаво, а пък детенце ще свикне до няколко седмици.
Успех!
В началото е трудно, но един е съвета - стискай зъби! Въоръжи се със здрави нерви, карай го спокойно и доколкото ти е във възможностите - не се обвинявай,че си даваш детето на градина и не му се карай на детето. Всяко дете плаче в детската. И както някой бе казал тук във форума - Няма дете несвикнало с градината, има майки,които не могат да свикнат,че детето им ходи на градина! А за яденето не се притеснявай! Това са бели кахъри. И за говора и за всичко останало! Детето ще дръпне бързо в градината сред наборите!
Цитат
И както някой бе казал тук във форума - Няма дете несвикнало с градината, има майки,които не могат да свикнат,че детето им ходи на градина!
Ааа, с това не съм съгласна. Има деца, които до 4та група ходят с огромно нежелание, но много майки игнорират какво мислят децата по въпроса и те накрая просто се примиряват. На въпроса: не знам, сложна е ситуацията, хубаво е да си спокойна, но още по-хубаво е да си следиш реакциите на детето и ако не му пасва средата - да търсиш и други варианти.
Определено в началото ще плаче, но ще си намери приятели и след време ще трябва да изчакаш - да си свършат играта - та да го прибереш.
За памперса - виждала съм деца с памперс в ДГ, но покрай другите по-бързо се научават. Моите са си изработили режим от ДГ - не акат там, само в къщи. Слагаш резерва дрешки.
Не говори добре - ако иска нещо, то намира начин да го каже. Помежду си децата се разбират. В ДГ много бързо напредват с говора, не мога да го обясня, но е факт.
Храната - говорих предварително с госпожите, да не ги карат да си изяждат всичко. По-добре малко гладни, отколкото отвратени за винаги от някой храни. Но храната им е вкусна и гледайки едно от друго нещата потръгват.
Знам, че сърчицето ти ще се свива и няма да имаш търпение да свърши деня, та да разбереш как е минал, но се изживява, а след време се питаш защо.
За памперса - виждала съм деца с памперс в ДГ, но покрай другите по-бързо се научават. Моите са си изработили режим от ДГ - не акат там, само в къщи. Слагаш резерва дрешки.
Не говори добре - ако иска нещо, то намира начин да го каже. Помежду си децата се разбират. В ДГ много бързо напредват с говора, не мога да го обясня, но е факт.
Храната - говорих предварително с госпожите, да не ги карат да си изяждат всичко. По-добре малко гладни, отколкото отвратени за винаги от някой храни. Но храната им е вкусна и гледайки едно от друго нещата потръгват.
Знам, че сърчицето ти ще се свива и няма да имаш търпение да свърши деня, та да разбереш как е минал, но се изживява, а след време се питаш защо.
И на мен това ми е болна тема. Синът ми тръгна с голям мерак и знаеше, че това е хубаво място с много деца и играчки, където ще учат стихчета, песни и разни интересни неща. Добре го бях подготвила за градинското му ежедневие, цветя за госпожите и усмивка първия ден. Но пак плаче за мен и ме чака да дойда. А аз бях напълно убедена, че детето добре ще се впише и ще му е приятно. Два дни рев, рев, мъка. Отказва да яде в градината, чак на нервно разстройство го изби, не искал да спи там. Вкъщи почна понякога да се напишква нощем в леглото, а не беше се случвало преди. Разболя се и две седмици си беше вкъщи с кашлица и сополи. Сега вече (след седмица в градината) приема нещата по-спокойно, сутрин не плаче, влиза спокоен в групата, но още не се заигравал с децата, не яде. При нас лошото е, че едната учителка не дава информация като го вземам следобед, не знаела какво е правил сутринта, не била длъжна всичко да помни, кой щял да гледа децата докато говорела с мен и пр. Та тази жена още от сега ми е антипатична, как ще я караме с нея 4 години незнам. Другата му учителка е ок и ми допада. Тя обяснява и проблемите, и го похвалва когато има защо.
Силно се надявам като изкара още 1-2 седмици в градината да се успокои напълно и да почне да яде там, да си намери по-близки приятелчета и да не се стряска от шумната група. Някъде към 26 деца са, по списък.
Най-хубавото е, че сутрин като го питам "Искаш ли да ходим в детската градина?", отговоря "Да". Явно нещата ще се наредят лека-полека с времето.
Не искам да те стряскам с моите впечатления от първа група, при вас нещата може да тръгнат в съвсем друга посока, дано да случите на добри учителки, кураж и успех!
Силно се надявам като изкара още 1-2 седмици в градината да се успокои напълно и да почне да яде там, да си намери по-близки приятелчета и да не се стряска от шумната група. Някъде към 26 деца са, по списък.
Най-хубавото е, че сутрин като го питам "Искаш ли да ходим в детската градина?", отговоря "Да". Явно нещата ще се наредят лека-полека с времето.
Не искам да те стряскам с моите впечатления от първа група, при вас нещата може да тръгнат в съвсем друга посока, дано да случите на добри учителки, кураж и успех!
Мили мами, днес с малкия разбойник минахме през градината, в която е записан. Интересното е, че влезе и ми беше трудно да го изведа от групата. Много му хареса, гребна два камиона и се настани на килима 
Дано да не е за за първи и последен път. Та си проведохме дълъг и задушевен разговор с госпожата. Проблема дойде като се наложи да изчакаме децата да се обуят и да поиграе с тях на площадката. Плака през цялото време, докато другите деца ги обуваха. Защото той беше отвън, а те още бяха в градината. Като излезе на площадката пък търсеше начин да се върне при оранжевите камиони в групата. Та реших някои неща - първо да го подмамвам да ходи с играчки, които са нови или ги е забравил. Така ще си играе спокойно в групата.Ще го изчакам да стане се понаучи с акането и пикането прав, защото в къщи сяда на тоалената чиния. Всички градини са с клекало сега. А за храната, госпожата ме увери, че не си позволава да кара децата на всяка цена да ядат, просто сервират и ги подканят, така или иначе поне хляба си ще изяде, гладно няма да е.И.....честно да си кажа, като го видях как смело влезе в градината и как госпожата като разбра кой е, веднага се сети и от коя дата трябва да дойдем, почувствах, че го чакат там и ще е желан и се поуспокоих. Може пък и да стане номера,а?
Дано да не е за за първи и последен път. Та си проведохме дълъг и задушевен разговор с госпожата. Проблема дойде като се наложи да изчакаме децата да се обуят и да поиграе с тях на площадката. Плака през цялото време, докато другите деца ги обуваха. Защото той беше отвън, а те още бяха в градината. Като излезе на площадката пък търсеше начин да се върне при оранжевите камиони в групата. Та реших някои неща - първо да го подмамвам да ходи с играчки, които са нови или ги е забравил. Така ще си играе спокойно в групата.Ще го изчакам да стане се понаучи с акането и пикането прав, защото в къщи сяда на тоалената чиния. Всички градини са с клекало сега. А за храната, госпожата ме увери, че не си позволава да кара децата на всяка цена да ядат, просто сервират и ги подканят, така или иначе поне хляба си ще изяде, гладно няма да е.И.....честно да си кажа, като го видях как смело влезе в градината и как госпожата като разбра кой е, веднага се сети и от коя дата трябва да дойдем, почувствах, че го чакат там и ще е желан и се поуспокоих. Може пък и да стане номера,а?