Как да се справя с ревността на сина ми към бебето?

29 септ. 2006, 09:49 ч.

Пловдив
Мнения: 319

Бременна съм в 7-я месец. Синът ми - 4 г. и половина, с голямо нетърпение очаква великото събитие и всеки ден целува и гали корема ми - "малкото си братче". Естествено не си дава сметка, че след като се появи, новият човек ще изисква от нас много внимание и грижи.

Опитвам се да подготвя за това малкия, обяснявам му, че бебетата са беззащитни и че той трябва много да ми помага, защото е голям батко. Той много се възгордява, когато говоря така. Но моите познати ме предупреждават, че след идването на бебето, големите деца коренно се променят и дори стават агресивни.
Вие как бихте се справили с тези проблеми?

# 1 29 септ. 2006, 10:43 ч.

София
Мнения: 2 958

Мисля че зависи от вашето отношение ,след като се роди бебето.Сега всичко е само теория.
Бебето ще има нужда от хранене и сън в началото.Отделяй повече внимание на баткото. Grinning

Ангажирай го да ти носи биберон, шише или нещо друго.Включвайте го във всичко ,което правите за бебето.Не го изолирайте.
На моите деца разликата е 9 години и може би затова се справих успешно в началото.Породи се много голяма обич между децата.
Твоя батко е доста малък ,но мисля че ще се справиш! Peace

С много майчина любов , ще успееш. bouquet

# 2 29 септ. 2006, 10:50 ч.

Мнения: 2 716

Няма страшно. Търпение му е майката. Няколко съвета:
- Инструктирай всички баби, че имаш 2 деца. Да се носят подаръци и за 2-те.
- Инструктирай всички баби, че трябва първо да поздравят баткото и тогава да се втурват при бебето.
- Купи няколко шоколада, играчки и дрешки /чорапки, потничета/ за баткото и ги скрий. Така ще си готова да помогнеш на "забравилите" баби.

# 3 29 септ. 2006, 12:48 ч.

Русе
Мнения: 785

При нас разликата е още по-малка, и аз подготвях баткото точно като вас. Преди да се роди бебето му купих подарък (играчка), която скрих и в деня на изписването, като се прибрахме вкъщи му я подарих и му обясних, че е подарък от бебето, което много го обича... И сега не спирам да му повтарям как бебка много го обича, защото той е нейният батко, който се грижи за нея и т.н...Позволявам му да помага - да и дава шишето, биберона, играчки, да я милва... Засега няма помен от агресия, а ревност се появява много рядко (от сорта на: "Мамо, остави бебето, искам мен да гушкаш", и аз изпълнявам)...Също така, избягвам забележки, които да ги противопоставят или сравняват по някакъв начин (от рода на: "Виж Диди как слуша, а ти - не", и съм предупредила останалите да не го правят)...Успокоявам го, че неговите играчки са си негови, и ако ИСКА може да ги дава на бебка да ги подържи...Четкам го, че е голям и има и умее повече неща, за да се чувства важен...и така... Simple Smile

# 4 29 септ. 2006, 15:52 ч.

Мнения: 1 849

Другите момичета са ти дали много хубави съвети. При нас разликата е три години. Подготвяхме баткото от рано, но като влязох в болницата ми беше сърдит докато не се прибрах (стоях седмица), не искаше да ме вижда, като му говорех се криеше при баща си. Като се прибрах и започнах да му обръщам внимание му мина за два дни, за първи път ми изпя песен ("мила моя мамо" в рап вариант Wink

). Много е важно колкото внимание обръщаш на едното дете, толкова да е за другото. Аз се следя, като кажа мила дума на едното да казвам веднага и на другото. Първите месеци ще ти е трудно с вниманието, защото бебето ще ти отнема почти цялото време, за това бива да се намеси и бащата, да правят мъжки работи само двамата или да се гушкат. Моят съпруг много ми помогна в началото, много се занимаваше с баткото, не че сега не го прави но тогава си беше целенасочено. До сега не е имало ревност между тая, само като се гушне единия и другия веднага идва и той

# 5 29 септ. 2006, 17:52 ч.

Мнения: 1 547

Аз мисля, че ако голямото дете коренно се промени или не дай Боже, стане агресивно, то очевидно родителите са сбъркали някъде. Нормално е с появата на бебето баткото или каката да станат по-чувствителни и да търсят повече внимание, но това е само в началото. При правилен подход от страна на родителите ревността бързо отшумява и се превръща в радост.

Моите деца са с 1г. и 10м. разлика. За да не се чувства синът ни изолиран и изоставен, таткото се премести в неговата стая, а бебето остана при мен. Въвличахме го постепенно в грижите по малката, доколкото позволяваше възрастта му - да бута количката, да донесе памперс, да даде водичка, да ни помогне да я изкъпем. Стараехме се да отделяме достатъчно време за разговори и игри с него, а също и да не прекаляваме с това, че е "по-голям"... Общо взето ще повторя всичко, казано по-горе от Ilenka Peace

Само да добавя, че с ревност и агресия от негова страна не съм се сблъсквала, напротив - непрестанно търси сестра си и просто се озарява, когато са заедно! Напоследък дори отказва да заспи вечер - лежи си и чака, докато не я сложим и нея Grinning

Не се притеснявай от сега, всичко ще бъде наред. Пожелавам ти безпроблемна среща с новото човече Hug

Причина:

Причина: