Започвам с времето когато бяхме още деца. Къщите ни на село - долепени една до друга, дните ни изпълнени с игри и смях 
От един град сме и като момичета излизахме заедно по дискотеки и барове. Брат и също излизаше с нас, но по-рядко. Когато влезе в казармата срещите ни с него зачестиха и станахме много близки приятели. Но както в повечето случаи - между нас имаше и нещо повече, само че аз все още не знаех (или по-скоро се правех, че не знам). Изминаха три години преди да разбера, че изпитвам нещо към него. И двамата бяхме студенти в различни градове и пътищата ни се бяха разделили, но лятото в Плевен ни събра отново. Изживяхме много красива и бурна любов, която пламна и изгоря и след нея останаха двама души - много наранени и обидени един от друг. Загубих и него и нея. Умишлено избягвах срещите с нея, просто не исках да си спомням за брат и. Няма да ви описвам колко трудно беше да преживея всичко. Трябваше ми около година за да осъзная, че нещо ми липсва. Студентските купони и безсънните нощи не успяха да изтрият напълно мисълта за него. С големи усилия успях да се добера до него, исках да бъдем отново приятели и да върнем нормалните отношения между нас. Естествено сестра му пак беше насреща. Любовта ни отново пламна, но този път ние бяхме други.
От половин година ние сме семейство, а от близо два месеца имаме син - Стелиан, нашата малка звездичка се роди на 4ти август
Преминахме през много трудности за да стигнем дотук и знам че ще имаме още по-трудни моменти, но когато се сетя за всичко, което сме преживели заедно, това ми дава сили да се боря и да се радвам на живота с най-прекрасните хора до мен
От един град сме и като момичета излизахме заедно по дискотеки и барове. Брат и също излизаше с нас, но по-рядко. Когато влезе в казармата срещите ни с него зачестиха и станахме много близки приятели. Но както в повечето случаи - между нас имаше и нещо повече, само че аз все още не знаех (или по-скоро се правех, че не знам). Изминаха три години преди да разбера, че изпитвам нещо към него. И двамата бяхме студенти в различни градове и пътищата ни се бяха разделили, но лятото в Плевен ни събра отново. Изживяхме много красива и бурна любов, която пламна и изгоря и след нея останаха двама души - много наранени и обидени един от друг. Загубих и него и нея. Умишлено избягвах срещите с нея, просто не исках да си спомням за брат и. Няма да ви описвам колко трудно беше да преживея всичко. Трябваше ми около година за да осъзная, че нещо ми липсва. Студентските купони и безсънните нощи не успяха да изтрият напълно мисълта за него. С големи усилия успях да се добера до него, исках да бъдем отново приятели и да върнем нормалните отношения между нас. Естествено сестра му пак беше насреща. Любовта ни отново пламна, но този път ние бяхме други.
От половин година ние сме семейство, а от близо два месеца имаме син - Стелиан, нашата малка звездичка се роди на 4ти август
Преминахме през много трудности за да стигнем дотук и знам че ще имаме още по-трудни моменти, но когато се сетя за всичко, което сме преживели заедно, това ми дава сили да се боря и да се радвам на живота с най-прекрасните хора до мен
Бъдете щастливи!
