От снощи ме гризе една мисъл и мира не ми дава. Става дума отново за изневяра. Та ми се върти следната мисъл в главата: това дали съпругът ми ми е изневерил не ме притеснява толкова, тъй като отношението му не се е променило ни на йота и получавам толкова внимание, колкото и преди. Това, от което изпитвам ужас, обаче, е какво си мислят околните за мен. Спомнете си всички мисли, които ви минават, когато разберете за някоя жена, чиито мъж кръшка - от съжаление, умиление, та до думите "Сигурно нещо му липсва при нея и затова кръшка", "Тя си го заслужава".
Ние си имаме уговорка, ако някой кривне от пътя, да си каже. До сега не ми е казвал нищо, както и аз на него, тъй като досега не сме си изневерявали или поне аз не съм. Но живея в ужас от деня , в които ще разбера, че е бил с друга. За себе си съм наясно, че ще ме заболи много, ще ме удари право в самочувствието, но ще му простя. Знам, че няма мъж, които да не е поглеждал нищо чуждо и да е бил с една жена от 20 г. та докато гушне
.
Та така, може и за луда да ме помислите, ама не ми пука толкова от това, че си е топнал чушката в чужда паничка, а съжалително-ехидно-подигравателните погледи и шушукания.
