Толкова се страхувам, сърцето ми е свито

  • 3 373
  • 23
  •   1
Отговори
Съвсем скоро писах тук за раздялата си. Още ми е много прясно. Опитвах да чета форумите на родители, отглеждащи сами децата си, но сърцето ми не позволява да пиша още там. Толкова ме е страх да мина в онази "секция". Сякаш, като съм без мъж до себе си, съм половин човек, човек с осакатена съдба... Там някъде прочетох: "Животът е за двама", а аз се страхувам, че това не важи за моя живот... Пиша това, за да видя думите си, да видя страха си черно на бяло и, разбира се, за да получа по една мъдра дума от вас. За което много ви благодаря предварително!
Страхувам се да продължа напред сама. Страхувам се, че винаги ще остана сама, без партньор в трудности и радости. Страхувам се от самотата и от това, че може би един ден ще съжалявам, че съм постъпила така. Нямам сили да се боря за брака си в момента, нямам никаква мотивация да искам мъжа си обратно. А ме е толкова страх, че останах без него...

# 1
  • Мнения: 37
Като си без мъж до себе си си половин човек??? Shocked
Моля?
Я се стегни!
Забрави ли, че си млада, красива, че можеш да се усмихваш без повод и че животът ти може наистина да протече така, както ти желаеш?
Или към страховете си си прибавила и страхът от огледалото?

# 2
  • Мнения: 2 249
"по-добре сам-отколкото зле придружаван"
не знам каква е прелюдията към раздялата-но щом вече е факт-по-добре гледай напред-няма незаменими хора-и никога не съм разбирала хората,които прекарват цял живот с неподходящият човек само от страх за да не са сами-а живота е един-няма поправителен
така че-кураж и късмет от тук нататък!  bouquetи не спирай да уважаваш и цениш себе си-само така ще провокираш токова отношение и у околните Peace

# 3
  • Мнения: 1 311
Страхът е съвсем естествено нещо, направила си голяма промяна в живота, нормално е да те е страх и да си задаваш всякакви въпроси.

По-скоро исках да ти кажа да не се настройваш, че ще останеш завинаги сама. Един ден ще намериш своята истинска половинка, вярвай в това. Дали ще стане по-скоро или след малко по-дълъг период от време, това никой не може да ти каже. Мисли позитивно и един ден то ще се случи  Hug

# 4
  • София
  • Мнения: 2 901
Аз-Тук, мисля че ти липсва занимание за свободното време. Нямаш ли приятелки, които не са омъжени, с които да разпускате на кафе, по магазини, едно женско парти да си спретнете, да ходите заедно на кино?

Дълбоко вярвам, че целуващите се и усмихнати двойки в автобуса или на улицата още ти бодат очите и те карат да плачеш. Ще мине, не се бой, но дотогава - можеш да се съсредоточиш върху други приятни неща. Защо не си избереш 1-2 любими цвята и не преаранжираш апартамента така, че всичко да си отива - тук таме боя, другаде ново перде, покривка, ваза. Трябва така да преобразиш дома, че да не ти напомня със старата си подредба за Него, промяната винаги освежава апартамента! И още нещо - купувай си често цветя от бабичките по спирките - евтини и много весели букетчета предлагат, а вкъщи придават огромен уют!

# 5
  • Мнения: 2 863
Казах ти преди, ще ти го кажа пак.
СПРИ ДА СЕ САМОСЪЖАЛЯВАШ, спри да гледаш на себе си като на човек, за който единственият начин на съществуване е чрез някой друг. Не си прогнозирай съдбата, понеже най-малкото, ако вярваше в съдбата, щеше да знаеш, че тя малко зависи от теб, пък ако не вярваш - още по-добре- значи не и ти трябва да се затормозяаш с мисли какво ще стане след N на брой години.
Прекалено драматизираш самотата, от нея както видя в другия форум никой не е умрял а и само от теб зависи дали ще е  временна  или за по-дълго... никой не би искал вечно страдащ човек за партньор, трябва да си дадеш време и да не искаш всичко сега и веднага и тогава ще се получи.
Съжалявам, ако постинга ми ти се струва остър, сигурна съм, че много хора ще те подкрепят в посока "поплачи си", "ох милата тя"... но аз ЗНАМ, че така човек само още повече потъва, така че съм с най-добри чувства  bouquet

# 6
  • Мнения: 4 621
"по-добре сам-отколкото зле придружаван".....
Нормално е да се чувстваш изплашена и объркана скоро след раздялата. Все пак обаче живота продължава. Стегни се, прекрати самосъжалението, направи нещо хубаво за себе си и мисли за бъдещето. Не се измъчвай с мисли, че ще останеш сама и няма да има с кого да споделиш живота си. в момента може и да не можеш да си представиш, но ще дойде време, когато ще имаш достоен човек до себе си и ще бъдеш щастлива заедно с твоята истинска половинка.

# 7
  • Мнения: 1 462
Казах ти преди, ще ти го кажа пак.
СПРИ ДА СЕ САМОСЪЖАЛЯВАШ
Ма то с казване не става.

az_tuk, ходи ли на форумската среща?  По принцип можеш да минеш и без лепенка с ника.

Ход́и поне на клубчета разни.  Но преди това разбери какво търсиш.  Да не стане пак обвързана и пак със същия тип човек.

# 8
  • Мнения: 3 611
Хей, защо си оклюмала така? Та това е повод за радост.  Wink Сега си сама и можеш да правиш всичко, каквото поискаш и най - важното да се съобраzяваш само със себе си. (и детето, мисля, че беше писала, че имате такова  Thinking).
Мъже много. Когато му дойде времето ще намериш истинския, който ще те приеме такава каквато си и ще бъдете щастливи.
Съветвам те на този етап да се обърнеш към себе си и да помислиш какво си искала последните години да направиш, а не си, поради една или друга причина. И го направи. Отпусни се. С него или без него е все тая.Hито е първият, нито последният.  Naughty
Нещата ще се наредят, само не се страхувай. И не си половин човек... това пък от де го измисли?!
Горе главата и кураж! Няма да се даваш, ей  Hug

# 9
  • Мнения: 3 499
Щом се е стигнало до тук, значи така е по-добре.Я седни и си помисли какво ще бъде, ако останете заедно, ако нито той, нито ти се чувствате добре, ако постоянно живеете със скандали и нямате желание един за друг.Направи си равносметка.Това е най-важното.И после продължи напред.Ако след време се съберете, това не трябва да е насила.Има една приказка - пусни го да си отиде и ако не се върне значи никога не е бил твой /нещо подобно беше, другите майчета може би ще ми помогнат/.И спри да се самосъжаляваш, нима преди него си била малоценна, нима си била половин човек!?!С един мъж не се свършва светът.И както казваше баба ми "Да не те е намерил на улицата................."

# 10
  • в къщи
  • Мнения: 467
Напълно подкрепям всички по-горни мнения!Стягай се и горе главата!Миналия път майките,които са го преживели ти казаха,че ще минеш през тоя период,но запомни 'МИНАВАШ'(не му мисли чак толкова),гледай само да е по-бързо! thumbsup

# 11
  • Мнения: 2 237
Скъпо момиче,недей така !
Сега сигурно ти е много тежко,но всичко ще се оправи! Недей да стягаш милото си сърчице,така не му е добре.Вдигни грава и виж небето,виж слънцето и птиците,почувствай се свободна !
направила си голяма крачка в живота си и е нормално да се страхуваш ! Това чувство ще изчезне и някой ден само ще си спомняш за страховете си!
Бъди силна и не се предавай,за теб предстоят само хубави неща,сигурна съм ! Hug

# 12
  • Мнения: 8 917
Не е сега момента да се отчайваш - дори напротив. След като си взела досегашните решения, значи си достатъчно силна жена, която има смелост да промени живота си - не се отклонявай от целта си с безмислена тъга /макар, че няма как да минеш и без нея - нормално е, но се опитай да я игнорираш доколкото можеш/ Peace Успех и късмет ви желая Hug

# 13
  • в шоки-land
  • Мнения: 3 765
един мьж не е повод да се самосьжаляваш Naughty....вирни си нослето и погледни пред себе си - толкова прекрасни неща те очакват - наслади им се Hug Heart Eyes

# 14
  • Мнения: 127
Ако беше написала обратното нямаше да ти повярвам.Чувствата ти са точно като на здраво мислещ човек.Живота ти се е обърнал с главата надолу.Трябва време за да започне завъртането и да се изправиш.И бъди сигурна --ще се изправиш.Ти не знаеш още на какво си способна--не ти се е налагало да узнаеш.Докажи на себе си че можеш да се справиш.Продължи само напред Embarassedзаради себе си и детето.
Има една приказка---Ти си ми мил ама аз съм си по мила.
Кое те плаши--финансовата страна--самотата--грижите по детето?

Общи условия

Активация на акаунт