Имам нужда от малко кураж, не да ме хулите за това дали наистина съм направила всичко възможно, а да ми дадете малко сила за да се чувствам и аз подкрепяна от някого, когато утре погледна детето в очите си и му кажа,че нашият нов дом вече ще бъде на друго място. Страх ме е, много ме е страх...Няма да крия, от година и половина в живота ми има друг мъж и го обичам много, той мен също.Нямам скрупули,че ще нараня настоящия си бивш съпруг, той е прекрасен човек и и също има право на щастие,което аз немога да му дам. Страх ме е, защото днес си намерих квартира,прекрасен малък апартамент...само за мен и детето ми. Утре трябва да сключа някакъв договор и вътре в мен се е стегнало нещо от страх може би или и аз незнам от какво. Събитията се развиха така бързо, че краката ми се подкосиха от " тичане " към новия живот. Родителите ме не ме подкрепят,не съм го и очаквала от тях...никога не са ме разбирали и съм сама...Само аз и детето ми, което се надявам да разбере защо го правя ако не сега, то надявам се все някога.