- Защо бутна саксията?
- Исках да видя как ще се разсипе пръстта, мамо, много ми беше интересно.
- Защо счупи чинията?
- Мамо, сложих си я на главата и исках да видя как ще падне и ще се строши на малки парченца, ама на съвсем малки. Мамо, тя само върху плочките се строшава на съвсем малки парченца, нали?
- Защо млякото е разсипано на пода?
- Виж, виж каква локва е станала. Виж колко е голяма! И сега ще потече ли?
- Защо хвърли щипката през балкона?
- Вдигни ме да видя чак къде е паднала, моля те.
Синът ми е на 3 г 3 мес. Такива диалози от известно време взеха да ни стават ежедневие и ме хвърлиха в размисъл. От една страна не е редно да му се сърдя за любопитството. От друга - всички тези бели не са приятни от една или друга гледна точка и е хубаво да се прекратят (или поне сведат до минимум) възможно най-бързо.
Тактиката с почистването няма особена полза. Повечето пъти му е интересно пускането на прахосмукачката/ваденето на парцала и прочее и често даже сам предлага той да почисти. Същото важи и за обяснението, че има и други неща за изследване. Аргументът, че може да се нарани, не може да се прилага непрекъснато. Тогава?