Семейна съм от 10 год. имам син на 4 години, едно прекрасно дете и мисля, че имам и добър съпруг, не нещо напоследък не върви.Най- лошото е че в момента е без работа и страшно се комплексира от това, че аз имам много добри доходи.Често напоследък го хващам да ме лъжа за дребни неща , но аз се чуствам супер обидена от това, сякъш сам един буклук дето могат да го мотат.Та нещо не мога да се реша да го напусна, а сякаш ми се иска.Той е човек който не обича да носи отговорност и от това също много се дразня, защото ако нещо не е както трябва после познайте кой е виновен.... аз.Тази вечер имахме един разговор в който каза доста неща съпруга ми , коите не зная как да приема т.е. дали ги казва нарочно за да ме дразни в яда си или наистина ги мисли.Например че аз съм едва ли не съм причина той да е в това положение и още куп други неща.Само знам че аз се чуствам супер ужасно и глупаво, а да вземе човек решение за раздяла след толкова време също не е лесно .Та така незнам точно дали искам съвен... всъщност наистина съм много объркана обаче май ми писна да правя опити да се променят нещата.Това което направи с мен , е че ме накара да се заключа като човек и почте да не се чуствам жива, а това е страшно.Станала съм супер нервна и само крещя по малкия, после плача защо го правя и си го гушкам..... Предполагам, че тук е имало или има майки които са в подобни отношения, нека споделят