Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.
НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.
НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.
НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.
НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.
Хубаво, като подписчето ти, какичка 
Аз съм се посветила на ремонта, който тече усилено у нас. Мъжът ми и свекъра ми работят, а аз им готвя, чистя, мия чинии (е, пускам в миалната 
), пера, абе обслужващ персонал го играя 
И ходя на работа, разбира се.
/ както Стефи правилно ме издаде/ Но понеже си имахме задачки в Плевен, ремонт правихме у нас, и подобни и нямах време да го осмисля даже. Обаче като ме сви една рязка болка в дясно, и веднага се занесох до първата докторка в Плевен, в уж реномирана клиника. Та, докторката каза - съмнения за извънматочна 
и аз откачих тотално. 
Веднага си дойдохме тук, отидох при друг доктор, той каза, няма такова нещо, всичко си е на мястото, бременна си 
Така че се метнахме на колата и преживях поредно кошмарно пътуване по маршрута София-Плевен. Положението наистина беше много зле, но за слава богу, на третия ден татко прескочи трапа и се върна при нас 
После обратно в София, ама бях толкова скапана, че чак снощи се наспах като хората. Иначе в събота се добрах до Стаменов, който каза, че вече си имаме сърдечна дейност, но аз още не мога да се зарадвам и успокоя. Ще се радвам ако доживея до 12 седмица поне. 
да знаеш. Чакаме да се похвалиш и тази седмица с добри резултати.
. 