Публикувана: 10 септ. 2006, 11:07 ч.
Последно мнение: 14 септ. 2006, 10:41 ч.

Как да преживея???

1 572
21
1

10 септ. 2006, 11:07 ч.

София
Мнения: 50

Здравейте, момичета!
Ето ме и мен...мин.седмица щастлива задавах въпроси за бременноста и раждането....Днес вече се чудя как да живея нормално от тук нататък. Превживях Missed abort-в почти 8 месец. Моето ангелче просто си отиде...сърчицето му спряло! Просто ей така....без обяснения, без нищо. И останах аз- напълно сама, празна.... Предизвикаха раждане, нормално. Още един ад! Чаках това с голяма радост, най-важното събитие в живота ми. А се оказа, че в този ден половината ми АЗ умря. Почти ме няма! Всички казват-ти си млада, стегни се, живота е пред теб, ще мине време и ще забравиш.........
Забравя ли се наистина? Как да продължа? Как да спре да ме боли когато дишам?
КАК.................................

# 1 10 септ. 2006, 11:12 ч.

Мнения: 581

Съжалявам, за твойта рожбичка. Може би болката остава в душата, но знай че човек винаги намира основание да продължи напред. Прегръщам те и искрено ти пожелавам да съумееш да продължиш напред. Вярвай!

# 2 10 септ. 2006, 11:37 ч.

Мнения: 3 166

Преди повече от 6 месеца родих дъщеричка. Тя почина.... Тогава исках само едно - да не мога да мисля, да полудея, за да не мисля, за да не усещам. Смятах, че никога няма да мога да нося товара от тази болка. Че никога няма да го преживея. Че никога няма да съм същата - да се радвам на живота, на семейството си..
Да, никога няма да съм същата. Да, безкрайно тежи. Безкрайно... Не съм знаела, че може толкова да боли. А е можело. Знам, че в момента ти изпитваш всичко това.
Няма да те лъжа - никога няма да спре да боли. Никога. Лъжат - времето не лекува. Но има друго - с времето се научаваме да живеем с болката. И осъзнаваме, че по един или друг начин - животът продължава. Вероятно на този етап, думите ми ти се струват нереални. В началото човек не може да повярва, че постепенно ще се научи да живее с бремето на мъчителните спомени и разбитите надежди. Но се случва.
Нека ти кажа какво помогна на мен. Започнах да пиша във форум "Родители, преживели загуба". Там намерих подкрепа, която никъде другаде не успях. Момичетата там са минали през всичко. През абсолютно всичко. Познават най-страшния ад. Знаят какво изпитваш. И ти помагат. Намират най-истинските думи, защото са минали по този път. Ако имаш нужда да говориш за това - ела! Няма да спре да боли, но ще намериш отдушник. А човек в такъв момент има нужда от това, макар че не винаги го съзнава.

Прегръщам те! Ако имаш нужда от разговор или друго, пиши! Hug

# 3 10 септ. 2006, 12:07 ч.

София
Мнения: 50

Благодаря! Май наистина ще имам нужда от помощ....защото болката е ..........

# 4 10 септ. 2006, 12:50 ч.

Мнения: 1 951

Миличка, много съжалявам за това което ти се е случило... И макар че думите може би не могат да помогнат Hug

Аз също като Светлана бих те посъветвала да погледнеш при "Родители преживели загуба"

# 5 10 септ. 2006, 12:58 ч.

Sofia
Мнения: 1 052

Много съжалявам за това, което ти се е случило. Предполагам, че болката няма да изчезне, такава болка не изчезва. Пожелавам ти много сили, за да продължиш напред.

# 6 10 септ. 2006, 13:13 ч.

Мнения: 1 612

Много съжелявам!
Нямам думи... Cry

Не съм преживяла такова нещо. Моето бебче падна в много ранна седмица и знам, че не е същото, но наистина трябва да продължиш да се бориш и да вярваш, че Господ ще те дари с толкова желаната рожба!
Силно те прегръщам!

# 7 10 септ. 2006, 14:28 ч.

Мнения: 1 467

Предполагам, че няма лек за това, но са прави тези, които ти казват да продължиш напред, че си млада и ще имаш със сигурност друго бебе!

# 8 10 септ. 2006, 19:11 ч.

Мнения: 415

# 9 10 септ. 2006, 21:07 ч.

Мнения: 7 716

Много съжалявам! Cry

# 10 11 септ. 2006, 00:56 ч.

Бургас
Мнения: 1 063

Karolina ужасно съжалявам за загубата ти.Едва ли думите биха заличили болката.
Прегръщам те Hug

и ти пожелавам много кураж и сила да преодолееш случилото се.

# 11 11 септ. 2006, 07:36 ч.

Varna
Мнения: 1 094

Цитат на: Karolina 123 в нд, 10 сеп 2006, 11:07

Забравя ли се наистина? Как да продължа? Как да спре да ме боли когато дишам?
КАК.................................

Съжалявам много, мила. Hug

На тези въпроси отговор няма.........Бъди силна.

# 12 11 септ. 2006, 07:55 ч.

Враца
Мнения: 5 200

Много съжалявам Cry

# 13 11 септ. 2006, 08:41 ч.

Мнения: 4 324

Много съжалявам за случилото се Sad

Аз не мисля, че подобно нещо може да се забрави. Но ти трябва да гледаш напред, трябва да си силна! Едва ли сега някой може да намери думи с които да те успокои, но намери сили и опитай да не мислиш само за преживелия ужас. Трудно е, но ще е още по-трудно ако постоянно се връщаш назад Sad

# 14 11 септ. 2006, 09:40 ч.

Мнения: 1 008

съжалявам

Жестоката истина е, че не се преживява. Но се свиква да се живее с болката и спомена. Сега ти се струва, че е невъзможно живота да продължи след като на теб ти се е случило това, но повярвай, той продължава... Емоциите ти ще минат през много състояния с времето, и ще дойде ден, в който ще се почувстваш готова да имаш друго дете. През това време трябва да си много силна! Аз също загубих моето момченце почти в 8 месец, и от опит ти казвам, че ще намериш силата в себе си, заради близките си, и заради ангелчето на небето... Сега съм отново бременна... Да, много е трудно... Страхът е по-голям от радостта, но същевременно сякаш наистина съм по-твърда и силна. И 5 живи и здрави деца да родя след случилото се, за мен, най-специалното място в сърцето ми ще заема онова, което не успях да гушна... Сигурна съм и с теб ще е така. Но вярвай, че ще дойде деня, в който ще получиш утеха и едно друго детенце, което ще топли сърцето ти. Не се поддавай твърде дълго на отчаяние и самосъжаление и не обръщай внимание на хората /понякога съзнателно или не са безкрайно жестоки/. Бъди с близките си, говори за случилото се. Hug

Препоръчани теми

Висок Пролактин и аденом на хипофизата - 8

Забременели след инвитро 53

Пациенти на др Емре Тургут - тема 3

Някоя мама пила ли е Дуфастон

Причина:

Причина: