Здравейте, момичета, реших се да споделя най-после ситуацията в която се намирам. Искам нечие безпристрастно мнение, съвет, или малко да си излея душата. Често пиша тук, но сега реших да го направя анонимно. Накратко: имам развод преди 4 години, напуснах бившия си мъж и се преместих в София /начин да избягам от злобата и клюките на малкия град/ Тук се запознах с мъж, 17 години по-голям от мен, с два развода, дъщеря почти мой набор, бизнес, италианско жителство. Не живеехме заедно, виждахме се когато си беше в Б-я. Бях решила, че не искам сериозна връзка, но неусетно как се увлякох много, липсваше ми когато го няма, чаках го и мислех за него. Постепенно завладя сърцето и душата ми, и един ден осъзнах че просто го обичам! Много! Мисля, или поне се надявах, че и той изпитва същото. Но не сме говорили за тези неща, просто ни беше хубаво заедно. Докато не забременях ... беше категоричен че не иска дете на този етап - много работа, пътува, не може да се грижи за нас. Тогава го зарязах. Реших, че щом не иска детето ни, не иска и мен. Нямах идея как точно ще се оправям за вбъдеще, но повече от всичко на света исках това бебе и го обичах с цялото си същество. Останах сама. После казах във фирмата. Отнесоха се меко казано нечовешки. Взех си болнични до края на бременността, защото не можех да работя на старите обороти. И тогава се запознах с Х. По интернет. Дълго време не исках да се виждаме, дори едва му пишех. Но той беше настоятелен. Видяхме се няколко пъти, после близо месец се криех. Но той не се отказа, накрая му казах, че чакам бебе. Явно беше шокиран ... мислех, че ще престане да се обажда. Но не, продължи, дори стана двойно по-внимателен. И така историята с него стигна дотам, че живеем заедно. Грижи се за детето ми все едно е негово. Обаче се появи биологичния му баща. Иска да се върнем при него. Иска да ни осигури всичко от което се нуждаем, казва че съжалява и т.н. Х разбра, започна да се напива през вечер, обижда ме, казва че само съм го използвала и сега му бия шута. Проблемите с безпаричието са едно на ръка. А тези скандали се отразяват на бебето, стряска се, плаче на сън. Не знам какво да правя, толкова съм объркана. Аз обичам и двамата, но по различен начин. Сърцето ме влече към първия, но там няма сигурност – кога ли пак ще духне нанякъде. В същото време съм толкова благодарна на Х за всичко, което направи, обичам го като много добър приятел. Но мисля, че не мога да живея с него като семейство. Не той е в мойте мисли. Искам да избера най-доброто за детето си и не знам накъде да поема. Вече нерви не ми останаха, мисля че ще се побъркам. Надявам се не съм ви досадила ...
Ако темата не е за тук, моля да бъде преместена. Благодаря!
Ако темата не е за тук, моля да бъде преместена. Благодаря!
Но има и друг вътрешен глас, който ме спира. Денонощно, от месеци мисля за това, и не намирам изход. Не знам как ще го приемат родители и близки. Те не знаят кой е истинския баща. Сега играем някакъв театър, и лъжем всички. Не мога повече така. 
УСПЕХ 
... Щом се налива и ти бучи, значи не е достатъчно силен и надежден и не можеш да очакваш много от него в по-кризисна ситуация. А такива винаги се случват. Не казвам да се върнеш при биологичния, ама си струва само да тестваш какво толкова е размислил, а и мизерията не е подходяща среда за гледане на дете. Не се жени, просто нека си поема финансовата част биологичния, не се обвързвай, а пък другото времето ще покаже. 
и аз съм на това мнение 