Истерия, лудост, простотия, изтървани нерви?

  • 2 080
  • 19
  •   1
Отговори
  Ами здравейте! Аз рядко пиша тук, но редовно чета ( за толкова ми стига времето). Затова вие- редовните, ме познавате по- малко, отколкото аз- вас. Така- на темата и за това , което ме накара да я пусна.
 Вчера бях на родителска среща на големия ми син. След края й с няколко близки обсъждахме вълненията на първолаците, а той си играеше на катерушките в ученическия двор. И всичко си беше спокойно, докато, с голямо притеснение, не забелязах, че една майка с ревящо дете го води към нас. Пресрещна ги съпругът ми и майката, много  афектирана, започна да му "обяснява". Ивчо (синът ми) повтаряше " Аз исках да...Аз щях... Ама аз не исках да..." , ала майката доста се беше наела .Оказа се, че моето зверче искало да се качи някъде и ,за да стане по- бързо, блъснало нейното (искал да му помогне, както ми обясни, когато се успокои, но малкят паднал). Това се било случвало вече за втори път! Съпругът ми говори с майката кратко, след което накара нашето грубиянче да се извини на ревящото дете (не ме разбирайте погрешно-  синът ми не е побойник, малко по- едричък е за възрастта си и не успява да премери силата си понякога, което е създавало подобни ситуации и друг път). Стана ми мъчно, че така крещят на детето ми, но не се намесих- искаше ми се малкият да види последствията от небрежността си и, може би, следващия път ще е много по- внимателен, когато си играе с децата( а и баща му беше там- не е самичък).
 " Иве, извини се на детенцето, виж как плаче, сигурно много го боли!"
 " Не, не го боли, той не успя да се удари!" -каза майка му.
 "Ами тогава защо плаче?"- съпругът ми беше учуден.
 "Ами защото много се уплаши"-  докато си "говореха" нейното дете ,ревейки, удари моето силно в корема. Тя му каза да не удря и продължи да крещи, че ако отново той си позволи да докосне детето й, без значение кой е с него, такъв шамар ще му забие, че няма да може да дойде на себе си. Съпругът ми (отново спокойно) й каза, че такова нещо едва ли ще се случи пак, но ако това все пак стане той ще се разправя с него. И тогава заканата беше повторена още по- яростно. Представих си за момент как тая зверкиня удря малкия с тази злоба, с която крещеше и ми стана лошо. Много се ядосах ( слабо се изразявам, но съм убедена, че почти всички са ме разбрали!). Разира се, намесих се. Исках да остана спокойна, но направо блокирах- тя крещеше в лицето ми на 5 сантиметра от нейното. Заплашваше и мен, и детето ми, нарече го невъзпитано и трябвало да си го държа у дома- бил опасен за околните. А аз, представете си, се възмутих, че ми говори на "ти", успях само да кажа да не ми крещи , да си смени тона и изразите, тя да си държи детето у дома, щом не успява да го опази навън и като виждам колко тя е възпитана на какво ли ще научи сина си и...май само това!
Моят "звяр" се разплака (много се уплаши от тази "жена"), аз се оттеглих от "спора" като я оставх да вика след мен. И от тогава се питам трябваше ли да отстъпвам толкова бързо, без ясно да й кажа какви невероятни неща ще й се случат ако тя докосне моето дете. Не смятам да проявявам разбиране към причините да избухва в такъв неконтролируем яд- проблемите у дома или на работа не са оправдание да се държиш така с деца, дори и твоите. Ще я търся и ще я намеря, за да й го изясня. И ако е член натози форум нека се обади на лични (описах случката много подробно, едва ли ще се обърка). Ако някоя нейна позната прочете това, нека предаде посланието ми ( надявам се, че е споделила с приятелки, такава случка не остава човек без емоции).
  Ами това е !
  А вие какво мислите?

# 1
  • out of space
  • Мнения: 8 569
Какво мисля? Не знам.
Дъщеря ми никога не е бутала никого. Но са я бутали и ми е идело и аз да изкрещя същото, но не съм го правила.
Синът ми е още малък-е, бута, но със силата да обърне кофичка кисело мляко, примерно....
Но аз съм непрекъснато до него...или баща му! Не бих позволила да наранява себе си или други деца! Ако това се случи- ще се извинявам дълго.......

# 2
  • Sofia
  • Мнения: 4 220
Децата се бутат, дърпат, понякога нарочно, понякога без да искат - залисани в игра.
Би ми станало неприятно ако някой бутне детето ми. Бих изчакала родителят му да реагира и ако не го стори, сама ще го помоля след като се уверя, че действието е умишлено и има опасност от рецидив. Но никога, никога не бих си позволила да заплашвам със саморазправа и да крещя пред чуждо дете.
Когато моето хлапе грубиянства/ рядко се случа, той е от онези модели дето се обясняват в любов предимно Laughing/ се чувствам ужасно неудобно и го назидавам сурово. Понякога дори по-сурово от необходимото.
Разбирам как се чувстваш. Разбирам и яда на теб самата от това, че не си реагирала на мига и си допуснала да се вика така, в такива моменти човек се стъписва и блокира.
Утре ще е поотминал гнева ти, уверявам те. Но поговори с детето и го успокой, като разбира се му обясниш и че трябва да бъде по-внимателен в игрите, защото някое детенце може да пострада, а той не би желал това. При всички случай, кажи му нещо успокояващо, за да разсееш страховете му.

# 3
  • Мнения: 4 629
Аз на твое мqсто или бих загулила " и ума и дума" или и аз бих истерясала като "госпожата". Молq се да не попадам на такива разqрени родители. Не мога да си представq що за човек трябва да си, за да заплашваш със саморазправа деца. Случва се деца да бутнат сина ми по площадките и да не му се извинqт, неприqтно е, но чак пък за изпадане в истериq не е.

# 4
  • Мнения: 920
Щом се отнася за децата ми, съм майка-тигрица. Малко време им трябваше на съседите ми да разберат, че не може да възпитават моите деца. Ако имат проблем, да се обръщат към мен. Аз ще преценя какво да правя.
Китаецът от ресторанта дойде да ми се извинява с 2 бут. вино. Беше се скарал на сина ми.

А ако някой зашлеви шамар...Не съм много яка, но яка му душа.

# 5
  • Варна
  • Мнения: 1 789
Хммм, онзи ден преживях нещо подобно. Майката на едно момченце ме заприказва нещо, аз за секунди си отвлякох вниманието от сина ми и...моето дете доближило нейното, прегърнало го (щото обича да гали), в следващия момент я чух да извиква (тя гледаше към тях), обърнах се и само можах да видя как двамата заедно загубват равновесие. Другото момченце падна по гръб, удари си главичката на асфалта. Моят син-отгоре му, претърколи се и накрая завърши също по гръб, с ударена глава в асфалта. Реваха и двамата. Неприятно е, надявам се другото момченце да е добре. Моят син също се е удрял така, ама той е здрава чутура (пу пу). Обаче неприятно впечатление ми направи впоследствие майката на детето. Кой откъде мине и пита какво е станало, а тя-бутнаха ми детето  Shocked , или пък-удариха  го  smile3556. Като че ли синът ми нарочно го е направил. Малък е още, не усеща силата си, а и да му обясня няма да ме разбере. Всъщност обясних му. За всеки случай, може пък да ме е разбрал. На нея нищо не и казах, защото се беше уплашила. Пред мен какви ги говореше, а пък си представям зад гърба ми какво е приказвала. Както и да е . Взех си поука.
Мисълта ми беше, че белите винаги стават за нула време. Никога преди това синът ми не е успявал да събори дете (и той е едричък), а ето че за един момент си отклоних вниманието и белята стана. Така че-внимавайте!

# 6
  • Мнения: 2 292
2 пъти пиша и двата пъти нещо става със сесията  newsm78
та сега на кратко. Малките деца играят zаедно и по тоzи начин се учат на толкова много неща , дори като си дърпат играчките , а после си ги подават и когато се бутат или пипат едно друго ... друг е въпроса, че нямат още добра преценка zа силите си, zа координацията си ... и понякога някое мже да ревне. Ами хубаво, майка му ще го успокои, ще го научи да приема иzвинения, другата майка ще научи нейното да се иzвинява ... а на какео се учи детето от бесни истерични крясъци  newsm78
Такова нещо не съм виждала ни в бебешката група, където се скубях и си пият едно на друго от шишетата и се бутат и си падат отгоре ... ни на басеина където поъмалки и поъголеми играят като фурии, ни на детската площадка, където си пълнят главите и устите едно на друго с пясък и се катерят едно връz друго ...

# 7
  • Мнения: 1 910
Ами да, има такива хора. Като видят, че се извиняваш те нападат още повече, обиждат. Е тогава ми пада пердето... Imp Понякога обаче съжалявам, че не съм ги игнорирала просто. Ей така да им обърна гръб и да си продължа.

# 8
  • Мнения: 2 220
Сигурно и аз бих блокирала при такава истерия  Shocked И после цял ден наум бих обяснявала на тази ненормална жена какво мисля по въпроса  Laughing Не знам, не разбирам, и на мен би ми станало адски неприятно, ако някой бутне детето ми, но... Ами те са деца, не могат да преценяват и реагират като нас, големите. Още повече, че синът ти се е опитал да обясни и е явно, че не го е направил нарочно! За мен поведението на тази жена е сбор от всичко, което си изброила в заглавието на темата. Просто като я видиш - по-далеч от нея, не й падай на нивото... Познатата на Саня също е постъпила много тъпо според мен. Тази роля на жертвата явно й допада, но това си е за нейна сметка. Бутнали го, ударили го. Кой? Едно бебе, което няма и 2 годинки. Звяр! Но сигурно утре, когато ролите са разменени, нейното дете няма да е направило кой знае какво...

# 9
  • Мнения: 282
Ти пак много си изчакала-аз не бих търпяла толкова.И да го заплашва ooooh!-не е познала.

# 10
  • Мнения: 2 309
Зависи в каква фаза ще ме хване.Можеше да и опърля не един ами ...
За детето си направо ще смажа някой,само да посмей да го заплашва и нагрубява,още повече ако се разреве от крясъците на такава кукумявка.
Кка си я изтърпяла незнам?

# 11
  • Мнения: 1 180
Не искам да взимам ничия страна, но в случая не е ясно какво ТОЧНО се е случило. Много пъти съм си казвала, че за децата си дори бих убила /знам, че е силно, но е така!/. Големият ми син, когато беше 2-3-4 годишен, имаше едно приятелче, което нон-стоп искаше да го "гушка" /доста мечешки/ и да го целува - е, хич не му беше приятно и винаги го е показвал. В интерес на истината и аз съм против да ми мляскат и мачкат децата - било то други деца, каки, лели, мои приятелки.... А за конкретния случай - и аз бих издивяла, ако някой ми крещи в лицето обиди към детенцето - ще го схрускам! Не може ли нормално да се разберем, да се извиним, и....това е!

# 12
  • Мнения: 631
Каквото и да се е случило това са деца. Децата не могат да преценят нито силата си, нито докъде им се простират възможностите. Лично аз най - вероятно бих "укротила" майката с два шамара та да знае друг път как се заплашва дете, а децата на другия ден ще са забравили всичко. Никой няма право да посяга, заплашва и бие дете, още повече чуждо дете.

# 13
  • Мнения: 1 180
Лично аз най - вероятно бих "укротила" майката с два шамара та да знае друг път как се заплашва дете, а децата на другия ден ще са забравили всичко. Никой няма право да посяга, заплашва и бие дете, още повече чуждо дете.
Ееее, това с шамарите бих искала да го видя някой път! Как така ще й удариш два шамара - това значи да слизиш на нейното ниво! Мисля, че от думи по-боли.

# 14
  • Мнения: 631
Лично аз най - вероятно бих "укротила" майката с два шамара та да знае друг път как се заплашва дете, а децата на другия ден ще са забравили всичко. Никой няма право да посяга, заплашва и бие дете, още повече чуждо дете.
Ееее, това с шамарите бих искала да го видя някой път! Как така ще й удариш два шамара - това значи да слизиш на нейното ниво! Мисля, че от думи по-боли.

Офф.... то дано не се случва, че като ми падне пердето не мисля хич и може повече от два шамара да отнесе особено що се отнася до детето ми. Иначе си много права, че с думи боли повече, но не всеки път успявам да се държа хладнокръвно.

Общи условия

Активация на акаунт