Така де, д-р Стаменов и целият му екип...Но да са живи и здрави само такива вини да поемат, а аз сърдечно им благодаря за всичко, което направиха и продължават да правят за мен!
Предисторията повечето я знаят-близо две години неуспешни опити и всички възможни изследвания и манипулации: цветна снимка, лапароскопия, хистероскопия, три неуспешни инсеминации и решението да направим инвитро. Резултатът от всичко това беше, че дясната тръба в крайна сметка не пропуска, а левият яйчник го мързи да произвежда яйцеклетки. След последната инсеминация, когато след сериозна стимулация с меногон направих пет фоликула и нито един не се спука взех твърдото решение да пробвам инвитро. И понеже не съм ви разказвала-ще обясня с няколко думи сега:
На първи юни ми поставиха диферелина, а на 19-ти юни първата инжекция. Стимулацията беше с гонал ф и меногон. Образувах 9 фоликула, от които извадиха 8 годни яйцеклетки, 5 от тях се оплодиха. Върнаха ми 5 ембриона. Лекарят каза, че заради неуспешните инсета няма да рискуваме и ще направим ИКСИ. Цялата процедура понесох много добре, бях невероятно спокойна, бях убедена, че ще стане и смея да твърдя, че ми беше доста весело. Само самият трансфер понесох трудно, защото много ме боля, но после се прибрах в къщи и лежах-така ми идваше от вътре. В зачатие четох, че било хубаво да се яде ананас
-не знам дали помогна, но беше вкусно, а резултатът е едно малко бебче.
Когато видях положителният тест разбрах, че двете черти съвсем нищо не значат и от сега нататък започват големите притеснения.
Днес бях на лекар-на прага на 12 седмица съм, добре съм, бебето също. Видяхме му ръчичките и крачетата, махаше, въртеше се...изобщо много мила картинка.
Пожелавам на всички ви съвсем скоро да имате същите вълнения, а също искам и да ви благодаря за всичкия кураж, мили думи и споделени знания. Специални благодарности и на момичетата, пишещи в Зачатие - без тези два сайта едва ли щях да намеря верния път!
Предисторията повечето я знаят-близо две години неуспешни опити и всички възможни изследвания и манипулации: цветна снимка, лапароскопия, хистероскопия, три неуспешни инсеминации и решението да направим инвитро. Резултатът от всичко това беше, че дясната тръба в крайна сметка не пропуска, а левият яйчник го мързи да произвежда яйцеклетки. След последната инсеминация, когато след сериозна стимулация с меногон направих пет фоликула и нито един не се спука взех твърдото решение да пробвам инвитро. И понеже не съм ви разказвала-ще обясня с няколко думи сега:
На първи юни ми поставиха диферелина, а на 19-ти юни първата инжекция. Стимулацията беше с гонал ф и меногон. Образувах 9 фоликула, от които извадиха 8 годни яйцеклетки, 5 от тях се оплодиха. Върнаха ми 5 ембриона. Лекарят каза, че заради неуспешните инсета няма да рискуваме и ще направим ИКСИ. Цялата процедура понесох много добре, бях невероятно спокойна, бях убедена, че ще стане и смея да твърдя, че ми беше доста весело. Само самият трансфер понесох трудно, защото много ме боля, но после се прибрах в къщи и лежах-така ми идваше от вътре. В зачатие четох, че било хубаво да се яде ананас
-не знам дали помогна, но беше вкусно, а резултатът е едно малко бебче.Когато видях положителният тест разбрах, че двете черти съвсем нищо не значат и от сега нататък започват големите притеснения.
Днес бях на лекар-на прага на 12 седмица съм, добре съм, бебето също. Видяхме му ръчичките и крачетата, махаше, въртеше се...изобщо много мила картинка.
Пожелавам на всички ви съвсем скоро да имате същите вълнения, а също искам и да ви благодаря за всичкия кураж, мили думи и споделени знания. Специални благодарности и на момичетата, пишещи в Зачатие - без тези два сайта едва ли щях да намеря верния път!
И да влачиш крака 
Честито от сърце 
) 
