Твърде горда...или твърде ината

  • 1 983
  • 20
  •   1
Отговори
Здравейте, мамчета
Знам че тук ще намеря истинска помощ и подкрепа и затова ще ви представя проблема си накратко:С приятеля ми сме заедно от близо 2 години, а от близо 6 месеца живеем заедно при родителите му.Всичко между нас е повече от прекрасно-имаме еднакви виждания за живота, обичаме се, и се забавляваме истински, когато можем....но, когато се караме изведнъж всичко се преобръща...или по-точно между нас започва една истинска война CryВинаги аз съм била тази, която започва спора...тъжно ми е да го кажа, но е факт.Знам, че не съм права да му се карам, но сякаш вътре в мен всичко кипи...и не мога да се стърпя CloseОттам започва кавгата, а след нея много обиди и заплахи, както от негова, така и от моя страна.Той е мъж, който упорито защитава тезата, че мъжа е глава на семейството, и че всеки трябва да си знае задълженията-демек-той работи и изкарва пари, жената вкъщи гледа деца, и си гледа домашните задължения.Съгласна съм с него за някои неща...но само донякъде.Казвала съм му, че не бих допуснала един мъж да ме командва, а че съм за равноправие между двата пола.Затова, като се караме, не отстъпвам пред него и постоянно му намилам нещо EmbarassedКазва ми, че съм ината и че с мен на глава неможе да се излезе...че му е писнало вече, че го е страх да не направи грешка, ако се ожени за мен и т.н.Много ми е тежко!Снощи, пак се скарахме и той ми каза че ми прави последен компромис и че следващия път щял да ми събере багажа и да ме закара у нас! CryКакво да правя?Знам, че по-голямата част от вината е моя, но какво да сторя?!Трябва ли да отстъпвам когато той си налага мнението?!Прекалено ли съм горда или как да излекувам този мой инат SadОхх, поста ми стана толкова объркан, простете за което, но много се измъчвам в момента smihesorry

# 1
  • Пловдив
  • Мнения: 14 032
Не разбрах каква е твоята вина?  newsm78

# 2
  • Мнения: 7 914
Казваш, че
Цитат
имаме еднакви виждания за живота
,но само равноправието е проблема...не мога да го разбера това  Thinking

 честно казано не знам и как би могла да се пребориш с това....особено щом той е готов " да ти събере багажа"... Rolling Eyes А при положение, че живеете при родителите му ( предполагам, че и те са патриархално настроени)... едва ли ще помогне по някакъв начин на връзката ви... Rolling Eyes Peace

# 3
  • Мнения: 515
Според мен не си нито горда нито инат напротив много си права да си устояваш правата. newsm10
Приятелят ти трябва да се излекува от това ориенталско мислене не живеем в миналия век.
Изобщо как може да търпиш заплахи от рода "ще направи грешка ако се омъжи за теб" или "ще ти събере бъгажа и ще те закара у вас"  За какъв се мисли тоя #2gunfire  Не лекувай нищо ти мислиш правилно накарай го да започне да се държи по друг начин с теб накарай го да те разбере иначе по зле за него

# 4
  • София
  • Мнения: 639
в една връзка е важно да има и компромиси, това не означава да си потъпкваш личността и да си безгласна буква във връзката ви. Но и ти самата казваш че ти започващ първа скандалите /не уточняваш дали за дребни или за сериозни неща се карате/
неговите родители къде са докато се трае спора данеби той да се държи така за да не ги разочарова и те да си помислят че ти го водиш за носа /не че е оправдание за него/
говорете това е единственото решение според мен и за мен

Последна редакция: чт, 24 авг 2006, 10:23 от neli_vl

# 5
  • Варна
  • Мнения: 1 383
Съгласна с мамите до тук! Да, важно е да има компромиси, но не такива които да те погубят - ако се жените и тепърва ще изяснявате общите положения....... И ако не стане, какво? Такъв ултиматум е доста тежък!
Постави се в ситуация, ако бяхте вече женени и с дете.

# 6
  • Мнения: 2 237
Хората които се обичат,се карат ! Я си предсатви ако всичко течеше по мед и масло и нямаше и грам кавгичка във връзката ви.На мен би ми понамирисвало.И аз се карам често със съпруга си,но тези караници са солта в живота ни и обикновено завършват със страстен секс.Успокой се,премисли хубаво.Ако мислиш че ти си правата когато се карате,значи е така.А човека до теб ако не те приеме такава  каквато си,по-добре той да си събере багажа  Naughty
Все си мислех че фразата "Бракът е низ от компромиси"  (вие нямате брак,но все пак) е клише,но все повече се уверявам че си е точно така ! Изобщо живота ни е низ от компромиси....

# 7
Моята вина, е че аз ПЪРВА започвам да се карам с него, а не примерно да седна да говоря с него и да му кажа:"Виж мили, туй и туй не ми харесва..."Това много ме измъчва!Опитвам се да бъда търпелива, но не успявам.Караме се обикновенно за дребни неща-обещал ми е нещо, не го е изпълнил, моля го да ставаме от заведението, а той не иска и т.н.Досега винаги съм го слушала-какво да купим за вкъщи, за излизания, за разни други работи винаги съм била съгласна с него, но когато нещата опрат до мои потребности..., винаги излиза че аз съм виновната, според него Tired(а когато прекаля с обидите, започва да ми става гузно)
Доколкото знам родителите му знаят само за един наш спор, но само толкова...казали че това не са хубави работи.Не, не би се крил от тях, по-скоро го е страх ако спорим пред наши приятели я "да не го изложа" #2gunfireДа, защото не млъквам!Устата съм много и вътрешно кипя!Мечтая си в такъв момент да съм спокойна и хич да не му мисля, но ми е толкова трудно...Трябва да остъпвам май.. Rolling Eyes

# 8
  • Варна
  • Мнения: 1 383
Трябва да остъпвам май.. Rolling Eyes

Докога? Ще се усетиш ли навреме и когато е станало късно и си се изгубила?
Ще отстъпиш за едно, за второ... Чувстваш ли се достатъчно силна психически и емоционално, за да запазиш вътрешното си Аз, независимо от компромисите които си готова да направиш.
Не се опитвам да те убедя за нищо - просто си отговори на въпросите.
Компромиси от другата страна много лесно се поемат. Сложи ситуациите на кантар. Кой те обвинява - ти самата или той?

# 9
  • Мнения: 194
Според мен не си нито горда нито инат напротив много си права да си устояваш правата. newsm10
Приятелят ти трябва да се излекува от това ориенталско мислене не живеем в миналия век.
Изобщо как може да търпиш заплахи от рода "ще направи грешка ако се омъжи за теб" или "ще ти събере бъгажа и ще те закара у вас"  За какъв се мисли тоя #2gunfire  Не лекувай нищо ти мислиш правилно накарай го да започне да се държи по друг начин с теб накарай го да те разбере иначе по зле за него
PeaceСъгласна съм!Май нещо не са ви много еднакви възгледите за живота все пак....А ми се струва,че тези различия с времето ще се задълбочават....

# 10
  • Мнения: 220
Малко не минавам за мамче ама ще ти дам една идейка.Я седни сама,сипи си нещо(кафе,чай или каквото там ти харесва),пусни си любима музика и си представи"Ето,скъсахме.вече всички мой потребности зависят само от мен,не се съобразявам с него,мога да правя каквото си искам - А СЕГА КАКВО",развий тази мисъл в главата си,представи си днешния ден,след това следващия и по следващия,края на седмицата...,и сама отчасти ще разбереш какво би изгубила и какво би спечелила от раздялата. Sunglasses.

# 11
  • Ямбол
  • Мнения: 28 236
Щом още от сега имате разногласия. Щом имаш усещането, че само ти правиш компромиси, съжалявам, че това ще те посъветвам, но по-добре да си събереш багажа сама и да го напуснеш ти, а не той да те изгони. Ако останеш след време тези спорове ще са още по-болезнени, а междувременно може да изтървеш някой по-подходящ за теб.

# 12
  • София
  • Мнения: 344
Той е мъж, който упорито защитава тезата, че мъжа е глава на семейството, и че всеки трябва да си знае задълженията-демек-той работи и изкарва пари, жената вкъщи гледа деца, и си гледа домашните задължения.Съгласна съм с него за някои неща...но само донякъде.Казвала съм му, че не бих допуснала един мъж да ме командва, а че съм за равноправие между двата пола.......че го е страх да не направи грешка, ако се ожени за мен и т.н.Много ми е тежко!Снощи, пак се скарахме и той ми каза че ми прави последен компромис и че следващия път щял да ми събере багажа и да ме закара у нас! :cry:smihesorry:
Много сериозни и тежки факти-поводи за проблеми в бъдеще.Успокой се и премисли добре,ще издържиш ли.Извинявай,но не вярвам той да се промени драстично,особено живеейки при родителите си.Успех.

# 13
  • Мнения: 8 917
Моята вина, е че аз ПЪРВА започвам да се карам с него, а не примерно да седна да говоря с него и да му кажа:"Виж мили, туй и туй не ми харесва..."Това много ме измъчва!Опитвам се да бъда търпелива, но не успявам.Караме се обикновенно за дребни неща-обещал ми е нещо, не го е изпълнил, моля го да ставаме от заведението, а той не иска и т.н.Досега винаги съм го слушала-какво да купим за вкъщи, за излизания, за разни други работи винаги съм била съгласна с него, но когато нещата опрат до мои потребности..., винаги излиза че аз съм виновната, според него Tired(а когато прекаля с обидите, започва да ми става гузно)
Доколкото знам родителите му знаят само за един наш спор, но само толкова...казали че това не са хубави работи.Не, не би се крил от тях, по-скоро го е страх ако спорим пред наши приятели я "да не го изложа" #2gunfireДа, защото не млъквам!Устата съм много и вътрешно кипя!Мечтая си в такъв момент да съм спокойна и хич да не му мисля, но ми е толкова трудно...Трябва да остъпвам май.. Rolling Eyes

След като според теб това е вината ти ами НАЛОЖИ си оттук нататък преди да почнеш да "викаш" да броиш до 10 и след това да говориш съвсем нормално КАКВО ИСКАШ- наистина виковете не оправят нищо. Представи си как ще се чувстваш ако той вместо да ти каже кое не му харесва, почне да ти вика. newsm78 В никакъв случай не го защитавам - просто ти казвам погледни нещата с неговите очи  Peace

# 14
Емоционално той е по-силен от мен.По-би ме оставил...но аз не мога, или не по тоя начин.Аз и на него съм му казвала че ако искам да се разделим ще се разделим като цивилизовани хора, а не с караници Crossing ArmsВсеки човек си има трески за дялане.Като човек не е лош, но това което ни дели са именно караниците.

Общи условия

Активация на акаунт