Как реагирате, когато мъжете ви излизат без вас?

  • 6 158
  • 104
  •   1
Отговори
  • София
  • Мнения: 245
Ще започна с малко предистория

Когато се оженихме, съпругът ми ме предупреди, че един - два пъти в месеца ще излиза без мен - по мъжки. Честно казано доста се стреснах и ми беше много неприятно - може би защото бях бременна, по-чувствителна, а и до този момент се беше случвало само веднъж и то инцидентно.. Определено се получиха разногласия fight. Както и да е...
В карйна сметка за времето, в което сме женени (11.01.2003) всъщност това се е случвало 3 - 4 пъти Laughing. Освен това сега определено не приемам нещата по този начин и не му се сърдя, аз също излизам сама с приятелки, и то доста по-често.

Днес обаче ме попита дали съм съгласна да се качи на Витоша с компания - с преспиване. Реагирах доста бурно, бях много против. Как така ще ме остави той сама с детето днес, през нощта, че и утре през деня (ние живеем сами, родителите ми отидоха на вилата, приятелките я на работа, я по морето, абе иказвам ви САМА). Мразя да спя сама вкъщи (май никога не ми се е случвало : Embarassed)
И така - примири се той, че няма да ходи, а на мен като ми стана мъчно, че проявавам такъв егоизъм... помислих, помислих и накрая се съгласих - да ми се чуди човек newsm78!

Та исках да ви питам как се чувствате вие, когато вашите мъже излизат без вас?

# 1
  • Мнения: 6 167
Моя съпруг понякога ходи да си играе с другите деца на Плейстейшън и аз много се радвам, че прави нещо, отделно от мен. Обичам, когато той се забавлява и не искам винаги аз да стоя в основата на неговите забавления. Моя съпруг е ходил сам в Тайланд на почивка 11 месеца преди да се оженим и аз много се радвах, че лежи по плажовете на Пукет. Той много ме попита дали може да отиде, а аз и за секунда не съм си помислила да отговоря с "НЕ".
Да, да знам какво има в Тайланд! Тази година пак го навивах да ходи сам на почивка, защото работех, но той не искаше да се отделяме. Будала.
Та, с 2 думи - остави човека да се качи на Витоша следващия път, поощри го.
Няма нищо да ви се случи една нощ с детето!
Ако се притесняваш от изневяра .... тъпо е , защото той ако иска... ехееее.
Бъди по-щедра. В крайна сметка не сте близнаци и той не е твоя собственост.
И всеки има нужда от глътка въздух.

# 2
  • Мнения: 1 517
Чвстно казано ми става кофти. Не, че го ревнувам, просто искам да сме двамата. Но не го спирам, защото при нас няма кой да гледа децата и рядко излизаме двамата. А аз май така се получава, че излизам повече от него по женси.
Ядосвам се, само когато го усетя, че му е по-хубаво да излезе сам, отколкото с мен.  #Cussing out Криво ми става. А аз - хубаво ми е да се усамотя с приятелки, но по принцип предпочитам да съм с него. А той - повече май да е по мъжки.
Както и дае. няма нищо лошо - всеки има нужда от малко личен живот. Стига това да не пречи на семейството като цяло.

# 3
  • Мнения: 4 362
честно казано ,аз даже сама му предлагам понякога да излезне без нас
защото и той има нужда от почивка ,от работата си и от нас двете  Mr. Green
Много пъти са го карали да ходи на риба и др. ,но много рядко се случва да ни оставя сами/само ако е на работа/
Но определено съм за малко почивка от нас  Peace ,но не ми допада идеята за нощувки  Naughty

# 4
  • Мнения: 4 187
Мога да кажа само, че преди реагирах на това по един начин, а сега по друг   Mr. Green! Определено не сме от типа , вечно заедно навсякъде .
Не мога да кажа че излиза често сам , но когато го направи, определено е качествено  Mr. Green
Преди побеснявах , сърдех се , изпадах в крайности ......Сега напротив, приемам го спокойно и чакам да дойде следващият ден, когато е моят ред да изляза Grinning.  Въпреки всичко, предпочитам ако ходим някъде да сме двамата  Heart Eyes!

# 5
  • София
  • Мнения: 245
От изневяра НЕ се притеснявам в никакъв случай и не това е подсмисъла на въпроса ми Naughty.
Както казваш - ако иска...
Права си - не сме близнаци и определено не мисля, че е моя собственост Laughing.
Въпросът ми беше провокиран от случилото се днес. Както написах и по-горе - премислих и дори впоследствие го убедих, защото вече се беше отказал. Не съжалявам за това, че отиде без мен. Дори се радвам, че се забавлява (не бих могла да бъда егоист спрямо него).  Само ми е малко скучно Simple Smile

Все пак ти благодаря за отговора, Lennie. Това, което си написала, наистина е така!

# 6
  • Мнения: 179
За всички години брак не си спомням моят да е проявявал желание да ходи някъде без мен.Само на мачове на "любимия" отбор, и то защото аз не желая.Ако  някога изяви желание за самостоятелни прекарвания,значи наистина има нещо да се случва,защото той просто не е такъв тип.Общо взето или работи,или е в къщи.

# 7
  • Мнения: 494
Ще започна с малко предистория

Когато се оженихме, съпругът ми ме предупреди, че един - два пъти в месеца ще излиза без мен - по мъжки. Честно казано доста се стреснах и ми беше много неприятно - може би защото бях бременна, по-чувствителна, а и до този момент се беше случвало само веднъж и то инцидентно.. Определено се получиха разногласия fight. Както и да е...
В карйна сметка за времето, в което сме женени (11.01.2003) всъщност това се е случвало 3 - 4 пъти Laughing. Освен това сега определено не приемам нещата по този начин и не му се сърдя, аз също излизам сама с приятелки, и то доста по-често.

Днес обаче ме попита дали съм съгласна да се качи на Витоша с компания - с преспиване. Реагирах доста бурно, бях много против. Как така ще ме остави той сама с детето днес, през нощта, че и утре през деня (ние живеем сами, родителите ми отидоха на вилата, приятелките я на работа, я по морето, абе иказвам ви САМА). Мразя да спя сама вкъщи (май никога не ми се е случвало : Embarassed)
И така - примири се той, че няма да ходи, а на мен като ми стана мъчно, че проявавам такъв егоизъм... помислих, помислих и накрая се съгласих - да ми се чуди човек newsm78!

Та исках да ви питам как се чувствате вие, когато вашите мъже излизат без вас?


Всеки има нужда да бъде сам или с приятели от време на време.Нуждата от лично пространство и свобода в една връзка е много важн. Оставиго да отиде, а след това ти отиди с приятели някъде .Тази година и аз изчезвам сама, без деца и мъж отдавам се на купони. beer3 newsm68

# 8
  • Мнения: 9 990
Олеле, сама цял ден с детето... ooooh!Ако това е проблема, че ще си сама с детето-не си го прави сама този проблем.Много жени се оправяме прекрасно и без родители около нас и с мъже в чужбина за месеци, командировки.Това първо.Второ-нормално е човек да има някакви свои любими занимания и хоби.Иначе се обезличава, рутината на ежедневието го прави чичко/ лелка пред Тв-то.
Когато моят се застои повечко вкъщи-сама го гоня-да излезне и да се разнообрази!
Моят опит е повече от 11 години вече.Никога, дори в началото не съм си правила илюзии, че ще сме от вкъщи-на работа.Това е монотонен ритъм, който, освен,че ужасно изморява-и убива романтиката.

# 9
  • Мнения: 3 760
Аз настоявам да излиза сам, но кой ли ме слуша  Laughing
Иначе кокато е в командировка или наистина е излязъл без мен ми липсва Heart Eyes Аз самата много често излизам без него. Но никога не съм заминавала някъде...

# 10
  • Мнения: 5 370
Аз съм свикнала да съм без него често, защото минимум веднъж месечно е командировка из България....понякога за по 5 дни. Е, естествено, че няма да се връща у дома за преспиване и пак да пътува. Та имам опит вече..и не ми тежи.
Освен това той ходи на ски, а аз не карам, сега и ловджия стана-ясно е, че не навсякъде сме заедно. Но просто за мене това е...как да кажа...вече навик.
А изневярата може да стане и в периода 9-18 часа и после да се прибере у дома ни лук ял, ни лук мирисал. Crazy Flutter

# 11
  • София
  • Мнения: 245
Проблема ми не е в това, че ще стоя сама с детето Simple Smile. Както писах по-горе живеем сами - аз постоянно съм сама с детето (когато не е на ясла), когато той е на работа и не се нуждая от помощ в отглеждането й. Факта, че за първи път щях остана в къщи сама (през нощта) ме уплаши и това е.
Явно повечето от вас не са разбрали темета. Аз НЕ търся съжаление, поощрение, съвети или нещо друго и не заради това пуснах темата Stop. Споделих с вас и очаквах и вие да направите същото, за което ще съм ви благодарна.

П.П. Надявам се този път да сте ме разбрали правилно Joy

# 12
  • Мнения: 631
Моето мнение е много близко до това на пенелопа с изключение на стажа (доста под 11 години е).
Мъж ми ходи по 4 месеца в годината командировка (задължително) отделно от това са едни лагери през 2 -3 дни и няма събота, няма неделя, няма празници........Ходя на почивка сама с детето и оставам сама с детето със седмици.
И при цялата тая криза излиза сам с приятели, но никога не го спирам, даже се радвам, че проявява инициативност да се събират.

# 13
  • Мнения: 271
Аз досега виждам една и съща тенденция, в началото по-трудно се приема излизането по единично, а с годините става по-лесно и дори приятно. И аз в началото се дразнех, но не съм го спирала. И както останалите майки са споделили аз излизам по-често самостоятелно. Сега той си ходи за рибка и така се разтоварва. Мен това ме радва.

# 14
  • Linz
  • Мнения: 11 619
Аз съм цербер, не ми е приятно да излиза без мен (нищо, че на мен ми се случва). Но той въобще не иска да излиза, домошар е. Последно ходи на някакво събиране със съучениците си за 2-3 часа през миналата година. Но не пропусна да ме пита дали го пускам Mr. Green

Общи условия

Активация на акаунт