На 4 август Ивайло стана на 1 годинка, както предположих в една друга тема татко му ми спретна изненадка, но не преди рождения ден, а след него! На 6-ти ми се обади и съвсем спокойно ми заяви, че иска да види детето, кога съм можела да му го изведа!!! 
(пиша чак сега, защото бях на море и нямах време)
Много, ама много се възмутих, как така след почти година ще ми заявява, че искал да си види детето все едно нищо не е ставало и си е съвсем в реда на нещата да се сеща веднъж в годината за него!
На момента се шашнах
, незнаех как да реагирам, той се държа добре, опита се да ме убеди, че няма да създава проблеми, но аз му отказах с мотива, че заминавам на море рано сутринта и имам много неща, които трябва да свърша. То си беше самата истина, но при повечко желание можех да намеря половин час, но в интерес на истината нямах никакво желание да си нарушавам спокойствието като се срещам с въпросния господин.
Той горкичкия се разстрои
и изрази надежда, като си дойдел другия месец да намеря малко време, за да може да види детето (сега живее и работи в София)
А пропуснах да кажа, че имаше най-доброто желание и пари да ми дава
, но аз отказах да се срещам с него, предложих му някой от нашите да му изведе детето, но и той отказа.
Сега седя и се чудя какви ще ги върша, ако се обади пак?
А щом се е решил веднъж да се обади, доколкото го познавам, пак ще се обади! Както си и мислех всичко е било на инат, но рождения ден обърка нещата и явно все пак му се е приискало да си види сина.
Незнам!
Объркана съм, защото осъзнавам, че детето трябва да познава баща си, предполагам, че ако веднъж го види, баща му ще прояви интерес и за в бъдеще, но го познавам и знам, че не е човек, на който мога да се доверя и да разчитам. Може да е егоистично, но неискам да разбивам спокойствието, което съм постигнала за себе си и за детето като му позволя отново да влиза в живота ни.
Вие какво ще кажете по въпроса?
(пиша чак сега, защото бях на море и нямах време)Много, ама много се възмутих, как така след почти година ще ми заявява, че искал да си види детето все едно нищо не е ставало и си е съвсем в реда на нещата да се сеща веднъж в годината за него!
На момента се шашнах
, незнаех как да реагирам, той се държа добре, опита се да ме убеди, че няма да създава проблеми, но аз му отказах с мотива, че заминавам на море рано сутринта и имам много неща, които трябва да свърша. То си беше самата истина, но при повечко желание можех да намеря половин час, но в интерес на истината нямах никакво желание да си нарушавам спокойствието като се срещам с въпросния господин.Той горкичкия се разстрои
и изрази надежда, като си дойдел другия месец да намеря малко време, за да може да види детето (сега живее и работи в София)А пропуснах да кажа, че имаше най-доброто желание и пари да ми дава
, но аз отказах да се срещам с него, предложих му някой от нашите да му изведе детето, но и той отказа.Сега седя и се чудя какви ще ги върша, ако се обади пак?
А щом се е решил веднъж да се обади, доколкото го познавам, пак ще се обади! Както си и мислех всичко е било на инат, но рождения ден обърка нещата и явно все пак му се е приискало да си види сина.
Незнам!
Объркана съм, защото осъзнавам, че детето трябва да познава баща си, предполагам, че ако веднъж го види, баща му ще прояви интерес и за в бъдеще, но го познавам и знам, че не е човек, на който мога да се доверя и да разчитам. Може да е егоистично, но неискам да разбивам спокойствието, което съм постигнала за себе си и за детето като му позволя отново да влиза в живота ни.Вие какво ще кажете по въпроса?
Повече никога няма да му позволя да ме види разтреперана и разплакана! 
/ - и идват да ги виждат ЕДИНСТВЕНО за чиста съвест ... и отвреме навреме за да си погъделичкат егото че още се спичаш от тях. Е това е.