И реших да и премахна дневните кърмения (според мен с нощните един ден ще видя голям зор, защото вярвам, че са на подсъзнателно ниво, в просъница и не искам да я тормозя с нощни ревове) - все пак предстоеше заминаване на почивка за 3 седмици, щеше да умре от глад ли? Та като си мислех за emem и горчивото й мляко, влязох в една аптека и си купих разтворче за мазане на пръсти при деца с проблеми изразяващи се в гризане на нокти и смучене на пръсти. Намазах си само едната гърда, другата оставих за успокоение. Пристигна моята, само на 3 минути разстояние от поредното лигавене с циците, след като се бях прибрала. И тръгна да суче и аз Боже, трябва да я предупредя! Да й казвам нещо и всеки друг път, че да знае - ама тя не знае нито думата горчиво, нито гадно, нито нещо друго, освен пАри! Казах й , че пари! В последния момент, но тя все пак засука. На третата глътка се дръпна с такава физиономия! Бях подготвена за рев и злоба, но не и за това. Казах й, че другата не пари, но тя само ми се захили заговорнически и избяга. След 2 минути пак дойде. Взех я, тя ме погледна първо в гърдите, после в очите и с усмивка ме попита "Ти?" (това е универсален въпрос, вече мисля, че за нея дори е въпросителен знак). Пак й казах, че едната пари, но й посочих другата и много исках да суче от нея, за да види, че е различна, но тя пак се захили и избяга. Съпругът ми каза, че на това му викали "отбиване от раз". Че като се притесних! А той пък като ме видя притеснена, че като ми се ядоса, че съм си правила експерименти с детето, че съм го лишила от най-хубавото нещо, че туй, че онуй - кърмачките-сектантки ряпа да ядат!
М! Нищо подобно. С тази разлика, че сега суче само на заспиване вечер - някак като изгася лампата "не пари", тя така си е решила ли, на тъмно не му мисли ли... Не знам! А денем не че й е минал меракът, но нали все ме пита (1-2 пъти забрави да попита и пак се опари, и после му удари един много странен смях насила и се втурна друго да прави много спешно) и като й кажа, че пари, ми вярва. Някой път пък се приближава максимално до зърното ми и протяяяга протяяяга езиче, сякаш от по-далеч няма да се опари! Мазах се с това мазило 5-6 дни избирателно, но тя пък не искаше да го опитва веси път и спрях, та сега я караме на доверие. Вече дори заспива сама следобед - до мен на леглото, ама самичка, макар че 1-2 пъти толкова й се искаше на горкичката, че през 3 секунди и вече полу-заспала се надигаше и притискаше челце или бузка до зърното ми и пак лягаше отстрани - много трогателна картинка, но дори думи като "не пари" и "сладко е" не помогнаха.
От 3 дни е с разтройство по някаква причина и като се върна от работа я кърмя - тя пък не може да повярва от къде й е дошъл този късмет и се скъсва да бърбори и да се смее на всеки 2 глътки.
Та така. Но ме е страх да опитам вечер или нощем с това... Макар че едно време нощното кърмене най-много ми тежеше. Сега приоритетът ми е друг - да е здрава, а това идва и от това да хапва нормалните за възрастта си храни. Вечерното и нощно мляко са от мен!