Книгата за дисциплината на Фицхю Додсън

  • 3 680
  • 34
  •   1
Отговори
  • Мнения: 5 877
Някой има ли я? Чел ли я е? Добра ли е? Има ли някъде откъси?

Знам, че "Изкуството да бъдеш родител" има много почитатели тук, затова ме интересува някой купил ли си е другата книга на същия автор.

# 1
  • sofia
  • Мнения: 1 606
Мда, аз, ама нямам време да пиша сега. На мен ми е интересна - в интерес на истината не съм я прочела цялата още.

# 2
   Постоянно я рекламирате тая книга.Незнам дали е добра, но затова пък имам друга, която е един път.Даже те са две "Смелостта да възпитаваш" и "Децата с трудна воля" на Джеймс Добсън, който е водещ детски психолог в САЩ. Има я по книжарниците.

# 3
  • Мнения: 6 390
Някой има ли я? Чел ли я е? Добра ли е? Има ли някъде откъси?

Знам, че "Изкуството да бъдеш родител" има много почитатели тук, затова ме интересува някой купил ли си е другата книга на същия автор.
Купих си я преди месец някъде от Славейков... но още не съм я отворила  Embarassed

# 4
  • София
  • Мнения: 6 999
Имам я. Чела съм я. Дори я подарих на една приятелка, която мислеше, че децата й са много разпилени /просто тя е свръхпедантична  Mr. Green/.

Харесва ми главно духа на книгите му- основните неща. Някой от идеите му обаче ми се виждат леко остарели - това и за двете му книги.

Това, което ми хареса най-много в книгата за дисциплината са двете основни неща: 1. За да възпитаваш трябва да си близък с детето. Да имаш контакт с него. 2-то Възпитанието е взаимен процес, както и дисциплината - не става с налагане 'отгоре', а е сътрудничество и детето трябва да го вижда така.

Другото според мен може да се интерпретира според нуждите.

# 5
  • София
  • Мнения: 245
Книгата е разкошна. Супер съдържателна. Свързана е с детската психология. Аз вече почнах да прилагам някои от методите за възпитание на д-р Додсън и мисля, че наистина имам напредък с дъшеря ми. Абе горещо ви я препоръчвам на всички.

# 6
  • Мнения: 5 877
Имам я. Чела съм я. Дори я подарих на една приятелка, която мислеше, че децата й са много разпилени /просто тя е свръхпедантична  Mr. Green/.

Харесва ми главно духа на книгите му- основните неща. Някой от идеите му обаче ми се виждат леко остарели - това и за двете му книги.

Това, което ми хареса най-много в книгата за дисциплината са двете основни неща: 1. За да възпитаваш трябва да си близък с детето. Да имаш контакт с него. 2-то Възпитанието е взаимен процес, както и дисциплината - не става с налагане 'отгоре', а е сътрудничество и детето трябва да го вижда така.
Другото според мен може да се интерпретира според нуждите.
Isaaaa, Anym, а какво пише за тръшканиците на три-четири годишна възраст?

# 7
  • Мнения: 651
.... Някой от идеите му обаче ми се виждат леко остарели - това и за двете му книги.

Освен това когато чета подобни книги винаги имам едно наум, че посочените примери и формулираните съвети не винаги биха се приложили успешно в BG - действителността...

# 8
  • Мнения: 473
Лично аз предпочитам "Изкуството да бъдеш родител". Мисля че по-добре описва дадени ситуации без да стига до крайности.
Тази за дисциплината, повлияна от първата книга си я купих. Но бях неприятно изненадана от пасажи от типа на: Заведете детето в стаята му и ако плаче и иска да излиза от там, дръжте вратата затворена за да не може да излезе- цитирам по памет.
Ами да си призная това изречение ми беше достатъчно и повече няма да отворя тази книга.
Не мога аз лично да си представя да оставя детето ми да реве и аз да държа залостена вратата Naughty
Има си различни начини за наказване но не и това- поне за мен.

# 9
  • Мнения: 133
Интересно ми е да разбера има ли майки на момченца над 4 години, които да намират приложими неща в книгата. Просто не зная аз ли съм прекалено либерална, но някои наща ми изглеждат непозитивни и незнам дали не биха имали обратен ефект.

# 10
  • София
  • Мнения: 245
Anda, ше ти напиша кратък цитат от книгата:

Истеричната криза е състояние на такъв бяс, че детето може само да плаче, да се дере или да се търкаля по земята, като рита с крака във всички посоки. Ако отстъпите пред такъв гняв вие само ще го засилите. Ще научите детето да реве още по-силно, за да наложи капризите си. Ако пък загубите самообладание и също се ядосате, пак ще увеличите гнева на детето. То вече ще знае, че може да получи от вас каквото си иска, когато си иска с някоя хубава истерична криза.
Как да постъпите? Необходими е да му внушите, че гневът му може и да е неизбежен, но няма да го доведе до никъде. Как да го сторите? Оставете го само да изживее яростта си.

Надявам се да съм ти била полезна Simple Smile

# 11
  • София
  • Мнения: 245
Анда, извинявай, че по-горе съм те преименувала

# 12
  • Мнения: 5 877
Благодаря!
Не си ме преименувала ...  newsm78

# 13
  • На небето
  • Мнения: 5 530
Ама тази книга е супер, аз съм много критична по принцип, понеже съм чела много бози. Но от тази останах меко казано очарована. Книгата е много хубава (помогна ми да опозная и да разбера детето си и да знам как да постъпвам в критични моменти на кризи) Възползвам се от съветите в нея и да ви кажа имам голям напредък със възпитанието и приучването към някой полезни навици на сина ми, стана ми по лесно възпитанието му и справянето с всекидневните проблеми които ни създава. Пък и аз станах по спокойна понеже разбрах защо постъпва по определен начин и по уверена понеже знам как да постъпя в моменти на криза. Особено като го хване бяса характерен за детския пубертет. Книгата струва 9лв. от книжарниците на АБВ. Има още една книга преведена на Български казва се "Да приучим децата към дисциплина" Смятам и нея да си я купя и тя е 9лв.
И все пак колкото и да е хубава книгата не взимам всичко като чиста монета има неща с които не съм съгласна, но ми направи впечатление, че той казва, да не му вярваме безусловно и да се доверим на интуицията си.

Последна редакция: пт, 11 авг 2006, 17:38 от Tinka79

# 14
  • София
  • Мнения: 6 999
Анда, написали са ти го вече.

Дариа също изпада в истерични кризи, които се засилват след среща с баща й  #2gunfire

Още в самото начало започвам да повтарям като малоумна: "Кажи ми какво искаш? Кажи какво искаш и ще стане, само не креши и не изпадай в истерия. Това няма да ти помогне. Мама ще ти даде каквото искаш ако ми кажеш какво е." В някои случаи тя се самоуспокоява и ми казва ясно, че иска едикакво си, аз го давам /обикновенно е нещо тъпо като чаша вода или дъвка/ или й казвам - не искаш ли ..../нещо, което тя винаги иска/  Wink

Ако обаче продължи и започне с търкалянето по земята - я вдигам, нося я в нейната стая и я слагам на дивана. Съвсем спокойно й казвам: "Хайде успокой се и ела после при мен в хола." и излизам. Чувам истерични писъци, викове "Елаааа, татииии" и хвърляния на играчки следващите 5 мин. и после тя абсолютно спокойно идва при мен. Държа се все едно нищо не е станало и предлагам да четем книжка или нещо друго.

От нещата, които съм чела си направих извод, че истеричните кризи са или защото не могат да изразят какво искат /ама вие сте вече големи/ или гняв, че не го получават. Трябва да се покаже на детето, че не е лошо да е ядосано, но начина, по които го изразява е прекален и така никога няма да го получи. За това и трябва да ги оставим да се успокоят, да не ги обвиняваме, че са си 'изпуснали нервите', но и да не им даваме "нещото" само, за да спрем истерията.

Общи условия

Активация на акаунт